Звучи напомняща за мафията италианска музика, а през това време руският президент Владимир Путин гали котка и се консултира как да вдигне отново падащия си политически рейтинг. Белоруският президент Александър Лукашенко пее любовна оперна песен, с която ухажва и Путин, и немския канцлер Ангела Меркел.
Руският външен министър Сергей Лавров изпълнява музикално шоу под надслов "Не бяхме ние", е което твърди, че да обвиняваш Русия в каквото и да било е "русофобия".
Ако тези сцени ви звучат сюрреалистично, това е, защото са част от анимационна сатира, озаглавена "Заповедник" и копродуцирана от Deutsche Welle.
Едночасовата версия на анимационното шоу беше показана на тазгодишното издание на фестивала "АртДокФест" в Москва. Това е най-големият руски фестивал за документално кино, който тази година се проведе от 5 до 12 декември.
Екипът на шоуто обикновено подготвя седмично 12-минутни епизоди за YouTube, където "Заповедник" има над 400 хил. последователи. Има обаче и дълга версия на сатиричното шоу, която е създадена специално за московския фестивал.
Този филм и този забавен начин на представяне на материала действат като пречистване, позволяват да се изпусне парата и натрупания гняв и неудовлетворение от това, което се случва, казва възрастен мъж с очила след прожекцията. Може и да е иронично, но все пак отразява случващото се в страната и е хубаво, че такива неща могат да бъдат показани в Русия, коментира друг зрител.
Според председателя на "АртДокФест", кинодокументалиста Виталий Мански, "Заповедник" е перфектното заглавие за фестивала. Няма спор, че показването на анимационен филм е експериментална стъпка за фестивал за документално кино, но Мански твърди, че сатиричното шоу допада на зрителите, защото винаги е базирано на реални политически събития.
Мански дори смята, че "Заповедник" олицетворява по идеален начин философията на фестивала.
Според него "АртДокФест" съществува, за да въвежда свобода. Той иска да даде на аудиторията правото да се смее на величията, като под "величия" той визира руския политически елит. Ако не може да има ирония по адрес на политиката в някоя страна, това е ясен сигнал, че няма свобода.
Документалистът признава, че прожекцията на "Заповедник" е риск. В крайна сметка в Русия дори самотен протестиращ с плакат, призоваващ за оставка на Путин, почти гарантирано ще бъде арестуван. Мански обаче е склонен да поеме риска. Ако се боим от тези рискове, със сигурност не е нужно да имаме този фестивал, заявява той.
"АртДокФест" е известен с това, че е критичен към политиците. Фестивалът е основан през 2007 г. и се фокусира върху рускоезичните филми. Тази година програмата включва 167 заглавия с най-различни теми - от бездомните кучета на Москва ("Космически кучета") до представянето на военни трофеи от Сирия ("Популяризиране на успеха").
Пред две години организаторите на "АртДокФест" решават да проведат състезателната част от програмата на фестивала в Рига, Латвия, вместо в Москва. Мански обяснява, че несигурността, породена от провеждането на конкурса в Русия, става твърде голяма.
Все повече ограничения върху творческата свобода изникват в Русия.
Различни закони, включително такъв за борба с екстремизма и такъв срещу накърняването на чувствата на религиозните хора, се използваха за цензуриране на творби, които са критични към властта.
През 2015 г. сибирска постановка на операта "Танхойзер" на Вагнер е забранена заради "богохулство". Постановките на експерименталната трупа Teatr.doc в Москва редовно са прекъсвани от властите. Тази година Русия показа версия на биографичния филм за Елтън Джон "Rocketman", която изключваше гей секссцени, защото така наречената "пропаганда на хомосексуализма" е незаконна в Русия.
Също така има забрана срещу нецензурни изрази във филми, по телевизията, в театъра и медиите. Междувременно руският министър на културата Владимир Медински настоява за подкрепа и показване на по-патриотични заглавия.
"АртДокФест" все пак успява да продължи въпреки ограниченията. След прожекциите в Рига през октомври повечето от филмите все пак идват и в Москва за декемврийския фестивал, със селекция от прожекции, провеждащи се и в Санкт Петербург.
Тази година, около 15 от филмите, показани в Латвия, няма да имат прожекции в Русия.
В някои случаи режисьорите са отказали да пристигнат в страната или са отказали филмите им да бъдат показани там поради политически съображения. Например режисьорът на филм за Чечня се е опасява, че прожекция в Русия би довела до преследване на хората, заснети в документалния филм.
Фестивалът е изправен пред нарастващ контрол от руското Министерство на културата. Тази година фестивалът за първи път се наложи да получи предварително одобрение за програмата си от министерството. Председателят на "АртДокФест" смята, че тази година фестивалът може да успее да покаже повече филми, отколкото ще може за в бъдеще.
В крайна сметка "АртДокФест" има доста опит с критики от самия министър на културата. През 2014 г. Владимир Медински заявява, че правителството няма да осигурява финансиране за феста, защото директорът на фестивала е правил "антиправителствени изказвания."
Екипът на "АртДокФест" изглежда готов да се противопостави на правителствения контрол.
Председателят му Виталий Мински се надява позицията на фестивала дори да насърчи развитието на гражданското общество в Русия. Той посочва, че провеждат "АртДокФест" въпреки всички препятствия и това показва, че можеш да се противопоставяш на сегашните условия в Русия.
Мански е решен да продължава да провежда фестивала в родината си, както и в Латвия, и да продължава да показва филми, които отразяват руската реалност, включително такива, които са критични към правителството, като "Заповедник".
Искам да покажа на всеки в аудиторията, че съществува реален живот, и съмненията им за това, което се случва в Руси, не са само плод на въображението им. Искам тези хора да се срещнат, да седнат едни до други, рамо до рамо, така че да усетят, че не са сами, казва той.
