105-етажна пирамида се извисява над лятната мъгла и един град, направен сякаш от кубчета. В края на 80-те Северна Корея започва да строи хотел "Рюгьон" с идеята да е най-високият в света и с него да натрие носа на западните държави. Липсата на средства и ниското качество на работа стопират проекта през 1992 г., когато сградата е готова на груб строеж.
Следват 16 години, през които природата руши конструкцията, а екскурзоводите в Пхенян не дават смислени отговори на чистосърдечния въпрос "Какво е това?". Строителството тръгва отново през 2008 г. и "Рюгьон" ще отвори под крилото на "Кемпински" през лятото на тази година.
Символично или не, компанията на египетски милиардер довършва бетонната пирамида, която вече е остъклена. Около нея хората и сградите на Пхенян са останали с двата крака в 80-те.
Това вижда младият български бизнесмен Сребрин Ватралов от прозореца на един доста по-малък хотел, когато пристига в една от най-затворените и трудни за разбиране държави в света. Даже само 5 дни бутафорна програма са достатъчни за куп впечатления, а и за да поискаш сам да търсиш отговорите на тонове въпроси, които всяка крачка повдига.
Особености на севернокорейския национален туризъм
Екскурзията била по идея на негов приятел. Порядките в КНДР може да са в сталински дух (та и отгоре), но срещу конвертируема валута всеки гражданин от Отвъд е добре дошъл - даже и американци. Има фирми, които организират посещения на чужденци в Северна Корея. На година се възползват по не повече от 4000-5000 граждани на западни държави.
От посолството на КНДР в София (да, има такова!) един ден се обадили на Сребрин и на развален български се поинтересували защо е решил да ходи в народно-демократичната република. Човек би казал, че за дипломатите е нелогично някой да иска по свое желание да ходи в комунистическата страна. "Казах на чиновника, че проявявам интерес към времената преди прехода и там вероятно има добре запазени останки", откровен е Сребрин.
Преди да влязат в страната имали инструктаж. "Събрахме се, за да обсъдим особеностите на севернокорейския туризъм - той няма нищо общо с какъвто и да е туризъм по света - той е силно ограничен, реално се движиш по предначертан маршрут, не можеш да импровизираш с времето си или да ходиш, където си пожелаеш", обяснява Сребрин.
Веднъж стъпил в Северна Корея, ти не можеш да излезеш от хотела без местните придружители, които хем те развеждат, хем те държат под око. Две момичета и едно момче водели групата, където били двамата българи. "Добре ги бяха обучили да се държат естествено, доколкото е възможно, защото нашите светогледи са диаметрално различни. Като разговаряхме, усещахме, че сме от други планети", разказва Сребрин. Говорили си даже за комунизма и капитализма.
Град от кубчета
В Пхенян се движели по "представителния" маршрут - околните високи панелни сгради изглеждали относително добре. "Цветът на боята е еднакъв. Градът изглежда като кубчета - едни такива супер изчистени", припомня си Сребрин. Няма други билбордове, освен политически.
В далечината се виждат и други сгради - основно скука тип "късен соц". Пхенян има и един изключително модерен квартал, построен преди година с китайски пари. Там живее висшата номенклатура.
Иначе най-характерното за столицата на КНДР са мегаломанските паметници. "Някой ден, ако този режим падне, ще правят изключителен туризъм за хора, на които им интересно да видят паметници на утопичния семеен комунизъм", коментира събеседникът ми. Има си строги правила за това как се снима статуя на (примерно) Ким Ир Сен, както и за това как се отдава почит - никога не обръщаш гръб на Вожда, бил той и от камък.
Болничен туризъм
Следващата спирка в обиколката била... болница. Или по-точно празна 10-етажна сграда, представена като лечебно заведение. По мрачните коридори се чували само шепоти, тук-там пробивал по някой слънчев лъч.
Завели туристите в празна зала, за да им покажат рентген модел 1986 г. Не минало и без изцепки за това как колеги от братски републики като Чехия и Източна Германия идвали да специализират в КНДР. Туристите сдържали смеха си, защото изрично им било казано, че е по-добре да не коментират, колкото и наивно да звучат приказките на домакините.
Единствените хора в цялата болница били събрани пред един телевизор, където вървяла официалната държавна програма. Когато туристите попитали къде са останалите, извинението било, че днес е някакъв празник и пациентите са били пуснати по домовете си.
"В коя нормална държава ти можеш да си позволиш да използваш болницата за туристическа атракция - там се върши толкова по-важна работа от това да развеждаш някакви тъпаци", казва Сребрин.
Закарали ги да видят и "образцово" село. По пътя се виждала малка част от реалната картина в севернокорейската провинция - хората не са крайно бедни, но живеят с много малко. Когато чужденците стигнали до селото, то било безлюдно - също като болницата. Селяните били в обедна почивка.
Граничен парадокс
Туристите посетили и демилитаризираната зона по границата на двете Кореи - едно от местата с най-голяма концентрация на военни и оръжие на цялата планета. Влезли в къща, разделена през средата от линия - тук се провеждат двустранни срещи на Севера и Юга, а границата минава даже през масата.
Останалата част от границата се наблюдава от безумно много военни с бинокли и камери от двете страни. Симбиоза на 38-ия паралел - сутринта севернокорейците водят туристи на границата и войниците от Юга се скриват, за да няма напрежение. Следобед ролите се обръщат.
Обикновени корейци
Няма начин да скриеш напълно 3-милионен Пхенян от очите на чужденците. А всъщност няма и много за гледане. В Северна Корея социалната единица не е индивидът, нито семейството, а нещо, което най-просто може да се нарече "колектив". В резултат всичко е сиво и еднакво - всички жени са с еднакви прически, мъжете изглеждат еднакво. Сребрин описва дрехите като "лелчински", с убити цветове. Има китайски дрехи в корекомите, но там пазаруват избрани (от партията).
"Чудя се какво се случва със спортистите, които ходят по олимпиади. Те изглеждат странно в едно общество, където колективът е над всичко - да не се различаваш, да няма напрежение", разсъждава събеседникът ми. В КНДР властва инерцията, всеки си върви по предначертания от партията път.
Може би най-ясният израз на тази философия на безличието е огромният фестивал "Ариранг". В него участват по 100 хиляди души, много от които - деца. С разноцветни картони групите сглобяват надписи и картини или правят невероятни хореографии - израз на това колко са синхронизирани и еднакви. Същевременно, според Сребрин, за обикновения човек шестте месеца репетиции са някакво разнообразие.
В КНДР има само държавни медии. Затова и западните туристи станали свидетели на любопитна картинка в метрото - вестникът е разпечатан лист по лист и се върти на карусел, а заедно с него се въртят и хората, които просто няма откъде другаде да се информират.
Регулиране на празните улици
Севернокорейците нямат идея за частна собственост под никаква форма - не притежаваш имота си, не притежаваш земя. "Не съм сигурен дали и колите - те не са много, но се срещат, дали те са собственост на тия хора или са просто дадени от правителството на избрани хора", разказва Сребрин.
Трафикът в Пхенян е толкова минимален, че хората нямат инстинкт да се пазят и шофьорите често се налага да натискат клаксона. Въпреки това, по кръстовищата има красиви и стилно облечени момичета, които регулират движението по всъщност празните платна. Повечето хора се движат пеша или карат колела.
По улиците не можеш да видиш пазарни взаимоотношения - в страната действа купонна система, като само малка част от номенклатурата (съсредоточена предимно в столицата) има достъп и до истински пари. По закон чужденците също нямат право да използват местна валута.
Държава под пагон
КНДР е "на първо място военно общество", както сами се наричат. Затова и армията има предимство, когато става въпрос за ресурси и даже храна. Има кооперативи, които следят какво прави всеки в блока. Много лесно се попада в трудов лагер - там са затворени 800 000 души, а всеки роден зад решетките живее със системата "докато смъртта ги раздели".
Атмосферата на секретност и шпиономания е видима даже в метрото на Пхенян. Макар метростанциите да са просторни и с красиви мозайки, никой официално не знае колко е голяма подземната железница, на каква дълбочина е и накъде се разклонява. Хората знаят предполагаемия маршрут, по който се движат, но се говори, че има много по-голяма мрежа отдолу, която е създадена с цел да скрие хората, ако "империалистите-копелдаци" (както ги наричат съвсем официално) нападнат.
Гладни и преяли
Чуждестранните туристи ядат бял ориз, което всъщност е лукс в КНДР. Една от причините е "чухче", философията за абсолютна независимост от останалия свят - нещо, което не може да функционира през XXI век. Според Сребрин, Северна Корея може и да изнудва Запада за някакъв вид помощи, но те реално стигат само до номенклатурата.
Обикновените хора от малки са научени, че останалият свят е ужасен и няма по-хубаво място от Северна Корея. Така те от страх предават целия контрол над духа и тялото си на режима. Живеят от петилетка до петилетка и се примиряват с безумията на елита. Сребрин припомня милионите умрели от гладна смърт през 90-те, когато КНДР отказва чужда помощ: "Те са ОК да измрат, но тези отгоре, наядените със сьомга и хайвер, да не се наведат".
Народ от наивници
Българинът е изключително впечатлен от това как севернокорейците са звучали като извадени от пропаганден филм. "Не съм сигурен дали се самозалъгват или са склонни да говорят пълни глупости, само защото са облагодетелствани малко повече от останалите", колебае се той.
Една от най-големите мечти, вменена на севернокорейците, е националното обединение. Проблемът е, че вече "братята" им отвъд 38-ия вече не са твърде склонни. Според икономисти, обединението на двете Кореи би било 5 пъти по-силен удар за Юга от този, който след 1990 г. преживя Западна Германия. Ако въобще се случи, ще става много бавно.
Питам Сребрин дали е възможно такива хора да живеят без комунизъм. Според него ще е ужасно трудно, защото те са много наивни - не познават егоизма и конкуренцията, не биха могли да оцелеят в нашия свят.
И в Северна Корея има "невъзвръщенци". Най-често бягат към Китай - опасно е, но с нужния рушвет минаваш. Това обаче е само началото - ако ги заловят, местните власти директно връщат имигрантите в родината им. Това гарантира престой в трудов лагер, а често - и смърт.
Има обаче такива, които поемат целия риск и се връщат сами в КНДР. Животът даже в Китай не им понася и са склонни на подкуп, само и само да се върнат в своя наивен свят.
За урок
Според събеседника ми, КНДР е нагледен пример за това какво се случва там, където държавата има безрезервната власт, "където хората не могат да откликнат на простотията на държавния чиновник". В Северна Корея оръжието и знанието са в ръцете на малцина - тези, на които е угодно системата да продължи така, защото всички други служат на техния интерес.
Сребрин гледа на страната не само като на комунистически резерват. Според него вече даже и в т.нар. западни демокрации властта вече не се свени да нарушава правата на гражданите си. Затова и трябва да има специален урок в училище, посветен на всесилния чиновник и КНДР.
А тоя форум е пълен с разни дето постоянно плюят тукашната Европа и Америка. Като ги караме да ходят в Корея, не щат. Защо, какво в статията не им харесва? Държавни ЕРП-та, силна държава, няма лихви от банките, няма БиТиВи, няма партии..... всичко което драскачите тук искат
Начи Другари, един приятел вегетарианец и нудист ходи в Сомалия. Вика ми , братче там е екстра, сички одат голи и са на диета. Та и тая писаница- някой ходил ,па казал на автора и афтора ни казва как е аджеба в Корея. Според мен с скука, никой се не пали, протести няма,вестници няма.....даже и комунизъм няма.
Начи Другари, един приятел вегетарианец и нудист ходи в Сомалия. Вика ми , братче там е екстра, сички одат голи и са на диета. Та и тая писаница- някой ходил ,па казал на автора и афтора ни казва как е аджеба в Корея. Според мен с скука, никой се не пали, протести няма,вестници няма.....даже и комунизъм няма.
Наивността - оня пионерски лагер, от който ни пуснаха е най-големия грях на социализма. И до днес стремежа към статичното равновесие на онова време обърква хората и ги кара да вземат неизменно грешни решения за начин на живот с противоположни правил базирани на динамичен баланс. Нещото, което обсебения от завист и омраза към богатите българин не може да разбере е, че в капитализма частната собственост е хем свещена, хем много по-летлива и негарантирана, отколкото в социализма. Затуй той оценява имането и постоянно забравя цената, която се плаща за туй имане. Самите имащи също идват от тоя пионерски лагер и те както нямалите толкова късмет събратя са обсебени не от динамиката, а от имането и независимо от началния тласък, който някои са получили от партията тяхна или пък връзките, които са завързали по-сегашните те неизменно влагат усилия и средства не в онова, което е нормално за капитализма, а в онова, което само някой наивен човек роден в общество като описаното от статията може да иска. Чуваме го всеки ден и все пак сигурен съм, че за повечето българи приказването за растеж на икономиката звучи като празна мантра, подобна на лозунгите на социализЪма. Всъщност това е едно от нещата, които различават двата начина на живот - единия зависи най-вече от запазване на статуквото, а другия от умението да правиш постоянни промени.
Раденко, малко надценяваш тежеста на специфичната култура. Съгласен съм, че е важна, но културата е неразривно свързана с начина на живот, а той включва и икономическите взаимоотношения. Веднъж заразени с капитализъм азиатците разбира се запазват част от особеностите си, но постепено приемат чертите, които се диктуват от живота. Благодарение на огромния си брой и успеха на пазара те можаха и да вкарат свои елементи в икономиката си, да си устроят баланс по-различен от нашия, което и ощбуславя трайно присъствие на по-различна култура, но различията не са чак толкова големи, колкото изглежда на пръв поглед, а гордостта ... дори някои животни я имат, тя е начин за по-развитата нервната система да се концентрира върху "тук и сега", вместо да се отплесква към виртуални реалности - способност, която ние приписваме само на себе си, но всъщност достъпна в много примитивна форма и за няколко от най-висшите видове гръбначни. Интересен феномен е количественото натрупване на интелект в нашия вид, което дава възможност това "отплескване" да играе и полезна роля благодарение на достъпната заради това "количество" способност за ограничено моделиране на средата на живот. Интересно е и отношението към гордостта, което ще усетиш, ако погледнеш на нещата по тоя начин.
миле За Оня всичко е ясно, от тоя спам няма нужда. Обаче ти що не си в Корея, като демокрацията не ти харесва, на това не чухме отговора?
То и аз не съм ходил в Северна Корея, ама нали съм прост, написах тука едни брътвежи по темата, та, който иска, да ги прочете: http://ianchefff.blog.bg/drugi/2010/09/27/ti-si-severnokoreec-ako.611906 Еми т'ва е.
Аз от този "разказ" за КНДР не разбрах защо наричат тази страна КОМУНИСТИЧЕСКА ?!?Заради това че има равноправие между хората?Къде е?От написаното излиза че има една голяма група от хора и още една много по-малка група от хора(номенклатурата) които по никакъв начин не са равни.Комунизмът е ЗА равноправие на хората но кажете ми щом има "ЕЛИТ" как може да се говори за равноправие?В комунизма НЯМА и НЕ МОЖЕ да съществува ЕЛИТ.В комунизъм НЯМА Елит.В този разказ се говори още за нещо като Военно Положение.Къде в писанията на Маркс се говори за такова?!?Това за което пише автора по прилича на-шайка бандити са си окупирали една държава барабар с хората в нея и си я експлоатират както им харесва,но КОМУНИЗЪМ?????Къде го видяхте бе хора.Това си е ЕКСПЛОАТИЗЪМ.КАПИТАЛИЗЪМ също е форма на Експлоатизъм.Като съм мислил по въпроса преди време никога не съм стигал до заключение че част от животът ми е минал през комунизъм.По скоро е това което продължава да бъде в КНДР-някаква шайка са си правили каквото искат с нас хората като са ни говорили за една идея която НИКОГА не е прилагана на 100%.А сега продължавам да живея в другата система която със своята залъгалка-И ти можеш да постигнеш много ако бачкаш като хамалин,ни държи в робство на друга шепа бандити.Как не го разбирате бе хора-НЯМА КАПИТАЛИЗЪМ,НЯМА КОМУНИЗЪМ.И по-важното-този дуализъм трябва да съществува за да не мислим върху факта че НИЕ СМЕ РОБИ
Radenko, знам, че много от това, което казвам може да ти прозвучи като заяждане, но не е. Аз търся гледни точки и постоянно се уча да привеждам към сравнимо състояние други такива. За целта е необходимо, фигуративно казано, да се "отдалечиш" от света и да забиеш ножа в редица табута, включително и такива, които не си осъзнавал, че са такива. От моя гледна точка човека е все още много, много повече животно, отколкото разумно същество и като такова се движи почти изцяло под влияние на директни въздействия. За сравнение, ако не бяхме стадни същества и не можехме да изградим общество, което да канализира тия въздействия с времето, към момента едва ли щяхме да сме повече от много умни ловци, въоръжени с някое и друго сравнително елементарно, но фино изработено оръжие и много тактика. Тук може да си зададем и спорния въпрос, дали пък индивидуалната еволюция на разума нямаше да прогресира по-бързо след някаква критична точка и да отдалечи от животното такава нестадна версия на човека много по-бързо. В тоя ред на мисли ние имаме буфер, който ни позволява да просъществуваме - да отложим индивидуалната еволюция благодарение на внезапния качествен скок на еволюционните предимства на тандема от животинско поведение в обществото и взаимодействието на самото общество като цяло с останалия свят. Колкото и да съм подробен едва ли ще мога убедително за всички да изложа основния елемент на животинското като някаква форма на естествено обусловена дефиниция. Затова нека просто го кажа - самосъзнанието или възприятието за собствено аз при животните кондензира около статуквото и мястото им в него. В тоя смисъл хората, а и животните, които са достатъчно интелигентни, за да имат някакво примитивно "аз" възприемат промяната като посегателство върху личността си. Стремеж към промяна има само в ония от тях, които са поставени по принуда в ситуация, която не отговаря достатъчно на условията, при които тяхното съзнание се е изградило. Това всичко се случва при несъществуващ или почти несъществуващ контрол и дори осъзнаване на процеса и механизмите на функциониране на онова, което иначе лековато наричаме личност. За съжаление самите "учени" в хуманитарната сфера са лишени от средства, с които да създадат логическа среда за собствената си самоличност извън рамките на текущите условия и дори великани като Фройд несъзнателно налагат като универсални доста частни теории. Мисля, че е очевидно накъде бия - към неща като класифициране като едно и също на привидно различни явления - влечение към статична логическа среда при условия противоречащи на наличното (заварено) самосъзнание. Опазването на културните специфики е най-често част от такъв процес имал щастието да е сроден за по-голяма група хора, а натрупването на капитали е гледна точка към капитализма валидна главно за хора израстнали извън него. Братя Галеви са толкова чертва на собственото си формиране като личности в други времена, колкото и техните жертви. Дори и при максимален успех от тяхна страна постигнатото ще бъде локална водна империйка готова да се срине при най-малко нарушение на баланса с външния свят. Дори и живеещите под техен диктат да приемат това за поносимо, подобно развитие е пагубно и от една страна възпитава цели поколения в единтичност приспособена за тази "империйка", а в същото време създава и крехка среда за съществуване неспособна да реагира на динамични явления. На практика разликата между бандитските империйки и социализма е само в способността им да се наложат напълно в територията, на която съществуват, вредите са от един и същи характер. Това всичко би било просто извъртян начин да кажа това, което ти мислиш правейки се че мисля друго, ако не беше една важна особеност - аз отварям вратата към друга гледна точка, където механизмите и динамиката са по-важни обекти за анализ и атака, отколкото конкретните лица попаднали в конкретни състояния и позиции благодарение на събитията. Надявам се, че ме разбираш - сляпата вяра, че наказанието ще доведе до позитивен ефект може да е абсолютна само за ченге, каквито са и т.нар. братя Галеви. Разумният човек трябва да застане на висотата на определянето си като разумен и да си даде сметка, че без анализ и съзнателна промяна на екосистемата си ефектът от действията му ще се свежда предимно до разместване на ролите, но не и на принципите. Капитализмъте не е някаква инженерна конструкция, а стечение на обстоятелствата към някакво стабилно състояние съответстващо на настройките на хората. Самото промяна в тази посока е "движение", което поставя хората в нови условия и формира промени в техните самосъзнания - процес, който ни довежда до наши дни и до съвсем логично обяснение на ефекти, които наблюдаваме и на Запад - неща, които обичаме да наричаме олевяване, но е по-добре да разглеждаме като стрес от ускорилата се промяна, в която според заварените разбирания успешни са предимно измамници и празноврътници като финансисти, прависти и други на теория обслужващи професии. Всъщност и това е нормално - при динамични промени именно търговците на влияние имат преимущество - това става най-търсената стока в един свят, който за повечето хора почва да изглежда като изплъзващ се изпод краката им под, ускоряващ се все по-бързо и във все по-непредвидими посоки.
Съжалявам, че превзех темата, но под символа на извращение като СК мисля, че не е чак толкова порочно . Раденко, онова, което ти казвам е, че братя Галеви, ТИМ, Бойко - всичко това са по-скоро логични следствия, а не извращения на процеса. Проблемът е в процеса, а не в ония, които са станали утайката носеща се по фронта на водата изтичаща от бента. Ако продължаваме да се занасяме по жажда за наказание на възползвалите се ще можем да обърнем течението, чак когато останем около 3-4 милиона заедно с турците и циганите. Тези 2-3 милиона, които са осъдени да измрат вече не могат да бъдат спасени, остава да се опитаме да не осъдим на гибел и останалите. С риск да бъда много краен, ще кажа, че е по-добре да оставим на произвола хора, които нищо не може да спаси, отколкото да продължаваме да създаваме лостове, които се ползват от тях, за да си осигурят за още малко време невъзможна сигурност на цената на общата ни гибел.
Недей, че на един така му пожелах да отиде там и той ме наруга злобно по-долу. Така де, на хакера не му се ходи в КНДР, защо ли.... къде по-сладко си е тука в демокрацията да ревеш за Тошо
Раденко, правилно си ме разбрал, чудих се дали да го кажа ачик и реших, че е по-интересно да не го казвам - еволюцията е въпроса, а и наистина това, в което живеем е толкова капитализъм, колкото е социализъм родово-общинното съжитеслтво. Ние се променяме и трябва да дадем път на промяната, социализма, комунизма и други подобни изми, сред които дори и представата за капитализъм са само средство да й се противопоставим. Точно липсата на думи, която ти усети е разковничето - няма формула и не бива да има такава. В тоя смисъл все пак свободния пазар (знаем, че не отговаря на името си в реалността) е все пак по-отворен към промени, отколкото изградените около идея за статукво организации. Не се притеснявай, че децата ти ще живеят в интересни времена - китайското проклятие има и светла страна - това е детството на разума и ние очевидно растем.
MacAllister | 17.03.201321:22 С една дума си ленинист, така ли? Или пък марксист?
http://lenta.ru/photo/2013/03/27/koreavsus/#19
http://lenta.ru/photo/2013/04/01/militarymuscle/#0 http://lenta.ru/photo/2013/03/27/koreavsus/#0