Ако си представим бъдещето като жена, тя би носила бижутата на Милко Бояров. Смели украшения с привкус на вулканична лава, светещи медузи в океана и любовни истории. Такива музи нареждат студента от Националната художествена академия сред най-перспективните дизайнери от световна класа.
Така каза и журито на престижния конкурс International Talent Support, което определи българина за победител в раздел "Бижута" на последно му издание в Триест. Милко Бояров спечели с ефектната серия „Infinity" от моделиращи се PVC компоненти, която се хареса на швейцарския производител на часовници Swatch.
И следващата седмица стяга куфарите за едногодишна работа в тяхната фабрика в Цюрих. Той ще създаде бижута и часовници, които Swatch ще пусне на пазара до две години. "Идеята е те да станат част от комерсиалните продукти на марката", скромничи дизайнерът за предстоящото сътрудничество.
Апетитът наистина идва с яденето - той е само на 24 години, но се определя като работохолик. Притежава нестихващ интерес и глад към своята професия. Вдъхновява се именно от работата, която понякога му отнема цели денонощия - и от "нищо по-специално".
Трамплин към звездите
Успехът идва неочаквано за Милко Бояров, докато междувременно е приет в специалността "Fashion Artefact" на London College of Fashion. Самият той не носи часовник и не е поставял граници върху своите скици, но сега ще трябва да го направи: "Swatch има форма, която не се променя - определено пространство, което трябва да спазваш, изисквания, с които трябва да се съобразяваш. Това определено е предизвикателство за мен".
"Изискването на конкурса беше да направиш бижу, което да разказва история в три части. Самите бижута могат да се носят като едно цяло или отделно. Те се откачат - стават обеци, колие и пръстен - и се закачат отново. Формата им може да се променя", разказва дизайнерът за победната синьо-червена огърлица. Тя е вдъхновена от сливането и разделянето на светове, а ITS предварително задава темата - "Falling in love with S".
Миналата година Милко Бояров бе сред десетте финалисти на същия конкурс, разделен в категориите "Мода", "Бижута" и "Аксесоари", чиято цел е да свърже младите творци с авангарда на модната индустрия. И ето че вече е на прага й.
Бижутата той разбира като връзка с тялото, която може и трябва да носи послания. Ето защо творбите на младия провокатор не са просто обеци, гривни или колиета за акцент, а истински произведения на изкуството. Които се открояват и се запомнят. И могат да съществуват сами за себе си. "Мога да направя всичко - зависи от човека, от функцията, от посланието", казва той.
Стъпка по стъпка
Милко прикова погледите по света и у нас с наелектризиращата си дипломна работа - футуристичната серия "Be Visible", която тръгна от изложби в София и стигна до страниците на водещи модни списания. Внимание са му обръщали не кой да е, а Библията - френският Vogue, а също и италианското списание Ellе. Имал е общи проекти за аксесоари с модния дизайнер Франческа Марота покрай Седмицата на модата в Лондон през 2012 г. и със Swarovski, за които създава етно колие.
До момента успява да се издържа сам, покривайки целия нелек процес от намиране на материали до измисляне, изработка и продажба на бижута. "Когато го приемеш за професия, тогава се получава. Имам и по-комерсиални неща, които стават за носене всеки ден или почти всеки ден. Все пак, трябва да има с какво да се издържаш, защото е много трудно", признава Милко.
За първите стъпки му помагат добри приятели, творци и преподаватели от НХА, чийто имена благодарствено е описал в своя сайт. Сега има яснота поне за следващата една година в Цюрих. Иначе би искал да създаде бижута за Скай Ферейра и Азалия Банкс. Но със сигурност няма да са с мъниста или кожи.
Милко Бояров завършва последователно специалността "Метал" в Гимназията по приложни изкуства в София и в Националната художествена академия в класа на проф. Димитър Делчев. Интересът към модни аксесоари и бижута открива в 10-ти клас: "Имахме такъв предмет и много ми хареса. Стана ми интересно и продължих да го правя".
Спомня си първото бижу от тези времена - лъскав метален медальон, който с усмивка определя като грозен. Чувството за хумор не му липсва. "А как се разпознават българките по летищата?" С многото златни пръстени, накичени по ръцете им, отговаря Милко. Мъжкото бижу пък е повече от клиширано - неизменният дебел ланец с кръст на верижка.
"Трябва да се демонстрира финансова мощ, да се вижда марката, да има ланци и злато", изрежда творецът. Това е манталитет, а не вкус към модата. Извън шегите, той бяга от обобщения за стила на нашенеца и признава, че не се заглежда в хората по улиците.
Причината е много проста: "Средата не е само това. Хора всякакви, като във всяка една нация. В България няма модна индустрия, но имам много приятели, които се занимават сами с това и правят много яки неща". Мода извън контекста. Ето това е бъдещето.
