Фермерът, който изобрети телевизията

Изобретателят, който стои зад съвременната телевизия, е още тийнейджър, когато му хрумва идеята, която ще промени облика на развлекателния бизнес. Още от 6-годишен той мечтае да бъде откривател и до края на живота си придобива над 300 патента, като част от тях дори не са свързани пряко с телевизията. Неговите изобретения помагат за създаването на електрическия микроскоп, инкубаторите, инфрачервените устройства за нощно виждане и други.

На 26 август 1930-а доктор Фило Тейлър Фарнсуорт получава патента за първата напълно електронна телевизионна система, десет години след като започва да работи върху нейното реализиране.

Фарнсуорт не е първият човек, който си мечтае за електронно разпространявана телевизия, но е първият, който успява да намери начин да реализира тази мечта. Най-големият проблем, с който се сблъскват изобретателите по това време, е как да предават и приемат динамично изображение от разстояние. До този момент механичната телевизия е най-модерната за времето си, но тя представлява просто един "мигащ прозорец" със система от огледала, който не показва повече от размазани сенки.

Най-голямата иновация на Фарнсуорт е да въведе технология, която разчита изцяло на електроника. Така няма забавяне в картината поради липсата на възможност механичните системи да предават изображения. Той проектира и създава електронни компоненти за тази технология, които и до днес се използват във военната апаратура.

В биографична книга за Фарнсуорт писателят Евън Шварц описва начинът, по който изобретателят стига до идеята си. Според близки до Фарнсуорт той измисля електронната телевизия на мястото на механичната докато оре в новата семейна ферма в Айдахо. Докато ралото очертава прави паралелни линии в картофената нива, той си представя система, която разбива изображението на хоризонтални линии и събира отново тези линии в цялостна картина.

Така Фарнсуорт стига до извода, че единствено сложен сбор от електронни крушки с нестандартна форма може да улови, предаде и пресъздаде ясен и движещ се образ. Тогава е само на 14 години.

Между това откритие и патентоването на телевизията обаче стоят редица събития. Фило и съпругата му Елма се местят от Юта в Калифорния, за да бъдат по-близо до общността, свързана с кино-индустрията. Това ги амбицира да продължават работата по своите иновации.

Частите на системата, която Фарнсуорт си представя, тепърва трябва да бъдат изработени и тествани. Той започва работа по дизайна на лампите, които ще предават сигнала и които ще оформят картината.

През 1927 Фило и Елма наблюдават първата трансмисия по измисления от Фарнсуорт начин - една хоризонтална светеща линия, предадена към приемник в съседната стая. Две години по-късно изобретателят успява да излъчи изображение на Елма и брат й, което прави съпругата му първата жена, появила се по телевизията.

Фарнсуорт е млад, с брилянтен ум и е подкрепян от инвеститори. Той успява да предскаже техническите иновации, които тепърва предстои да дойдат от Силициевата долина. През септември 1928-а се появява негова снимка във вестника на Сан Франциско заедно с текст в удебелен шрифт, който хвали Фарнсуорт като млад гений, който работи в своята лаборатория върху революционна "машина на светлината". На 22 години Фило дори си пуска мустаци, за да изглежда по-възрастен.

Паралелът между съвременните открития на Силициевата долина и изобретението на Фарнсуорт не е случаен.

През 1930, докато разяснява своето изобретение пред списание Times, той казва, че то може да работи и със съществуващата вече технология за разпръскване на радио сигнал, което след това всъщност прави телевизията достъпна за комерсиални цели.

Неговото изказване привлича вниманието на Американската корпорация за радио, която дотогава има установен монопол над разпространението на сигнал и която през 1934-а се опитва да съди Фарнсуорт за нарушаване на патента й. Борбата на Фило с корпорацията е сравнена със сблъсъка между Давид и Голиат, но накрая той печели делото и му е изплатено обезщетение.

Също като повече иноватори в Силициевата долина Фарнсуорт счита, че изобретението му има утопични перспективи. Той вярва, че ако хората имат възможността да наблюдават други хора в други държави, те ще възприемат по-лесно културните различия помежду си и това ще елиминира неразбирателствата. Според Фарнсуорт телевизията може да остави войните в миналото.

Новините

Най-четените