Какво е общото между Рони Джеймс Дио и Севт III? Отговорът е в ръцете на скулптора Красимир Кръстев - Ломски. И в детайлите, които правят погледите на рок легендата и на тракийския цар живи, макар да са застинали в метал. Да, една скулптура може да има много изражения. И много послания.
Няма нужда от декодер за смисъла на металния (metal) Дио, който от есента на 2010 година стои върху камъка (rock) в Алеята на рока в Каварна. Ломски пази гипсовия прототип на паметника пред входа на своето приземно ателие в покрайнините на София, защото е фен на Дио - и на въобще на музикалната в този жанр.
Лицето на Севт III Ломски променя толкова пъти, че завършването на творбата му отнема две години и половина. Има около 20 реплики на известната находка на покойния проф. Георги Китов от могилата „Голямата косматка" край село Шипка, но тази на Ломски се съхранява в Археологическия музей.
Ако искаше да мине тънко, скулпторът щеше да „накъдри" набързо глинения макет на владетеля, да го запечата с гипс и да направи отливка от калаен бронз, което щеше да произведе просто манекен на древна цивилизация. Целта за него обаче никога не е бързината, а качеството и въздействието.
„Емоцията е много важна. С една творба може да се разкаже история. Дори да е обикновена статуетка на леопард - стремя се да има нещо в погледа, което да я прави различна, да бъде като котка, която те дебне, а не да стои като играчка или животно-културист", дава пример творецът.
Капка по капка
„По-добре на дълъг път с бавна крачка", казва той. Пътят тръгва от двора на баба му и дядо му в провинцията, когато Красимир Кръстев с учудваща за околните лекота моделира живия свят на своето детство. „Баба ми имаше хума, с която си миеше косата. Така започнах. Тогава смятах, че всички могат", разказва той.
Постепенно осъзнава, че скулптурата го е избрала. „Нямаше никой, който да ме е толерирал. Майка ми искаше да стана лекар, а баща ми казваше, че вечно ще съм без пукната пара", признава творецът, без грам колебание за своя избор.
„Бях две години в Художествената гимназия в София, но реших, че нищо няма да науча - и се прибрах в Лом. Тогава ми казваха, че от мен нищо няма на излезе. Защо трябва сме роби на тези неща? Това е само едно име. Средата изгражда човека, а не някакво училище", твърди Кръстев. По-късно се завръща, за да учи в Националната художествена академия.
Вече 10 години Ломски вае произведения от бронз, месинг и други метали - от миниатюри до двуметрови статуи на Анубис. Ателието му е малък вселенски хаос - между длетата, кутиите с боя и клещите блестят физиономии, антични герои, отливки, статуетки, кортици.
Изглежда, че скулпторът е затрупан от работа, но той се пази от прекаленото изхабяване и най-вече - от прахосването на идеи. Такива не липсват за първата самостоятелна изложба на миниатюри, която Ломски иска да направи през есента. Описва я така: „Малки идилии, изглеждащи крехки на фона на околната среда. Колкото да се побират в шепа или в две - човешки фигури и животинки".
„Идеята е да се върна назад към времето, когато съм си играл с индианци и войници от пластмаса, и съм ги подреждал в различни конфигурации. Това е нещо, което мога да направя в ателието си, без да се налагат големи инвестиции в материали и технологии", изрежда Красимир Кръстев.
До момента той е участвал в редица изложби с други автори, но предимно работи по поръчка. Разбирайте всичко - статуетки, капители, камини, свещници ... Причината е прозаична, но незаобиколима, особено за тези, които са избрали за професия изкуството - насъщният хляб.
Реализъм
„Налага ми се да работя по поръчка и не съм имал време за неща, които за мен са приятни. Годините минават, а ти пропиляваш това, което имаш е вътре. Не може непрекъснато прехраната да е оправдание, че не правиш това, което искаш", категоричен е той. Още повече, че държавата не подкрепя творците, а „пробивът" им към висините често зависи от нечий гръб или приятелска ръка. „Няма хора, само министри останаха", обобщава Ломски.
В работата на един скулптор няма нищо сигурно - тя е трудоемка, продължителна и изисква инвестиции в материали. Понякога може да е пълно ограбване, както се е случвало с Кръстев и няколкото отказа на клиенти да платят поръчаното.
Други гледат на това изкуство като на оборотна стока в магазин. Той разказва за жена, която искала да подари на познат професор „прахоуловка". „Статуетка - от тези, които ги забравяш върху някое бюро", разяснила жената за своето желание.
Все пак, скулпторът е убеден, че българите са духовен народ и имат потребност от такива произведения на изкуството, макар някои от тях да не ги разбират. Ломски иска да накара публиката да се вгледа в тях, защото дяволът е в детайлите.
