Всеки ден стотици мъже плащат на Дани Харууд, за да пресъздаде тя сексуалните им фантазии и да подсили тяхната самоувереност. Понякога тя сваля дрехите си. Понякога се облича като медицинска сестра или като строга господарка. Ако става дума за редовен клиент, тя най-вероятно знае кога е рожденият му ден, имената на децата и домашните му любимци. Дори кога да му се обади, след като той е преминал през хирургическа операция, например.
Той може да е й плати, за да му помогне тя да получи оргазъм, макар че Харууд не е проститутка. Той може да закупи еротични видеоклипове от нея, макар тя да не е и порноактриса.
Дани Харууд всъщност е сред най-печелившите лица в платформата OnlyFans. Абонатите там – най-вече мъже – плащат на модели и инфлуенсъри такса най-често между 5 и 20 долара месечно, за да могат да гледат видеоклипове и снимки, които няма как да публикувани в Instagram. Абонатите освен това могат да пращат лични съобщения и "бакшиши" на хората, за които са абонирани, за да получават създадени по техен вкус снимки и видео.
Моделите, които се присъединяват към платформата, често приемат, че абонатите им ще се увеличават, ако публикуват неща по-често и ако съдържанието е по-вулгарно. Частта за "по-често"е вярна. Другата не е.
Във времена, в които всеки със смартфон или малко студио може да започне да създава съдържание за възрастни и то много често е безплатно, един от най-пробивните сайтове в тази индустрия се доминира от хора, които показват по-малко сексуални актове и таксуват абонатите си все по-скъпо в зависимост от това какво се иска от тях.
Това е един от парадоксите около OnlyFans.
Бизнесите на Джем и Матю
Джем Улфи е от Пърт, Австралия, и е най-популярната личност в OnyFans. Трудно й е да не се разсмее, когато хората я наричат "фитнес модел". Споделя, че 70 процента от феновете й са мъже и много от тях не търсят съвети как да тренират, макар тя да може да им предостави и такава услуга срещу допълнително заплащане (плюс няколко рецепти, тъй като е била готвач).
В OnlyFans тя има над 10 000 абонати, които плащат по 10 долара месечно за достъп до нейния профил. В него тя показва своето кардашиянско тяло, прави клекове, облечена в плътно прилепнал клин, и стиска гърдите си една до друга, но без да показва зърната си.
Нещата не стигат кой знае колко по-далеч.
Матю Кемп е модел, но от мъжката част на сайта. 34-годишният мъж е имал оферти от компании, занимаващи се със снимане на филми за възрастни, но им отказва, защото не иска видео с него завинаги да остане в интернет и да му лепнат етикета "порноактьор".
Така той отказва на компаниите и вместо това си прави акаунт в Instagram, в който успява да се сдобие с над половин милион последователи. Преди около година става част и от OnlyFans. Често минават седмици без да публикува снимка или видео. През първите девет месеца дори не показва някое по-скандално видео, но въпреки това прибира по 10 000 долара месечно.
Обяснява, че сайтът Tumblr (който вече забрани еротичното съдържание) е бил препълнен с възможно най-екстремните сексуални преживявания, които човек може да види. Според него това е отблъсквало много хора, които са искали някакво по-интимно преживяване. Искали си някого, за когото да могат да фантазират, без идеята едновременно с това да ги отвращава.
Как интернет дестабилизира индустрията за възрастни
В края на 90-те и началото на новия век мечтателите от тази индустрия, концентрирана в долината Сан Фернандо в щата Калифорния, открито говорят за бъдещето си и си представят как ще изкарват милиони долари. И наистина това се случва, макар и на малко на брой модели, които подписват договори със студия като Vivid и Wicked.
Те могат да изкарат по над 5000 долара за една сцена и да снимат по две такива всяка седмица. Тези приходи могат да бъдат увеличени с петцифрени хонорари за появи в нощни клубове из Щатите. Джена Джеймисън – звездата на този период – дори описва този свой живот в мемоарите си, които стават бестселър в класацията на New York Times.
В голяма степен обаче индустрията има много по-лошо отражение върху повечето актьори и актриси в нея.
Основните виновници са сайтовете на принципа на YouTube, в които се събира откраднато съдържание за възрастни, което се разпространява безплатно. Собствениците на сайтовете в същото време печелят от банерите и видеорекламите в тях. И тъй като студията в бранша нямат нито средствата, нито политическите връзки да осъдят най-опасните си конкуренти (както направи музикалната индустрия някога), хонорарите за сцена започват да падат. Това води до снимането на по-малко сцени. В крайна сметка студията започват да се продават на същите тези сайтове и то на смешни цени.
Представете си го така – все едно цялата музикална индустрия е била погълната от Napster.
До 2015-а няколко компании успяват да наложат контрола си върху цялата индустрия за възрастни, а най-голямата сред тях е "МайндГийк" (MindGeek). Перлата в нейната корона е "ПорнХъб" – може би най-популярният такъв сайт, който предлага съдържание от множество компании в бранша.
MindGeek знае всичко за навиците на потребителите на подобно съдържание, благодарение на подробния анализ на данни, който редовно прави. Същевременно показва доста по-малка загриженост за продукта или за хората, които се появяват в него. Не обръща внимание на факта и че по-голямата част от потребителите й са такива, които търсят хардкор съдържание.
Хората, които създават тази компания, постепенно стават много богати. Много от актьорите, които помагат за техния успех, обаче започват да проституират и да предлагат услугите си в различни сайтове за компаньони, тъй като да си просто актьор пред камера изведнъж не се оказва достатъчен източник на приходи.
Твоята "онлайн приятелка"
Една възможна алтернатива на това актьор да проституира са т.нар. уебкамери. Във Великобритания има дори телевизионни канали, по които модели говорят с хиляди клиенти и изкарват по няколкостотин паунда дневно.
С това се занимава и Дани Харууд преди да попадне в OnlyFans. През 2005-а тя публикува свои снимки без горнище в един от по-непопулярните британски вестници, който обаче има своите верни читатели сред работническата класа. Оказва се, че сред тях е и собственият й баща. Така той разбира с какво се занимава дъщеря му.
През 2011-а Харууд започва да работи в сайт с по-"меко" съдържание и става приятелка със собственика му – Тим Стоукли. Малко по-късно той създава друг сайт, който според Харууд е бил нещо като бета версия на OnlyFans.
Идеята е на разгорещените мъже пред компютрите да се предложи да бъдат режисьори на това, което гледат, като си поръчват специално подготвени за тях видеа от любимите си модели.
Това се случва по едно и също време с възхода на на Instagram – който обаче е безплатен, но не позволява моделите да са напълно голи. Тогава на Стоукли му идва идеята инфлуенсърите в неговия сайт директно да печелят пари от своето съдържание. Така се появява OnlyFans – сайт, подобен на Instagram и Twitter, но в който феновете трябва да плащат месечна такса, за да гледат съдържанието на моделите и да комуникират с тях.
Сайтът разчита и на вече съществуващите профили в социалните мрежи на тези инфлуенсъри. Чрез свободно достъпните им акаунти в Instagram и Twitter моделите могат да рекламират мястото, което им носи пари.
80 процента от таксите отиват при човека, който създава съдържанието. Останалите 20 остават за сайта, макар Стоукли да обяснява, че след плащането на всички разходи реално остават 12 процента. Това е почти същото споразумение, което Uber има със своите шофьори.
За развитието на сайта младият Стоукли работи със своя баща – някога инвестиционен банкер в голяма британска банка. Целта им е да измъкнат OnlyFans от нишата на съдържанието за възрастни и да го превърнат в платформа за всякъв вид инфлуенсъри и публика. Но преди това имат много предизвикателства, с които да се справят – не само технически такива, но и фактът, че се появяват множество сайтове със сходни имена и концепции, които "крадат" от тях модели, а по този начин и приходи.
Все пак изминатият път не е малък. В самото начало – през 2016-а – Дани Харууд е една от общо 10 модела, които търсят абонати. Тя не вярва, че нещо ще се получи. През първия месец изкарва едва 257 долара.
След това сайтът добавя възможността моделите да създават съдържание по поръчка и Харууд започва да експериментира.
Измисля нещо специфично за различните дни от седмицата – като "Понеделниците на господарката" и "Предизвикай Дани във вторник". Във вторниците например мъжете плащат за това да я гледат как шофира из града по бельо или си поръчва пица и отваря на доставчика гола. Освен това тя ежедневно чати с фенове, научава повече за техните навици, сексуалните им предпочитания и дори нещата, които ги правят неуверени.
Обяснява, че клиповете за възрастни вече са нещо, което човек може да открие безплатно, и мъжете не искат да плащат за тях. Според нея това, което се търси, е възможността потребителите да опознаят някого, когото са видели в списание или в някоя от социалните мрежи. Неслучайно Харууд се смята за тяхна "онлайн приятелка".
Доказателството? През август м.г. е изкарала 29 420 долара. През октомври и ноември приходите й са по над 50 000 долара месечно.
