Протестите в Хонконг може и да станаха известни с барикадите си, насилието, слъзотворния газ и т.н., но в тях има нещо, за което не се говори толкова много. Огромна част от вандалските актове и разбиването на публична собственост е насочено към един от най-големите символи на Китай през последните години - "кулите" за наблюдение.
Събарянето на такива стълбове с камери за наблюдение се превърна в един от знаковите актове на протеста срещу китайското влияние върху бившата британска колония.
Същевременно властите в Пекин са смятани за един от хъбовете за развитие на технологии за следене на гражданите. Това дава още един допълнителен пласт смисъл в протестите на младежите в Хонконг.
Там борбата срещу системите за следене и наблюдение на гражданите не е изолирано явление и вероятно все по-често ще ставаме свидетели на именно такова поведение на разрушаване на камери за наблюдение при провеждането на антиправителствени протести.
Все повече артисти, интелектуалци и активисти съсредоточават усилията си и творчеството си срещу нарастващото използване на системи за следене от типа на "Големия брат".
Един от тях е Скот Ърбън - американец, който от 2005 г. насам изработва по поръчка специални дървени очила, които да прикриват самоличността на носещия ги от камерите за следене.
Самият той вярва, че с работата си и с продуктите, които създава, той може да повлияе на системата и да помогне на хората да защитават личния си живот от инвазията на държавата.
През 2016 г. Ърбън създава модела Reflectacles Ghost, който "отразява както видимата, така и инфрачервената светлина, скривайки по този начин лицето на клиента от камеритe, които използват инфрачервено осветление". Очилата също така блокират камерите и с помощта на вградена инфрачервена светкавица.
"Капитализмът на следенето"
Ако бунтовно настроените младежи в Хонконг се притесняват от опитите на Китай да ги следи и контролира, на Запад хората като Скот Ърбън и други подобни творци са по-притеснени от частните компании и корпорациите, които продават технологии за лицево разпознаване, а не толкова от държавните играчи.
В книгата си за 2019 г. The Age of Surveillance Capitalism ("Ерата на капитализма на наблюдение" - груб превод от английски), Шошана Зубоф, писател и учен, пише, че значителна част от материала, събиран от системите за лицево разпознаване и други подобни технологии за събиране на лични данни, се използва в процеса по производството на интелигентни машини. Там всякакви лични данни влизат в употреба за обучаването на машините така, че те сами да могат да предугаждат човешкото поведение. И с колкото повече данни се разполага, толкова по-фино е това обучение.
След това вече завършеният "продукт" се продава на пазара. За Зубоф това са пазарите на бъдещето, в които се продават алгоритми за анализ и предугаждане на човешкото поведение на хората. А техните клиенти са разнообразни и всички са готови да платят пребогато за подобна информация, която да изпревари мисленето на обикновения потребител.
Въпросът според нея е, че капитализмът на следенето възприема личните данни, данните за човешкото поведение, като безплатна суровина, която да ползва за бизнеса си. А нещата не са съвсем такива, особено когато повече хора започнат да се интересуват от темата.
Междувременно Ърбън се фокусира върху това да хакне системите за наблюдение така, че човек да може да се скрие от тях.
"След като дълго време тествах системата Face ID, разбрах, че за да блокираш 3D инфрачервено картографиране на лицето, всичко, което трябваше да направиш, е да скриеш очите си от тези технологии. Ако 3D картографирането на лицето не отчете очите, то не е в състояние да разбере събраната информация за самото лице", обяснява експертът.
Според Скот Ърбън защитата на личните данни е една истински обединяваща хората тема. Самият той твърди, че очилата, които продава, се търсят от хора от абсолютно целия политически спектър.
"В тези дни на поляризация и разделяне, поверителността е обединяващ фактор. Никой не говори за това, защото всъщност то ни сближава, но защитниците на личните данни могат да бъдат намерени от крайното дясно до крайното ляво и навсякъде между тях по средата", обяснява той.
"Натъпчи звяра с информация"
И ако повечето активисти срещу следенето, подобно Ърбън са се съсредоточили върху усилията си да скрият лицето си от камерите и системите за лицево разпознаване, други се стремят да направят точно обратното.
Американският концептуален художник Лео Селваджо предпочита да предостави на камерите толкова много от себе си и лицето си, че те да "преядат" и да не издържат на напрежението.
Преди време той представи в интернет протезни маски, които възпроизвеждат неговите собствени черти. Идеята му е, че по този начин ще се помогне обществеността да скрие истинската си идентичност от системите за разпознаване на лица.
Самият Селваджио описва работата си като опит за разбиване на системите за наблюдение и лицево разпознаване чрез "създаване на дезинформация" с помощта на хората, които неволно "хранят" системата.
Така артиста не оставя "звяра" да гладува, а го кара да преяжда с фалшива информация.
Той лично е тествал резултатите си със снимки на приятели, носещи маските му, публикувани във Facebook. В тях системата на социалната мрежа разпознава именно неговото лице и го отбелязва вместо хората, скрити зад маската.
Разбира се, рискове съществуват и някой може да извърши престъпление, докато носи маска с лика на Селваджо. Той обаче не се притеснява от евентуални арести и дори е склонен да ги приветства, тъй като те ще покажат в съда колко несъвършени са тези системи за лицево разпознаване.
Добре запознат с ограничения обхват на своята инициатива, Селваджио все пак казва, че подобна "партизанска война" има силата да вдъхновява другите.
"Ако един човек с почти никакви пари може да активира този тип съпротива, представете си какво би се случило, ако всички направим нещо подобно", допълва той. Ще може ли обаче каузата да обедини повече хора?
