Дивото зове

По-хубаво е от влакче на ужасите. Трае повече отколкото десетината минути, през които крещиш до прегракване, мирише на зелено и планинска вода. Рафтинг. Един от най-готините начини да си доставиш адреналин и да размърдаш задника си, който почти се е ксерокопирал върху стола ти в офиса.

Особено ако има и една 5-метрова скала като тази в дефилето на Кресна, от която трябва да скочиш в реката. Емилия Бегунова може дълго да говори за това: "Това е презареждане, адреналин, просто се кефиш максимално. Всеки път е различно".

Преди 11 години тя и нейният брат-близнак Емил стартират проекта "Адвенчър Нет", по-късно създават клуб за екстремни спортове и фирма. Днес Емилия е инструктор, международен съдия и капитан на женски отбор по рафтинг. Първото си спускане прави в Струма преди 11 години. И го превръща в повече от професия.

Любовта към рафтинга идва непланирано - между ските, сноуборда и карането на колело. Емилия има туристическо образование, което известно време прилага в сектора на традиционния туризъм, но бързо се отказва.

Описва се като човек, който търси предизвикателства. Включително и в бизнеса, тъй като днес клубът й предлага още каньонинг, каяци, планински преходи с колело или каракачански коне в Пирин и Рила, гмуркане в Черно море, ски и сноуборд училище, детски лагери и други екстремни преживявания.

Ежедневното разкъсване между дома и офиса, гарнирано със съботно-неделни разходки в мола, превръща живота на хората в скучна календарна поредица. Така че приключенията и екстремните преживявания не са екзотика, а рецепта.

Приключенският туризъм в България стои на високо ниво, ако го сравним със съседните държави. Но, за да стигнем стандартите на запад, трябва още да поработим, обобщава Емилия.

В началото беше природата

Първият проблем, който тя изтъква, е опазването на околната среда. Явно ни липсва уважение към природата, и бързеите на Струма не са пощадени от боклуци.

Следва бетонът. "Такива уникални места не трябва да се губят и да се унищожат. На много места не се спряха пред нищо", казва тя, докато споменаваме сагата със застрояването на Иракли.

Заедно със нейни колеги от други клубове и организации почти година водят съдебна битка срещу планирани 4 водноелектрически централи в дефилето на Струма.

„Този проект е бил разрешен, някои го е подписал и одобрил. Слава Богу, че това е зона по НАТУРА, защитена територия, в която е забранено да се строи. Всички клубове и организации помогнаха за съдебната битка. Щеше да се унищожи прекрасната природа", допълва тя.

Водните централи по Арда, например, правят спусканията много трудни за провеждане, защото водата в реката се контролира. Същото важи и за рафтинга по река Искър, друго подходящо място за спускане.

Приключението, което стана професия

Всичко тръгва от велосипедни преходи по планински местности. "В България има много сгушени, красиви и интересни места. Имахме приятели, които се занимаваха с каяци. Идеята за рафтинга се роди, защото искахме да го направим по-достъпен за хората, особено за тези, които никога не са се качвали в лодка. Решихме да се заемем с организацията и така се роди "Адвенчър Нет", спомня си Емилия.

В началото наемат военна лодка, с която се правят първите спускания. Рафтинг водачите първоначално придобиват уменията си в САЩ и в Турция. Самата Емилия също е гид. Постепенно всяка следваща година спусканията стават все повече и популярността на рафтинга се увеличава, докато сега графикът е препълнен.

"Рафтингът беше наше пълно посвещаване. Сега всички знаят за рафтинга на река Струма. Тя е красива, бърза и атрактивна река. А и не вече сме единственият клуб", споделя Емилия.

"Освен голямата емоция, има и социален елемент, защото хората се чувстват в една общност. Всички в лодката се свързват и са едно цяло. Единици са тези, които в последния момент решават да не се пускат", казва Емилия.

Продължава с усмивка за един търсач на адреналин, който плувал до лодката с вдигната ръка, след като се озовал във водите на Струма, само и само за да не си загуби ценния часовник.

Най-силните дни, разбира се, са почивните, като на ден обикновено се правят по три спускания. Всяко от тях продължава час - час и половина, а с пътуването, инструктажа и екипировката излиза около три часа.

Лодките събират по 6-8 души и във всяка има професионален инструктор. Понякога се случва и да се обърнат от бързеите, но до момента сериозни инциденти не е имало.

Наистина запалени

Най-благодатните месеци за този екстремен спорт са април, май и юни, когато реките са пълноводни. Желаещите не идват само по това време на годината. Миналата година последното спускане е на 5 декември - група гърци.

"Хората, които идват, вече са много различни. Възрастовата граница е много голяма, защото идват деца с родители, студенти, хора със стабилна работа. Имаме и детски лагери, допълва Емилия Бегунова.

"Постоянно сме в движение. Отскоро по-активно се занимавам с каяци, като аз самата започнах да карам каяк. Приключенията вече са повече за хората, а за нас остават все по-малко време и възможности", продължава тя. В последно време много фирми избират да направят рафтинг спусканията като тиймбилдинг мероприятия.

Рафтингът като спорт

За Емилия Бегунова рафтингът е не просто професия. Освен зареждащо усещане, това е екстремен спорт с купи и медали, състезания и сериозна подготовка. "Адвенчър Нет" има мъжки и женски отбор, които са печелили националния шампионат.

"Това си е сериозна работа. Най-сложното е да намериш време, защото трябва да се тренира, за да се върви напред. Обикновено в клуба влизат хора за по няколко години", казва Емилия, която е капитан на женския отбор. Отборът е създаден е през 2007 г. и последните две години печели Европейската купа.

Спомня си световното първенство по рафтинг в Коста Рика преди две години. "Имаше хора от цял свят, всеки ден ходихме по два часа до реката. Там е истинска джунгла". Основно състезанията са в две категории - отбор с четирима или отбор с шестима състезателя в лодка, в дисциплините слалом, спринт, хед ту хед и спускане.

В момента търсят спонсори за следващото световно първенство, което ще се проведе в Нова Зеландия.

Помислете за едно спускане презглава в дивата природа следващия път, когато някой за малко не ви помете с колата си на пешеходната пътека и не ви вдигне... кръвното. Или при някоя кавга в офиса.

"Нека хората запазят тръпката в себе си, независимо дали ще е екстремен спорт или нещо друго. Това е живецът, който те кара да се движиш и прави живота ти интересен". А това пък е от Емилия.