Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Джонсън може да загуби битката, но да спечели войната за Brexit

Джонсън може да загуби битката, но да спечели войната за Brexit Снимка: Getty Images

Поредната блокада около Brexit в британския парламент, който отново отложи решението си за напускане на ЕС, имаше две основни обяснения.

Според първото - принципният вот по проекта на Борис Джонсън за споразумение с ЕС не е провален, а е изтеглен по желание на правителството. Вторият коментар е, че всъщност нищо особено не се е случило, защото парламентът не е решил нищо по същество, а само е начертал определена процедура за гласуване по Brexit.

И двете обяснения не са съвсем верни.

На практика, Камарата на общините взе решение - подкрепата за поправката "Летуин" означава, че сделката на Джонсън не може да се подложи на гласуване, докато не бъде прието цялото комплексно законодателство, свързано с условията по напускане на ЕС. Отлагането на този вот принуди министър-председателя да поиска официално от Брюксел трето поредно отлагане на крайния срок по Brexit до началото на 2020.

Същевременно, предложението за принципен вот по проекта на Джонсън не беше оттеглено - кабинетът не поиска преразглеждане на гласуваната процедура по "Летуин".

Лидерът на Консервативната парламентарна група Джейкъб Рийз-Мог обяви, че правителството ще внесе повторно предложение за принципно гласуване по проекта на Джонсън още в понеделник.

Най-вероятно обаче и този опит ще се провали.

Почти сигурно е, че председателят на Камарата на общините Джон Бъркоу няма да допусне точката в дневния ред заради правилото, че парламентът не може да разглежда един и същи въпрос в рамките на една и съща сесия. А ако го допусне, това ще влезе в пряко нарушение на поправката "Летуин" - проектоспоразумението с ЕС се гласува на последно място.

Единственият начин, по който Борис Джонсън може да прокара сделката с ЕС, е да се започне гласуването на големия законопроект за оттегляне на Великобритания от съюза. По план той трябва да бъде внесен в парламента във вторник, но за разлика от принципния вот по сделката - тази процедура е изпълнена с проблемни моменти за Джонсън.

Законопроектът за оттегляне е много подробен и сложен правен документ, който описва всички юридически детайли на Brexit.

Проблемът за Джонсън е, че текстът му може да бъде изменян и допълван в хода на гласуването по всевъзможни начини, които премиерът не може да контролира поради загубата на парламентарното мнозинство.

Една от най-спорните поправки, които може да се окажат законово задължение за правителството, е идеята за обвързване на ЕС-споразумението със задължително провеждане на втори референдум за Brexit. Засега този риск е по-скоро слабо вероятен, тъй като гласовете в негова полза засега не са достатъчни.

Но това, което наистина може да взриви цялата стратегия на кабинета, е промяна на предложението му за пълно прекратяване на митническия съюз с ЕС. Преразглеждането на това условие за Brexit привлича все повече подкрепа сред депутати от всички партии в Камарата на общините, а тя би сложила черта на цялата правителствена политика.

Рискът за Джонсън става още по-висок поради факта, че повече не може да разчита на 10-те гласа от групата на северноирландската Демократична юнионистка партия. ДЮП би подкрепила идеята за договаряне на общ митнически режим между ЕС и цялото Обединено кралство, защото това ще разреши проблема с налагането на граничен контрол между Северна Ирландия и останалата част от държавата.

Запазването на митническия съюз с ЕС обаче е абсолютно недопустимо според мнозинството в Консервативната партия.

Поради тази причина има висока вероятност правителството на Борис Джонсън да оттегли законопроекта изцяло, а всички шансове за финализиране на Brexit до края на октомври ще се изпарят.

Дори правителството да прокара законопроекта, има опасност да не успее да събере нужните гласове за процедурните условия по гласуването (условията на дебата и продължителността на разискванията по отделните текстове), така че депутатите евентуално да протакат умишлено обсъжданията отвъд крайния срок - 31 октомври.

Същевременно, парламентът трябва да проведе и последните дебати по правителствената програма на Джонсън, която беше изложена в речта на кралица Елизабет II преди седмица. Отново има висока вероятност кабинетът да изгуби и това гласуване. В исторически план, загубата на вота по правителствената програма се е тълкувало като вот на недоверие и ход към предизвикване на предсрочни избори.

От 2011 г. насам обаче действа т.нар. Закон за фиксирания мандат на парламента, който изключва автоматичното разпускане на законодателното събрание и дава 14-дневен срок на опозицията да предложи ново правителство. Лидерът на Лейбъристката партия Джеръми Корбин знае отлично, че не разполага с нужната подкрепа за съставяне на правителство под свое ръководство, а електоралните нагласи също не са в полза на партията.

С други думи, проклятието на кабинета на малцинството може да се стовари върху парламента не веднъж, а три пъти в рамките на една седмица.

Ако стане ясно, че Джонсън няма шанс да прокара законопроекта за Brexit без поправки и не би могъл да получи подкрепа за Споразумението с ЕС, парализата в Камарата на общините ще стане абсолютна и непоправима.

Колкото и странно да изглежда - това развитие на сценария може да се окаже най-добрата перспектива за самия Борис Джонсън. Битката може да е изгубена, но войната ще бъде спечелена от лидера на Консерваторите.

Ако възелът не се разсече в срок, а Брюксел даде зелена светлина за ново удължаване на преговорите за Brexit до 31 януари 2020 г., тогава опозицията няма да има друг ход освен да се съгласи на предсрочни избори, за които Джонсън настоява от месец.

Възможно е изборите да се проведат в началото на декември 2019 г., и колкото и неудачен да е периодът от гледна точка на мобилизацията на избирателите, това може да се окаже най-полезният ход за окончателното разрешаване на споровете по Brexit.

Всяка от големите политически сили ще трябва да се яви на избори с ясна и конкретна позиция по споразумението на Джонсън. Гласоподавателите ще имат пред себе си реалистични предложения.

Консерваторите ще се обединят около проекта за сделка с ЕС, договорен от министър-председателя на 19 октомври с правителствените лидери на 27-те страни-членки. Лейбъристите ще могат да предложат на избирателите си предложението за втори референдум по Brexit. Изборът на една от двете алтернативи би трябвало да отпуши блокадата и да осигури легитимност за най-важното политическо решение, което парламентът отказва да вземе.

Дори ако изборите отново не произведат работещо мнозинство, поне партиите ще имат мандат от избирателите, който съответства на реалностите от 2019 г.

Основните политически сили ще са прочистили вътрешната опозиция (някои от действащите депутати-бунтари сами ще се оттеглят, други няма да бъдат номинирани от ръководството на Консерваторите или Лейбъристите). При всички случаи, новият парламент едва ли може да стори нещо по-грешно от настоящия - бездействие и умишлено протакане.



Най-четените