След години стресираща и изискваща много допълнителна работа в извънработно време позиция във високопоставени институции като Световната банка, експертът по развитие и политики Уилям Пауърс решава да промени живота си.
Той, който се самоопределя като "работохолик", внезапно си взема година почивка и заминава в хижа в Северна Каролина, където започва да експериментира с по-бавно темпо.
След като се завръща в родния Ню Йорк, той установява, че не може да се върне обратно в сивото ежедневие.
"Никога не бих могъл да работя от 9 до 5 отново", заявява Пауърс.
"Този вид работа ми изглежда като робство - да се откажеш от своите умствени, емоционални и интелектуални способности".
Пауърс намалява своите работни часове от над 50 до едва около 20, като ги ограничава само до вторник и сряда. През останалото време той си прави пет-дневен уикенд.
Това работно време, Пауърс разделя между консултации на свободна практика, писане и лекции.
Две книги изиграват съществена роля за него, за да осъществи съществуването си по този начин.
Книгите са "Законите на Паркинсон" и "Принципът 80/20" на Ричард Кох, в която се твърди, че ние постигаме 80% от продуктивността си през 20% от времето си - и обратното.
"Давам си много кратки срокове за всичко, което трябва да направя", казва Пауърс.
"Мисля за това кои са най-ефективните неща, които мога да направя и отстранявам други клиенти. Омръзна ми от излишни работни проекти и въпреки че работните ми часове се намалиха с 60%, доходите ми намаляха само с 20%".
Стриктно придържайки се към новата схема - чрез по-малко използване на технология и чрез игнорирането на мейлите, получени извън работното време - той вече има възможността да прекарва повече време със семейството си, да излиза извън града, да се храни по-добре, но също така и живее със спокойното усещане, че неговото намалено работно време се използва по предназначение.
"Мога да започна работа във "виртуалния" си офис във вторник сутрин напълно освежен", казва Пауърс.
"Сега мога да се фокусирам върху детайлите. Заради схемата 80/20 мога да върша само работата, която е най-интересна за мен".
Работи по-малко, постигай повече
С пазарното разпространение на книгата си "Новият бавен град", Пауърс иска да убеди все повече хора в ползите от преобръщането на трудовия график.
Той твърди, че трябва да се премахне традиционният 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, въведени от Хенри Форд през 1914 година. Продуктивността на американските работници се е удвоила от 1970-та година насам, но те все още имат най-дългата работна седмица в света.
"Осъзнах, че не всеки може да издържи, тъй като стандартът на живот в някои градове е толкова висок, че доста хора са принудени да работят на две места", твърди Пауърс.
Според него, ако лидерите на мнение и хората на изкуството започнат да лобират в полза на намаляване на работните часове, тогава много хора ще започнат да мислят по същия начин.
Самият Пауърс отлично разбира последствията на прекаленото натоварване и стреса на работното място.
"В САЩ идентичността на хората се определя от две неща - да бъдат работници и да бъдат потребители. Всичко зависи от това са отвориш пространства за малко креативност и да имаш свободно време, което да използваш в друга посока", допълва той.
Пауърс не е единственият, който разпространява тези идеи.
Експериментът "Гьотеборг" - на името на шведския град - въведе 6-часова работна седмица за служители в публичния сектор. Много частни компании обаче се присъединиха към инициативата, тъй като смятат, че така ще стимулират служителите си да се справят по-добре.
"Днес за шест часа ние вършим повече работа, отколкото компания от нашия ранг за осем работни часа", коментира Мария Брат, изпълнителен директор на стартиращата технологична компания Brath.
Според нея просто не е възможно който и да е служител да бъде продуктивен през всички 8 часа от работния ден.
Брат вижда позитивите не само в повишената продуктивност на своята компания, но също и в мотивацията на служителите, тяхното желание да изпълняват своите задължения.
Това оказва и положително влияние върху реномето на търговката марка.
Други прогресивни американски компании като 37signals и Treehouse, които въведоха и поддържат 4-дневни работни седмици, отбелязват същите резултати.
Глобална надпревара за намаляване на темпото
Скорошни проучвания подкрепят ползите от по-кратката работна седмица. Например данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че по-кратките работни седмици във Франция и Германия са оказали ползотворно влияние върху продуктивността на час на работещите, спрямо британските им колеги, които работят по-дълго.
Връзката е още по-явна след първите работни часове.
Очевидно е, че продуктивността рязко намалява след втория час.
Допълнителните работни часове също се оказват контра-продуктивни, според проучването на професора от Стандфорд Джон Пенсвъл.
Той заключва, че работата, продължаваща повече от 55 часа на седмица "увеличава възможността от грешки, инциденти и заболявания".
Британската „Нова икономическа фондация" предложи 21-часова работна седмица като основа за нов модел на работа с по-силен акцент върху грижата за служителите и устойчивото развитие.
„Има социални, екологични и икономически изисквания, които променят нормалната ритъм", казва Ан Куут от ръководството на фондацията. Тя отбелязва, че за икономиката е по-добре повече хора да получават заплата, за да се намали безработицата, за да разчитат по-малко хора на социални помощи. Според нея обаче има доказателства, че хората са по-продуктивни, когато работната седмица е по-кратка.
Тя вярва, че културните промени правят тази перспектива по-вероятна, с модерните работници, които променят установения ред, както и възможностите за автоматизация, с които натоварването на работа намалява.
Според експерти по социална политика е необходимо да се въведат повече стимули за служителите, за да се насочат към промяна на модела на работа - например плащане на данъци за изработен час. Има и предложение за намаляване на работното време в началото и в края на възрастовата скала на работещите.
Все пак Куут не си прави илюзии, че всички служители ще прегърнат новия модел, но вярва, че в следващите десет години той ще бъде широко разпространен. Според нея големите социални промени обикновено са първоначално трудни за възприемане, преди бариерата да се счупи и немислимото се превръща в обичайна практика.
Ако това наистина се случи, животът в офиса ще стане значително по-интересен.
