Музиката на американската поп императрица Тейлър Суифт може и да няма някаква особена художествена стойност, но като културно явление млечнобялата Tay Tay (фенския й прякор) оперира по много атрактивен и нюансиран начин върху колективния мозък на публиката.
Суифт владее въображението на младежките маси, всички знаят, че тя доминира поп пейзажа и комфортно е пласирала стегнатия си задник на трона на тинейджърското обожание. Но колцина знаят, че паралелно с универсалното обществено одобрение, тя - без да го е искала - обитава и по-мрачни авенюта на западната култура?
Говорим за политически пространства с печална слава. Говорим за така нареченото „алтернативно дясно".
Това е набираща скорост в САЩ и Европа фракция от крайно десния политспектър, която се характеризира с консервативен популизъм, либертариански идеи, „бял национализъм" и откровено флиртува с идеите за превъзходството на белите хора, расизма и антисемитизма.
Водещите гласове на алтернативното дясно презират мултикултурализма, културния релативизъм, имат твърда позиция срещу нелегалната имиграция - особено от третия свят - и вярват в идеала за хомогенна, консервативна, бяла, хетеросексуална, икономически и социално просперираща Америка. И Европа.
Според някои наблюдатели алтернативното дясно се явява нещо като екстремен и агресивен отговор на шумния либерален мазохизъм и анти-западното, анти-институционално светоусещане, превърнало дискредитирани движения като #BlackLivesMatter и социалистическите дистопии на Бърни Сандърс в „добрите" и „единствено морални" агенти за социална промяна в развития свят.
Алтернативното дясно има много проявления, но то несъмнено е обединено от омразата си към съвременния феминизъм, политическата коректност, кодовете на речта и войните за социална справедливост.
В същото време това политическо и културно движение има две интересни икони - Доналд Тръмп и Тейлър Суифт.
За Търмп е ясно - с острата си реторика срещу мексиканските и мюсюлманските мигранти, The Donald печели сърцата на всеки бял националист под слънцето.
Но Тейлър Суифт? Как тази млада, прогресивна поп принцеса плени колективното въображение на крайни националисти с расови предразсъдъци?
Журналистът Майло Янополус има обяснение за необичайното интронизиране на Тейлър Суифт в бялото царство на политическите реакционери:
„Тя е феминистка, прави клипове с туъркинг, а текстовете на нейните песни често са за секс. Всеки уважаващ себе си крайнодесен елемент би отхвърлил подобен продукт на късното капиталистическо декадентство. Но цялата блогосфера на алтернативното дясно е обсебена от Суифт. Тя дори е наречена „Наци аватарът на белите европейци", което е топъл комплимент в тези среди... Суифт е икона на квинтесенциалната американска култура с корени в кънтри музиката и светоусещането на Юга".
Суифт не прилича на повечето съвременни поп звезди, които са или бели изпълнители, правещи се на афро-американци, или са чернокожи звезди, които го играят бели, допълва авторът. Тау Тау изглежда комфортно в своята кожа и не е изкушена от модерната в шоу средите расова неяснота.
„Естетиката й е запазила консервативен дух - рокли, липса на пиърсинги и излъчване на красива домакиня от идеализираната епоха на 50-те години на миналия век. Тя е много бяла, много блондинеста и е израснала в провинциалната консервативна среда на Пенсилвания", изтъква Янополус.
Другото обяснение е мотивирано от палавата тролска природа на някои от най-активните представители на алтернативното дясно.
Те обожават да се гаврят с политическа коректност и да мачкат чувствителността на „специалните снежинки" в либералното ляво, като например разпространяват фигурата на Хитлер в разнообразен шеговит контекст.
Те дори инкорпорираха образа на Суифт в своята наци-иконография и сега в интернет съществува цяла субкултура, посветена на създаването на картинки с фюрера и цитати от Тейлър Суифт. И обратното.
Тези крайнодесни поп-културни фронтоваци обединиха поп хитовете на Tay Tay сХитлер.
Любовта на белите националисти към Суифт се поражда и от абсурдните обвинения в расизъм, които мултикултуралистите са отправяли към звездата през годините. За последно от лагера на #BlackLivesMatter атакуваха Тейлър заради клипа към песента Shake It Off, който според тях „осмива черната култура", както и заради „колониалните" послания в африканското видео към Wildest Dreams. Феминистката Камил Паглия дори я нарече „Наци барби".
„Расизмът" на Тейлър Суифт е порочен продукт на левичарска параноя, но това е добре дошло за белите националисти, които също са на „ти" с колекция от конспирации. Сега те смятат, че младата поп звезда изпраща закодирани сигнали към тях и споделя идеите им за расова чистота, културна кохезия и бледолика гордост. Тейлър се явява подривната поп сублимация на техния политически трол-екстремизъм.
Във Facebook дори има група, наречена „Тейлър Суифт за фашистка Европа" с 16 хиляди членове, която се възражда след опити да бъде свалена и забранена в социалната мрежа.
Не знам за вас, но за мен тази мрачно-хумористична интерпретация на творчеството на Тейлър Суифт прави снежнобялото поп маце много, много по-атрактивно.
