Ако търсите забавно и истински лудо прекарване на морето - актьорът Христо Терзиев е вашият най-добър избор за пътеводител.
Познат от малкия екран в редица телевизионни предaвания - от "Яко" до "Секс Игри-Ах" , Христо Терзиев е един от най-обещаващите млади актьори на сцената на Народния театър. Дипломното му представление "Мостът", режисирано от професор Стефан Данаилов, с участието на преподавателя в НАТФИЗ Сава Драгунчев, беше искано от Сатиричния театър и Театър зад канала, но в крайна сметка надпреварата спечели ... Народния.
Когато е на море Христо Терзиев определено не прилича на героя си от на най-новия сериал на БиТиВи - "Играчи" - с прозвището Каръка. В живия живот той е един доста забавен млад татко, който вече смята, че плажуването без деца е най-скучната работа на света. Освен това се максимално от актьорската си ваканция, която започва от 15 юли и продължава до 15-ти септември.
"Доскоро за мен беше толкова дълга ваканцията, а сега е малко по-комплицирано заради детето. Като цяло тъкмо се връщам от морето за трети път тази година, а е само средата на август..."
Преди броени дни Христо Терзиев акостира в София и макар амплоато на отдаден баща да му пасва перфектно, ние все още знаем какво направи миналото лято.
Хубавото е, че и той се сеща какво точно имаме предвид.
"Надявам се става дума за оня път, преди много лета, в който се прибрах без кецове, но със съмнително големи женски токове от плажа... После се разбра, че рускинята, която е задигнала моите кецки, е бая едричка (около 190 см!) и ми струваше огромни усилия на международния руски, който владея, да я убедя да ми ги върне. Така и не разбрах какво се опитваше да направи с обувките ми, при условие че носеше по-голям номер от моя, но предполагам, че просто е искала да се отърве от високите и неудобни токчета."
Сигурни сме, че тази история би могла да има и по-пикантна интерпретация, ако се беше случила на Каръка от "Играчи". И въобще какво ли би правил Каръка на морето?
" ...Щеше да се забие в първото казино, да изгуби всичките си спестявания за морето за час, на излизане от казиното най-вероятно гларус щеше да му отмъкне портмонето с личната карта от задния джоб и остатъка от морето щеше да прекара на плажа продавайки царевица, за да заработи за билет за обратно. Обаче щеше да хване дезинтерия..."
Продуцентите на сериала няма да сбъркат, ако възложат на младия актьор задача сам да си пише сценариите. Остава да се надяваме, че нищо от това, което му идва на ум за Каръка, няма да се случи на самия него, защото есента започва репетиции за новата пиеса "Мнимият болен" на Жан-Батист Молиер с режисьор Владлен Александров. Премиерата ще бъде през декември в Народния театър.
"Чакай, дотогава има още лято", казва Ицо, макар да твърди, че до момента е получил повече от очакваното.
Разочарован е малко от младите хора по курортите, които вместо на лов за спомени са на лов за покемони. От опит казва, че летните любови не са вечни, но пък винаги се надява на още лета именно заради тях.
Не тръгва на плаж без чадър, слънцезащитен крем за деца, кофичка, лопатка, минерална вода, мокри и сухи кърпички, компас (?!) и книга ( за книгоманите - в момента чете "Адвокат на престъпници" на Гришам).
Знае и рецептата за перфектната лятна свалка и ни я предоставя без бой:
"Винаги си е добре да се спънеш пред хавлията на русалката с мохитото си в ръка и да паднеш на лицева опора. Ако нямаш мускули за лицевата опора - цели се в мохитото и когато го събориш - предложи да купиш ново... Ако нямаш и мускули и пари за нов коктейл, поне гледай да го разлееш по нея и да я избършеш с нейната хавлия с глупашка усмивка... При мен действа!"
И докато някак скромно Христо Терзиев пропуска да отбележи, че за пълен успех във флирта е нужна и широка усмивка като неговата, подчертава, че пие мента с мляко тази година, в случай че някоя дама иска да му разлее питието. Освен това на палатки не ходи, а предпочита апартамент на брега. Дразнят го тълпите денем, но пък ги обича нощем.
А най-хубавият му спомен от лятната 2016 година е срещата с малко делфинче.
"Влязохме с баща ми за риба с лодката и на метри от нас плуваше делфинчето. Бе толкова близо, че се чуваше дишането му... Пожелавам на всеки да види подобно нещо!"