В студената зимна вечер в центъра на София хората бързат - кой да прибира децата от училище, на среща с приятели на чаша вино, театър... На „Попа" младеж по къси ръкави върти огнени бухалки.
Тази сезонна трансформация е чудесно интро към срещата ми с архитекта Валери Гюров. Той е част от ядрото на сдружение „Трансформатори" - хората, които се намесват в града, за да го направят по-уютен и закачливо намигащ.
Валери е повече от точен и веднага го разпознавам. Печели събеседника си с момчешката прямост и усмивката на човек, който настина се идентифицира с това, с което се занимава.
Шест колеги архитекти стартират заедно сдружението в началото на 2009 г. Тогава всеки от тях работи в офис и този проект им е за свободното си време. Алтернатива на „работата на договор". Постепенно обаче усещат нуждата от повече пространство заради задушаващото чувство на офисната среда. И така неусетно „трансформаторската дейност" измества корпоративния свят.
В търсене на градски бъг
„Трансформаторите" имат много проекти, сред които Улица Кутиена (изрисуваните електрически табла по „Шишман"), ТаблоID (превръщане на таблото от гребната база в Панчарево в своеобразна „паркова мебел"), Да развиеш ръждясала гайка (облагородяването на тежките бетонени цветарници във вид на пейка-гайка), Паркирай на зелено (застилането на паркоместата пред Френския институт със сочна трева). При авторските си акции сами избират мястото. По някакъв начин то ги привлича или те него. Обикновено това е някой градски бъг, който виждат и искат да оправят. Друг път кандидатстват по проекти и в зависимост от спецификата им или те предлагат „терен" или се налага „употребата" на някое конкретно място.
Досега нито един проект, който са реализирали, не е правен без разрешение. „Ние не сме партизани. Стремим се да сме легални. А когато отиваш с позитивна идея, рядко ще те върнат с негативен отговор." Сроковете обаче често са проблем поради тромавостта на бюрокрацията. Но и това не им дава повод да спират да се развиват.
Дай и ще получиш
Любопитно ми е как са настроени хората към това, което трансформаторите правят. «Хората се делят на две групи: едните са тези, които много харесват това, което правим, а другите са песимистите, според които каквото и да правим, всичко след това ще е по старому." Разбира се, Валери и неговите хора игнорират песимизма, защото ако изхождат от там, то по-добре да не се заемат с нищо. И в тази връзка ми разказва какво им се случва.
Преди време екип от 20 души се е събрал да ремонтира спирка в столицата. И както си боядисват, спира една кола и отвътре се подава мъж, който пита: „От какво имате нужда?". След 15 минути се връща с 5 литра боя и безалкохолни. Казал дори, че има желание да ремонтира пейката. Колоездач пък ги видял от рейса и се върнал с колелото, за да помогне. Трансформаторите също са работили доброволно. „Винаги има хора, които искат да помогнат, без да искат нещо друго насреща."
Преди време пък направили палатка за бездомник на ул. „Любен Каравелов". Човекът се съгласил и момчетата се хванали на работа. Направили палатка от велпапе, покрита с винил, за да не се мокри. Монтирали я при минус 10 градуса, но точно тогава общината направила акция за приютяване на тези хора. Тогава човекът изчезва. Видели го месеци по-късно, когато палатката вече била демонтирана. „Опитахме да направим добро, но то не стигна директно до човека. А под палатката никой не преспа дори и една вечер.
Улица кутиена
През лятото „трансформаторите" инициираха проекта Улица кутиена - част от програмата на София Диша в рамките на Sofia Design Week 2011. В рамките на изложбата бяха изрисувани всички електро ревизионни кутии и табла по цялото протежение на улица „Шишман„. Разбира се вече има издраскани и облепени табла, но това не е нещо, което трансформаторите могат да контролитат, а общината не се наема да нанася глоби. Въпреки че младежите имат официално разрешение от ЧЕЗ, работници пребоядисват едно от вече изрисуваните ел табла, защото на долни нива в компанията не са знаели за изложбата. По време на изложбата представители на ЧЕЗ идват да снимат документален филм.
Спорт от ЖП-то - част от плановете за 2012
Последният проект на „трансформаторите" е пустееща жп линия да бъде превърната в пешеходен и вело парк. Инициативата е подета от фондация "Екообщност" и бе представена миналия уикенд на форума TED. Валери представя първоночалната отсечка от Захарна фабрика до бул. Несторов.
"Засега всичко е само проект и в близките пет години предстои много работа". Друг алтернативен маршрут, който трансформаторът предлага, е от Дървеница, по прекъснатата линия на трамвай 18, която е много по-благодатна. В плановете на общината се предвиждало там да има трамвай, но за 23 години нищо не се е случило. Релсата е пустееща, а проектът предвижда мобилни платформи, които симулират фитнес на открито.
Има възможност и за вело алея, но всичко все още зависи от финансирането, което ще се получи. Валери се надява инициативата да стартира през пролетта, но това не зависи от тях. За тази година трансформаторите планират да си отворят работилница, за която вече имат разрешение от УАСГ. Младежите са намерили спонсори, които да ремонтират трите помещения, които не са в особено добро състояние. Идеята на работилницата е да е отворена за студенти от всякакви специалности и за хора, които искат да правят интересни неща в градска среда.
Трансформиране на съзнанието
„Искаме да подтикваме хората към по-позитивни мисли и да им показваме, че не всичко е толкова черно", споделя Валери. Той смята, че чрез даване на добри примери хората ще се променят. Когато има смислени инициативи, има по-малко вандализъм.
„Хората в България са натоварени психически от факта, че живеят бедно. И в Латинска Америка хората не са много богати, но живеят по-спокойно и по-свободно."
С проектите си младите архитекти се стремят да провокират хората. Защото градската среда е отговорност на всички и не можем само да се оплакваме. „Нещата трябва да са взаимни", категоричен е Валери. Проектите им се развиват във времето, а не са кампанийни. „Просто в България не може всичко да се прави на един дъх и затова си порционираме нещата. Знаем, че правим нещо от точка А до точка B, но искаме да стигнем до D и Е..." И стигат...
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо
