Улиците са ярко осветени с празнични декорации. Купчини грозде стоят настрани, за да може хората спокойно да изпълнят испанската традиция с изяждането на 12 зърна грозде в полунощ, което според поверието носи добър късмет. Навсякъде се чуват музика, смях и възгласи. Малкото градче Берчулес в Южна Испания се подготвя да чества Новата година.
Само че не е 31 декември, а първият уикенд на август.
В общата картина на странните идеи, празнуването на Нова година през август е някъде близо до върха. И все пак в Берчулес, разположен високо в региона Алпухарас на Андалусия, в последните 25 години хората прави точно това.
Историята на тази странна традиция започва в последните часове на 1993 г. Подготовката за посрещането на 1994-а е приключила, но часовникът така и не удря полунощ.
"Бях на 11 години по това време. Точно преди 20:00 часа, всички светлини в града угаснаха", разказва Исмаел Падиля Гервила, сега кмет на Берчулес. Спирането на тока безспорно означава, че малкият град ще посрещне Новатагодина без кой знае какви церемонии и в почти пълен мрак.
"Вечеряхме на свещи, а после в продължение на часове слушахме старо радио с батерии, което родителите ми бяха донесли от времето на престоя си в Германия. По принцип никога не слушахме това радио, защото винаги гледахме телевизия, но тази нощ то се оказа много полезно", продължава разказа си Гервила.
Още на следващия ден електричеството бива възстановено, но това не измива усещането на местните, че Новата година е започнала по най-жалък начин. По-късно същия месец местните власти свикват обща среща на града. Разочарованието и гневът се изливат срещу електрическата компания, която според някои е лишила града от Новата година. И все пак в рамките на недоволството се заражда радикална идея.
Хората на Берчулес в крайна сметка правят новогодишното си парти на 6 август 1994-а - ход, който драстично променя живота на града. Оттогава броят посетители на празненствата се е увеличил драстично. По думите на Антонио Кастильо Санчес, председател на Новогодишната асоциация на градчето, миналия август на празненствата са присъствали над 10 000 души.
"Първоначалната идея да се изчака до август е била посто, че баровете, ресторантите, магазините и нощните клубове ще могат да възстановят загубите си от отминалия 31 декември, и ще се възползват от летните туристи. Но събитието бележи такъв успех, че сме продължили да го празнуваме всяка година оттогава насам", разказва Падиля Гервила.
Ако промяната на датата на Нова година звучи странно, заслужава си да помните, че 31 декември не винаги е бил последният ден на годината. Едва през 46 г. пр.н.е. Юлий Цезар е разпоредил да бъде променен първоначалният римски календар, и тогава за първи път 1 януари е бил въведен като начало на годината.
Практиката обаче е отпаднала през средновековието. Цезар и неговият астроном са пресметнали погрешно продължителността на слънчевата година - с разминаване от 11 минути, грешка, която е добавила 10 дни към годината към средата на XV век, към който момент много европейски държави вече били избрали религиозно значими дати от рода на Коледа за начало на новата година.
Едва през 1582, когато папа Григорий XIII и неговите астрономи коригирали продължителността на слънчевата година и въвели Грегорианския календар, 1 януари отново бил въведен като начало на годината, и едва тогава той бил първоначално възприет от предимно католическите европейски държави, сред които била и Испания.
Англия например продължила да празнува Нова година на 25 март, известен като "Lady Day", чак до 1752, когато също възприела новата система.
На 1319 м надморска височина в подножието на внушителната испанска планинска верига Сиера Невада, Берчулес не е лесно достъпно място. От Гранада, пътят върви свободно на юг към Средиземно море, но при язовира Рулес той завива на изток и се вие бавно нагоре през скалистата пустош, заобиколен от цъфтящи бадемови дървета, които изглеждат отчаяно увиснали от склоновете.
Сградите в Берчулес са простички и варосани, уличките тесни и криволичещи. Някога наричан "Paperos" заради прочутите си картофи, градът сега произвежда едни от най-добрите чери домати в региона. Берчулес също така е известен с богатата си на желязо вода, считана не само за полезна за мускулите, но и за сърцето... поне в преносен смисъл. Според надпис, направен с бели и сини плочки над фонтана в началото на града, тези, които пият неговата леко пенлива вода, ще открият истинската любов (или поне ще се оженят).
Подготовката за новогодишното парти на града започва още през януари. Август традиционно е месец на фиести в Испания, и за парти с такива мащаби в град със само един път, влизащ в него и един път, излизащ от него, е важно подготовката да е както трябва.
Безопасност, паркинг, мърчандайз, сервитьори... После идва храната. Въпреки че се случва през август, празненството все пак включва кулинарни традиции, обикновено запазени за празничния сезон.
Полвероне и мантекадо са типове бисквити, които задължително присъстват на всяка самоуважаваща се коледна испанска трапеза, и са нужни 3000 кг от тях, за да се отговори на високото търсене. Типичните коледни ястия като пуйка и телешко се поднасят наравно с освежаващи регионални летни любими ястия като гаспачо и сходна доматена студена супа - салморехо.
За да дойде самото празненство. Трима мъдреци на коне бродят из тълпите. Самба танцьори се поклащат на фона на кънтящите мелодии, а от гърба на едно голямо магаре човек разхвърля сладки и лакомства за децата. Малки кесийки с дузина гроздови зърна се продават за по 1 евро за онези, които искат да се придържат към традицията, а малък магазин търгува неимоверно успешно с коледни шапки и еленски рога.
"Това е едновременно Коледа, Нова година и карнавал, но през лятото", обяснява ентусиазирано Кастильо Санчес.
Когато изгарящата жега на деня бавно отмине, хората се събират на двата основни площада на града. Стрелките на часовника отгоре на местната църковна кула бавно наближават полунощ.
Оглушителен рев разцепва нощния въздух, докато първите удари на часовника откънтяват през улиците, възвестявайки настъпването на Новата година. Тапи от шампанско летяткъмнебето, докато изкуствен сняг започва да вали. Прегръдки, целувки и благопожелания се разменят по типичния испански безгрижен начин, и с приятели, и с непознати.
И все пак това е Испания и напълно нормално за местните нрави, партито тепърва започва. Жителите на Берчулес и хилядите им гости ще продължат да пеят коледни песни и да танцуват под топлото нощно небе чак до следващата сутрин.
А туристите оценяват колко вълшебно място е това - с чистия си въздух от планините, мириса на коледна храна през лятото и с празничната си украса. Дори като посетители, се чувствате у дома тук покрай цялото това усещане за доброта и щастие.
Тази година се чества 25-та годишнина от началото на идеята за лятната Нова година и градът кандидатства за признаване на алтернативното му новогодишно празненство от автономното андалуско правитгелство като фестивал, представляващ интерес за туристи - почест, с която събитие може да бъде удостоено едва след четвърт век.
"Успяхме да превърнем негатива в огромен позитив, и сега имаме посетители от цял свят", казва гордо Падиля Гервила.
"Миналия уикенд бях във Великобритания, в Брайтън, и срещнах човек, който беше чувал за това малко градче - беше невероятно", допълва Кастильо Санчес. "Можете да откриете прекрасно улично парти навсякъде в Испания. Но само тук, в Берчулес, можете да откриете Нова година през август. За мен това е нещо много красиво."
