Като ни пригладнее в офиса поръчваме някаква пица, излизаме до някое кръчме или отскачаме до Мариета за една българска класика.
"Криза или не, ще бутаме бизнеса и това е. Няма да се предаваме". С тази убеденост Мариета Тодорова ни продава баничките.
Наближава четири, но вечната българска класика още се харчи. Партидата е последна за днес и работният ден, започнал в 6, е към края си.
Преди две години Мариета отваря баничарницата на ъгъла на "Оборище" и "Черковна", точно срещу нашия офис. Вътре е оранжево, картини с български пейзажи висят по стените, звучи рок. Надали интериорът е причина за клиентелата, която непрекъснато се ниже, докато си говорим. По признания на собственичката, баничарницата разчита изцяло на редовни клиенти.
"Ако не си завъртим колелото сами, никой няма да го направи вместо нас", продължава Мариета, която иначе е дипломиран дефектолог.
Стигнала е до извода, че с каквото и да се захване, човек трябва да подхожда с позитивизъм. Описва се като оптимист по наследство. Казва, че не се плаши от работата, докато на няколко метра от нея изстиват фурните.
Хиляди видове баници
Мариета се захваща с баничките преди няколко години. На нашето кръстовище е от близо две. През това време сменя двама майстори, докато намери точния човек.
Колкото и да работи по рецепти, всеки майстор има свой стил и прави баничките различно. Като прибавим разновидностите - вита, права, с праз, спанак, кайма или тиква - получим хиляди видове баници. Да не забравяме и баницата с локум и халва, известна у нас като турска баница.
Трудно ще намерите две еднакви по вкус банички.
Мариета внимава много с хранителните продукти, които използва. За тях твърди, че не допуска компромиси. Иначе най-зловещият експеримент, който си е позволявала, е баница с кисело зеле. Предлага баници с праз, с кашкавал и спанак - шегува се, че са за цвят.
Защо е избрала бизнеса с баници? Казва, че е традиционна храна, евтина и вкусна.
Да си дойдем на баницата
Българинът си обича баница със сирене и няма да се откаже от нея, "ако щат всякакви гурмета, сушита и сандвичи да се появяват".
В нашата-наблизо-баничарница се продават още и милинки, кашкавалки, тутманици, кренвиршки... Тестените гевреци със сусам също са популярни. "Това е нещо, което всеки яде. И все повече млади хора купуват", казва Мариета.
Милинките свършват най-рано. Купуват ги предимно жени.
Нашата главна героиня е имала обекти и другаде из София. Казва, че всеки квартал има различни клиенти. Общото е, че първи и най-любопитни са възрастните хора.
Да ви е вкусно
Кризата щади пекарната на ъгъла, защото става въпрос за храна и за традиция. Мариета обобщава, че бизнесът може да се развива по-лесно, ако държавата не се държи като мащеха.
Ще й се София да е като Венеция - с дъх на десетки малки пекарници по улиците. Дава за пример развиващия се също в Италия затворен цикъл на производство - когато храната се носи в чиниите на клиентите направо от градината на производителя.
Защо у нас да няма такъв пазар? Според Мариета напълно е възможно дори и при баниците.
"Дълги години за мен нямаше значение какво ям. Хранех се с каквото ми падне. По-късно си дадох сметка колко важно е това, включително за цялостното здравословно състояние. Достатъчно е да се храним с истинска храна. Освен това човек е не само това, което яде, но и което мисли..."
