В началото на XX век, не е имало човек с по-голямо влияние върху вкусовете на хората от Елси де Улф.
Приписва й се изобретяването на процъфтяващата област на интериорния дизайн, но де Улф не само определя стандарта за канапетата и холовете на елита, но и знае как да организира много екстравагантни партита. През 1939, де Улф е домакин на един от последните големи балове с костюми във Франция, преди Втората световна война да сложи край на ексцесиите на 30-те години.
Това, че е била член на висшето общество, не означава, че е била тесногръда благоприлична дама
Както е с всички най-интересни жени от началото на XX в., де Улф е двигател на промяна, който живее така, както желае. Тя се омъжва за британски посланик, за да изкачи европейската социална стълбица, но едва след като е прекарала години с най-голямата си любов, жена-литературен агент и театрален продуцент. Прочува се с поразителния си усет за стил - и с ексцентричности от рода на боядисването на косата, за да отговаря на костюмите й и практикуване на тогава считаната за ню ейдж йога, включваща и акробатични премятания и заставане на глава.
"Лейди Мендл прекара дългия си живот като вдъхновен и вдъхновяващ член на форма на обществото, което социалистическите пророци ни уверяват, че изчезва. Това й придава определени исторически качества," пише Джейн Фланър в биографична статия за де Улф (след брака името й е Мендл) в New Yorker през 1938. "Определено малко са живите жени, които са породили цели епохи и тяхното представително социално съдържание."
Де Улф е родена на 20 декември 1858 г. в Ню Йорк, но в един момент от живота си тя практикува извечната традиция да лъже за възрастта си (тя се представя за поне 10 години по-млада към момента, когато официално е на 79 г.). Родителите й са прилично заможни, но тя придобива първия си усет за висшето общество и кралските особи, когато е изпратена на посещение на семейство в Шотландия като част от "завършването" на образованието си. Тя отсяда при братовчедка, чийто съпруг е капелан на кралица Виктория в двореца Балморал, и е официално представена на двора на кралицата в Лондон в началото на 80-те години на XIX в.
Когато се връща в Манхатън, де Улф става актриса - любител, стъпка, която тогава е модна за младите дами от определени социални кръгове по това време. Но онова, което е забавно хоби за мнозина, се превръща в професионална кариера за де Улф, след като баща й внезапно умира и оставя семейството на практика без пари.
Има обаче един проблем: тя не е особено добра актриса
Въпреки че де Улф се прехранва като актриса в продължение на няколко години, тя е по-известна с поразителния си сценичен стил, отколкото с някакъв специален актьорски талант.
По време на актьорския си период, де Улф среща Елизабет Марбъри - известна като "Беси" - и двете стават любовници. Двойката бързо получава прякор: "Ергените," и заживява в къщата на Уошингтън Ървинг на Ървинг Плейс в Манхатън. Домът им става място за сбирки на членове на нюйоркските творчески среди като Едит Уортън, Оскар Уайлд и Нанси Астор. Тя е също така и първият проект по интериорен дизайн на де Улф.
Реновирането на къщата й харесва толкова много, че през 1904, де Улф официално изоставя актьорската професия и се посвещава за постоянно на тогава несъществуващата област на интериорния дизайн.
Първата й голяма поръчка е новият Colony Club, първият женски социален клуб в Манхатън, построен от архитект Станфорд Уайт.
"Когато проектът е завършен през 1907, позицията на Елси като първи и водещ професионален интериорен декоратор от женски пол е гарантирана," пише Чарли Скейпс в книгата си "Париж на Елси де Улф: фриволност преди бурята". "Тя става популярна и през следващите 30 години се превръща в най-прочутия интериорен декоратор в света и експерт по мода, стил и забавление."
Де Улф има ясна визия, която е антитезата на тежката и мрачна естетика на популярния викториански стил. Вместо това тя се концентрира върху естествената светлина, отворените и въздушни пространства, и огледалата. Също така харесва всичко, свързано с френския декор от XVIII век и включва природата в дома. Основните й принципи са простотата и практичността във всичко, макар че по съвременните стандарти на минимализма нейната идея за простота е била малко по-различна.
И все пак повече от всичко тя е била поклонник на олтара на вкуса и красотата.
"В крайна сметка каква по-голяма гаранция може да има за характера на една жена, естествен или култивиран, вроден или наследен, от вкуса? Това е компас, който никога не греши," пише де Улф в книгата си от 1913 "Добрият вкус у дома". "Ако жената има вкус, тя може да има недостатъци, да прави щуротии, да робува на моди, да прави грешки, да бъде колкото човешка и женствена пожелае, но никога няма да предизвика скандал!"
Де Улф бързо се превръща в предпочитан дизайнер на елита. Тя привлича толкова мащабни клиенти като издателският импресарио Конде Наст, актьора Гари Купър и индустриалеца Хенри Фрик (тя мебелира втория етаж на сегашния "Музей Фрик").
И все пак върхът на постиженията й в дизайна е собственият й дом в провинцията близо до Версай. Де Улф и Марбъри започват да ходят на почивки във Франция и през 1903 купуват "Вила Трианон" край входа до градините на Версай. 16-стайната къща и съседните територии имат собствени кралски корени, които приключват след бягството на френската аристокрация след революцията през 1848 г.
Домът потъва в разруха и де Улф бързо се заема да му върне някогашната слава - и да го подобри още повече. Сред многото й подобрения в имота е добавянето на музикален павилион - който служи и като театър, когато тя и Беси показват най-новите филми на гостите си - и цели пет бани, шокиращ брой във Франция в началото на XX в. На вратата на спалнята й има табелка, гласяща просто "Moi."
"Винаги съм живяла в очарователни къщи. Вероятно когато друга жена сънува любовни връзки, аз сънувам прекрасните къщи, в които съм живяла," пише де Улф.
През годините й във Вила Трианон, де Улф е имала необичаен талант да убеждава други да финансират мащабните й визии за реновиране, въпреки че е събрала доста добро състояние от дизайнерската си кариера. В първите години Ан Морган, дъщеря на Дж.П. Морган, отива при де Улф и Марбъри в новия им дом - и плаща за ново крило на къщата, наречено "Крилото Морган". В късните й години, след като де Улф се е омъжила за британския посланик сър Чарлз Мендл и е станала единствен собственик, френският индустриалец Пол-Луи Уайер често е плащал за реновациите и новите декорации, които де Улф считала за необходими за създаване на изтънчения декор за пищните й балове.
Бракът й е предимно заради статус и удобства, и е голяма изненада за всички, които я познават - включително и за Беси
Двамата със съпруга й имат собствени апартаменти в Париж и собствени спални във Вила Трианон. Сър Чарлз се твърди, че е обичал да се шегува: "Доколкото ми е известно, старото момиче още е девствено."
Бракът обаче стабилно утвърждава де Улф във френското общество и след сватбата тя става член на хайлайфа, и се посвещава на организирането на елегантни - и често екстравагантни - партита. В New Yorker, Фланър отбелязва, че тя е била наричана "чудовището на фриволността."
Де Улф остава авантюристка и не се бои да въвежда нови идеи в социалната си среда - тя е кралицата на много "първи пъти". Сред тях според Фланър са били кинопрожекции, салонната игра Murder и фокстротът, за който Фланър пише, че е де Улф е била "първата в Ню Йорк, която е повярвала в него физически - и финансово."
Тя също така се е вълнувала от здравословен начин на живот и е практикувала йога и пластична хирургия, преди и двете да станат модни
За едно от първите големи партита, които де Улф организира, тя преобразява няколко стаи от парижкия хотел "Риц" в екстравагантни места, издържани в златно и сребърно. Тя маха килимите, сменя завесите и донася собствени полилеи във вече достатъчно лъскавия хотел, за да реализира мащабната си визия.
В книгата си "Елси де Улф: живот във висок стил", Джейн Смит цитира графинята на Уиндзор, близка приятелка на де Улф: "За събиране на всякакви видове хора във весела, свободна, но безупречна обстановка, никога не съм познавала човек, който да може да се сравнява с лейди Мендл. Тя събира и смесва хората като коктейл - и резултатът е гениален."
Визията на де Улф достига пика на помпозността си в края на същото десетилетие с нейните два "Циркови бала" през 1938 и 1939. И двата са в самия край на социалния сезон - което само спомага да бъдат запомнени задълго. През 1939, над 700 гости се разхождат из Вила Трианон в най-новите и най-добри модни облекла на времето си. Те танцуват на вносните дансинги, наслаждават се на многобройни музикални атракции на територията на къщата, и гледат смаяни как цял цирк - с клоуни, акробати, коне и всичко останало - изнася цяла вечер шоу в специално построен цирков манеж.
Единствените гости, които така и не разбират, че това е събитието на сезона, са слоновете, които е трябвало да помагат на де Улф за величественото й влизане на събитието. Те обаче изглежда не са одобрили плановете й и са отказали да помръднат от гарата на Версай в деня на голямото събитие.
Слоновете не са подозирали доколко значимо е събитието, което пропускат. Скоро след последния бал на сезона, величието на европейското общество през 30-те години приключва, когато Втората световна война обхваща континента.
По време на Първата световна война, де Улф е останала във Франция като доброволка на фронтовата линия
Въпреки че тя помага и на Франция през Втората световна война - и се подготвя за най-лошото, като се грижи колекциите й от произведения на изкуството и бижутерия да бъдат фотографирани във Вила Трианон - със сър Чарлз са принудени да избягат в САЩ след германската инвазия във Франция. Разполагайки се в Калифорния, де Улф декорира последната си велика къща - и се наслаждава на холивудското общество.
Но сърцето й остава във Франция. След като войната свършва, де Улф се връща и се захваща отново да възстановява Вила Трианон. Четири години по-късно, през 1946, след едно последно коктейл-парти, тя умира, оставяйки след себе си богато наследство на стил, изгряваща индустрия за интериорен дизайн и живот, изживян с удоволствие и цел.
"Никой освен лейди Мендъл никщога не е искал лейди Мендл да създаде това, което тя направи, но много умни хора от Ню Йорк, Париж, Рим, Виена и това, което беше останало от царска Русия се наслаждаваха на резултата.", пише Фландър.
