Арт инсталация или артефакт

След 20-ина години, когато и последните заблудени червенотиквеничковчета отмрат, ще дойде време, когато съвсем естествено ще се направи равносметка, че нямаме нужда от паметник на убийци. И тогава багерите ще дойдат.

Отношението към един паметник, мястото му в актуалната публична среда и изобщо съдбата му почти не зависят от това какво представлява, кой точно и кога го е правил, и каква е естетическата му стойност. Мюсюлманите от цял свят ходят да целуват един камък в Мека. Паметникът е на първо място символ. Той се изгражда (или провъзгласява за паметник), като му се придава някакво символно значение – и животът му се развива изключително в полето на символите. Материалната част служи само като обект, върху който се изразява отношението към символа, със също толкова символични жестове (поклонение, поругаване и т.н.). Едва когато символната стойност на паметника стане неактуална, окончателно оставайки в миналото, тогава животът му като паметник свършва и той се превръща в обикновен артефакт от историческото наследство. Каменните олтари на маите, които някога са били обект на страхопочитание и централно място в живота на цивилизацията им, днес са само предмет на туристическо любопитство и кротък научен интерес. Фактът, че паметникът с шмайзера продължава да бъде дразнител, означава, че той продължава да е актуален като символ, при това по конфликтен начин. Обяснимо е: съществуват силни и основателни подозрения, че контролът върху България от страна на Русия, започнал с навлизането на съветската армия у нас през 44-та, все още не е прекратен (макар и да се упражнява чрез значително по-неявни лостове). Ако тези опасения не съществуваха, въпросният паметник щеше да е просто един от многото, в него щяха да се заглеждат най-вече посещаващите София за пръв път, и нямаше изобщо да присъства в политическия дебат. Резонен е въпросът, защо точно паметникът в Княжеската градина е такъв дразнител, но не и Альошата в Пловдив, този в Русе и други подобни. За разлика от другите, този се намира в непосредствена близост до централните институции на държавната власт, те самите символи на независимостта на България. В добавка, с вдигнатото на върха оръжие изглежда най-агресивно от всички. Така погледнато е лесно да се види защо точно този паметник стои като провокация. Нещата около него ще се успокоят едва когато престанем да изпитваме комплекс за зависимост от Москва – тоест, когато България придобие самочувствието, че е излязла от руската орбита. И, разбира се, когато изчезнат тези, които почитат идеята за подобна зависимост. Другият вариант е да се премахне дразнителят, като паметникът бъде целенасочено лишен от сегашната си символна стойност, придавайки му друга. За да не повтарям коментара си от другата статия: http://www.webcafe.bg/id_2014651349/ (коментар 15). Що се отнася до това, че скулптурите са дело на бележити български творци и трябва да се уважават – съжалявам, не е съвсем така. Ако тези скулптури бяха в някоя галерия просто като художествени творби, те щяха да се радват на всичкото уважение, което заслужават; когато обаче изкуство бъде използвано за носител на политическо послание, отношението към него е на първо място политическо. Няма как да бъде другояче.

Търсите под вола теле. Никой не изпитва комплекси, нищо не трябва да се предефинира: Паметник, който се асоциира с режим, погубил милиони човешки животи, не е редно да съществува. Хитлер е убил доста по-малко политически неугодни хора от Сталин, но ни се струва кощунство някъде да се извисява паметник на немски войници със свастики, нали? Социалните експерименти от първата половина на ХХ век трябва да останат само в книгите.

„..........да не се нуждаят от събаряне на паметници, за да се почувстват еманципирани от каквото и да било.” Дано този ден да дойде по-скоро, за да загърбим миналото, което символизират тези паметници, и нацията ни, затънала в мизерия (факт е, че сме най-бедните в ЕС и между най-бедните в света), да се обедини и излезе от това унизително положение.

Съветската армия обръща хода на войната. Всеки има право да вижда каквото си иска в паметника. За едни е символ на заробване , за други - решаваща сила в най-кръвопролотната война. Разбира се можем да сложим паметник на френската, или английската армия, но те не успяват нищо да направят, а американците се включват във военни действя срещу германците чак след като въпросната съветска армя влиза в настъпление. Точно днес е годишнина от битката (победата) , след която немците започват да отстъпват http://www.britannica.com/EBchecked/topic/325371/Battle-of-Kursk Иначе сигурно и на Кирил и Методий паметника можем да разрушим- византийци все пак.

Дара Накратко да те попитам - по-благо ли ти става като ни мачка ботуша на победителя 70 г. после? И що така стана, че тези земи пък които са под ботушите на армиите "които не успяват нищо да направят" станаха по-благоденстващи накрая? Защо в следващите 70 г. след войната победителите драпат да емигрират при победените ?

Да напомня какво представлява паметникът с шмайзера: 1) Това НЕ Е паметник на Русия, а само и конкретно на съветската армия. За сравнение, паметникът на Цар Освободител или Руски паметник никога няма да станат такъв дразнител или обект на неуважение. Не че Освобождението е било резултат от чист алтруизъм – напротив, в основата на Руско-турската война са стояли пак руските имперски амбиции. Тогава обаче е ставало въпрос наистина за ОСВОБОЖДАВАНЕ, заради което много руски войници са оставили костите си тук; през 44-та става дума за ОКУПАЦИЯ, и то без военни действия (германските войски вече са се били изтеглили). При това окупация, поставила началото на тотален контрол от страна на Съветския съюз, макар и без постоянно разквартирувани съветски армейски подразделения както в ГДР. 2) Това НЕ Е паметник за ролята на съветската армия в победата над хитлеровия фашизъм – а възхвала на зависимостта на страната ни от комунистическия режим в Москва. Надписът на него гласи „На съветската армия освободителка от признателния български народ“: съветската армия не ни е освободителка (за разлика от руската през 1877-7, а и българският народ никога не й е бил особено признателен за нахлуването през 44-та (въпреки че соц пропагандата твърдеше друго). Паметникът е издигнат не по обществен почин, а по разпореждане на БКП, за да засвидетелства подчинеността ни към Москва. Скулптурната група на върха се състои от съветски войник и български работник и селянка: олицетворение на едно „единство“, който не само че отдавна вече не съществува (ако изобщо някога е съществувало извън пропагандната мъгла), а и напомнянето за него е обидно и унизително. Особено от една от най-високите точки в центъра на столицата ни. Апропо, още преди 20 години единият от авторите му (Любомир Далчев) каза, че мястото на този паметник не е там. 3) Това НЕ Е войнишки паметник, а идеологически символ. Той по никакъв начин не е свързан с конкретни загинали войници, битка, военна операция или нещо подобно. Затова за него не са приложими международните договорености за взаимно зачитане на войнишките паметници. Всяко позоваване на тези договорености е демагогия. Накратко, паметникът с шмайзера е ПАМЕТНИК НА СТОКХОЛМСКИЯ СИНДРОМ НА БЪЛГАРИЯ – към „големия брат“ от североизток, който ни държа за заложници 45 години. Самият стокхолмски синдром е спонтанно възникващо психологическо състояние, така че изпитващите го жертви не са виновни; агресорът също не е виновен, доколкото не е предзвикал синдрома умишлено. Когато обаче агресорът смята, че МУ СЕ ПОЛАГА емпатия от страна на заложниците му (и още повече – протестира, когато не я получава), това вече е наказуемо поведение. Така че руските посланици в България следва внимателно да си мерят приказките, когато паметникът на едно минало (включително минало и за тяхната страна) се използва по начин, отговарящ на интересите и настроенията в българското общество.

@Крив Макарон: По принцип си прав. С две уговорки: Първо, фактът, че от Москва възприемат този паметник като маркер на геополитическата им сфера на влияние, изобщо не значи, че и ние сме длъжни да го приемаме като такъв. Още по-малко – че сме длъжни да се съгласим с тяхната представа докъде се простира влиянието им. И второ, според мен последователността е обратната: отначало идва изразът на обществено отношение към символите на българо-руските отношения (позволявам си корекцията – не руско-българските, а българо-руските; усещаш ли колко дълбоко ни е вкоренен шаблонът, че Русия е по-важната по дефиниция?) – и едва след това тези отношения се предефинират чрез политически стъпки. Искам да кажа – не можем да чакаме да си намерим опорните точки и да направим безпристрастен анализ на периода '44-'89, пък едва тогава да си позволим да изразяваме отношение към неадекватните вече символи. Отношението е днешно, то трябва да се изрази днес. И попарт-трансформациите на паметника с шмайзера са един завидно цивилизован и интелигентен начин за това, с който можем само да се гордеем.

Фрида трябваше да защити „порозовелия” паметник. Ако червената армия беше закъсняла с две-три години, евреите в България нямаше да ги има. Щяха да са отпътували за Полша.

Ако бяхме нормални, щяхме да запазим тази кочина и до нея да издигнем паметник на убитите от въпросните "освободители", хем ще стане международен скандал, хем туристическа атракция. Може там да се направи и кратко информационно табло относно гораните- критите истини трябва да изчезнат наяве. Докато продължаваме да нямаме национален интерес и да сме горди от това което сме, нас винаги ще ни мачкат и винаги ще сме втора ръка слугниски народ- няма значение на коя империя се слугува ЕС или СССР. Браво на малкото млади и мислещи хора, който чрез действията си показват,че България има бъдеще и е независима държава а не държанка на някакви си съюзи.

*горани да се чете горяни.

При първото посещение и първия концерт на Моторхед в Русия, неизвестен фен се беше покатерил по статуята на Ленин в Москва и на челото му беше написал с червена боя МОТОРХЕД. Така че, нашите розови войничета могат пасти да ядат в сравнение с този руски истински хеви метъл! Аз лично, съм много против поругаването на какъвто и да е вид паметници, гробища или религиозни символи. В случая, мога да кажа, че паметник на "освободителите" има, а паметник на жертвите на "най- хуманния, човечен и възвишен режим в историята на човечеството"- няма. Защо ли? И ако имаше паметник на всички известни и безименни жертви на КомунизЪма, ако го бяха поругали, Москва щеше ли да реагира по подобен начин? Искам да попитам в Чехия, Унгария, Полша- дали има паметници на "освободителите"? Паметника на съветската армия, бил поруган- а, колко човешки животи в колко държави по света поругаха Комунистите- същите тези, на които Червената Армия Освободителница проправи път? Същите тези великоморални руснаци, които не се посвениха най- брутално да разделят брат от брата с една стена? Да размажат по най- жесток начин няколко опита на европейски народи да отхвърлят "освободителите"... Много им е двоен аршина на братушките. А, да има паметник на българин или на нещо българско в Русия? Единствената държава която ни е засвидетелствала истинско уважение е Израел- в Яфо има красив площад със шадраван който се казва ДИМИТЪР ПЕШЕВ. Поставена е голяма табела с надписи на иврит и английски кой и какъв е бил този човек и какво е направил. В Ерусалим, има Градина на Имената. Там, на едно място има млади дървета - всяко дърво символизира един човешки живот: в случая- един спасен човешки живот. И на всяко дърво, има табелка с име на човек, спасил един евреин по време на войната. На Борис Трети и България има цяла една горичка... Какво да ви кажа повече от това? Не искам да кажа, че ми допада поругаването на паметника на Съветската армия. Даже напротив- осъждам го. Според мен, този паметник заема твърде централно и неестествено място в София. То си е като все едно паметник на Сталин в центъра на Варшава. Нека да ги има- история е все пак. Но... да са на някое друго място. Музеи има ... Не са длъжни хората да ги гледат тея неща ежедневно. Добре поне, че събориха Мавзолея... ...Дори римляните не са дръзвали да си строят паметници на легионите по чужди държави...

Von BI, много си жалък! (Да не си 11 годишен? С този речник и стези маниери на гаменче...) Не мога да споря с теб, защото ти липсват елементарни познания по история, да не говорим - обща култура , че дори и елементарно възпитание. Опитай се някога да четеш и чужди ( по възможност западни ) източници, а не само политическа пропаганда. Оня - препоръчителни четива и за теб - нещо по темата за Конференцята в Ялта и Планът Маршал .Kато начало прочети за конференцията в Ялта. Ние не сме "стъпкани" от cъветската армия, а " разменени" и "договорени" от великите сили срещу "услуги" от страна на СССР към тях. Ама и аз какво очаквам от събесеници, които очевидно черпят информаця от клюки и жълти вестници

Много хубава статия! Сега ще чета коментарите...

Дара, не им се връзвай. Друго не мога да коментирам.