Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

САЩ, Иран и защо се заговори за Трета световна война

Отговори на въпросите около кризата, с която започна 2020-а - кой е Сюлеймани, защо САЩ го ликвидираха, законно ли беше това, как реагира света и какво предстои. Снимка: Getty / akkasemosalman.ir
Отговори на въпросите около кризата, с която започна 2020-а - кой е Сюлеймани, защо САЩ го ликвидираха, законно ли беше това, как реагира света и какво предстои.

2020 г. започна тревожно - с новините за това, че иранският генерал Касим Сюлеймани е бил ликвидиран от американската армия близо до иракската столица. Последвалите реакции от международната общност доведоха до притеснения, че това е началото на война между САЩ и Иран. Стигна се дотам и да се говори за Трета световна война с оглед на подкрепата на Русия и Китай за Иран.

Но какво точно се случи и защо? Кой е Сюлеймани и как САЩ защитават операцията срещу него? Какви бяха реакциите и какви могат да бъдат възможните последствия?

В следващия обобщаващ материал ще хвърлим повече светлина върху тези въпроси:

Кой е Сюлеймани

Генерал Касим Сюлеймани беше командир на елитните части "Ал Кудс", част от Иранската ислямска революционната гвардия, която САЩ смята за терористична организация. Той беше и един от най-важните хора в Иран с огромно влияние в целия регион.

Ветеран от Иранско-иракската война от 80-те години, без религиозно образование (за разлика от други ирански лидери) и без да е бил активна фигура в Ислямската революция, през 1979 г. Сюлеймани влиза в частите на революционната гвардия и бързо се издига. От 1998 г. ръководи "Ал Кудс" - елитно паравоенно звено, занимаващо се със специални операции и външен шпионаж.

Генералът беше определян като един от най-важните играчи в Близкия изток - човек с огромна роля за разрастването на влиянието на Техеран върху региона.

Присъствието му в Багдад, където беше извършена американската операция срещу него, от тази гледна точка не е случайно, тъй като се смята, че Иран в голяма степен насочва политиката на съседен Ирак.

Касим Сюлеймани. Снимка: tasnimnews.com

Какво се случи

В нощта на 2 срещу 3 януари, около 1 ч. иракско време ракети от американски дронове поразяват конвой, намиращ се близо до летището в Багдад - столицата на Ирак. В конвоя е и самият Сюлеймани. Тялото му е идентифицирано по пръстен, за който се знае, че той носи на ръката си. Убити са и други четирима военни от иракски милиции.

Правителството на САЩ официално потвърди смъртта на Сюлеймани чрез съобщение от Пентагона, което гласи, че по заповед на президента на САЩ армията е предприела "решителни защитни действия, за да предпази щатски служители зад граница чрез убиването на Касим Сюлеймани", който според разузнаването е подготвял нападения срещу Щатите в идните дни, седмици или дори месеци.

По-късно самият Доналд Тръмп обясни, че Сюлеймани е стоял зад планирането на “зловещи атаки”, както и че атаката срещу него е имала за цел да “предотврати война”, а не да започне такава.

По думите на американския президент САЩ не търсят смяна на режима на Иран, но трябва да се сложи край на "агресията на иранския режим в региона - включително използването на прокси бойци за дестабилизиране на съседите" на Иран.

Като цяло, САЩ се опитват да представят убийството на Сюлеймани като превантивна мярка - самозащита, целяща да предпази страната и гражданите й от евентуална операция, планирана от иранския генерал.

По непотвърдена информация американските военни са имали зелена светлина от Тръмп да премахнат Сюлеймани при първа възможност. Има признаци за подготовка на операцията - като това, че държавният секретар Майк Помпео отложи планиран посещение в Украйна и няколко други държави, за да наблюдава ситуацията в Ирак.

Тръмп е уведомил за атаката някои политици от Републиканската партия, но не и от Демократите, нито я е съгласувал с Конгреса, което доведе до някои критики срещу него и в самите Щати.

Възможно е за операцията да е бил предупреден и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху, който преди да потегли за Гърция в четвъртък сутринта коментира пред репортери, че Израел поддържа връзка с нейния "велик приятел Съединените щати" и подчерта, че "напълно подкрепя всички стъпки, които Щатите са предприели, както и пълното им право да защитят себе си и гражданите си".

Малко след това и около притесненията за възможен ответен удар от страна на Иран Нетаняху прекрати предсрочно посещение в Гърция и обяви, че израелската армия е в състояние на повишена готовност.

Какво доведе до този момент

Търканията между Иран и САЩ се изостриха след като президентът на Щатите Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка за Иран през 2018 г. Заедно с това той отново наложи санкции на близкоизточната държава.

Отговорът на Иран беше през 2019 г. постепенно да започне да нарушава различни лимити, наложени й от международното споразумение и ограничаващи ядрения й потенциал.

На 27 декември членове на иракска милиция, подкрепяна от Иран, изстреляха ракети по военна база в Ирак, в която се намираха войски на САЩ. Загина един човек и бяха ранени четирима американски войници. Отговорът на САЩ бяха бомбардировки по лагери на милицията на 29 декември, като има информация, че при атаката са убити над 20 нейни членове.

На следващия ден голям брой представители на различни подкрепяни от Иран милииции нападнаха американското посолство в столицата на Ирак - Багдад. След тях остана и надписът "Сюлеймани е мой лидер" върху стената на сградата.

Законна ли е била операцията

Един от големите въпроси е имал ли е право Тръмп да нарежда убийството на висш ирански генерал на територията на трета държава (Ирак). Хартата на ООН забранява подобна агресия, като съществува изключение, в случай, че дадена държава даде разрешение за използване на сила на нейна територия, посочва "Ройтерс".

По всичко обаче личи, че Ирак очевидно не се е съгласил с операцията, което от своя страна затруднява САЩ в опитите им да оправдаят убийството на Сюлеймани.

Министър-председателят на Ирак коментира, че с нападението Вашингтон е нарушил споразумението за оставането на 5000 американски военни на територията на страната. Споразумение от 2008 г. между Вашингтон и Багдад предвижда близко сътрудничество в областта на отбраната, за да се предотвратят заплахи за "суверенитета, сигурността и териториалната цялост" на Ирак, но също така забранява на Щатите да използват Ирак за отправна точка за атаки по други държави.

Няколко политически групи в Ирак вече призоваха за изгонване на войските на САЩ.

Професорът от Йейл и специалист по международно право Оона Хатауей коментира, че наличните факти "не подкрепят" твърдението, че атаката е била действие за самозащита.

Под въпрос е доколко убийството на генерал на друга държава на територията на трета такава е законно. САЩ се опитват да представят случилото се като самозащита срещу планове на Сюлеймани. Снимка: Getty

Освен това демократи в САЩ повдигнаха въпроса, че Тръмп може би е трябвало първо да поиска разрешение от Конгреса преди да нареди нападението.

На пресконференция в петък сенаторът Крис Мърфи (демократ) сравни убийството на Сюлеймани с това иранците да ликвидират министъра на отбраната на САЩ. Сенаторът посочи, че ако такова нещо се беше случило, това щеше да се "смята за военен акт" и на него щеше да бъде отговорено.

Голяма неизвестна остава и на база каква информация Тръмп е взел решението за ликвидиране на Сюлеймани. До момента американците не са предложили доказателства за това, че иранският генерал е планирал нападения над американски служители.

Какви са реакциите

Русия отправи критики към действията на САЩ и посочи, че това може да засили възможността от регионален конфликт. Външният министър Сергей Лавров определи атаката като "незаконна" и в нарушение на международното право.

Китай, близък съюзник на Иран, призова всички страни, най-вече САЩ, да се въздържат. Говорител на външното министерство посочи, че "Китай винаги е бил срещу използването на сила в международните отношения".

Европейски лидери също призоваха за деескалиране на напрежението между САЩ и Иран. Стана ясно, че френският президент Еманюел Макрон е разговарял с Путин в петък сутринта. Франция от няколко месеца опитва да помогне за затопляне на отношенията между Щатите и Иран.

Германският външен министър Хейко Маас е говорил с Майк Помпео и е разкритикувал операцията срещу Сюлеймани. В свой туит той посочва, че военната акция идва след серия от "опасни провокации от страна на Иран", но същевременно предприетото от САЩ няма да улесни намаляването на напрежението.

В свое становище обаче външният министър на Великобритания Доминик Рааб коментира, че страната му винаги е била наясно с агресивната заплаха, която представляват силите, ръководени от Сюлемайни. Все пак от Обединеното кралство също призоваха за намаляване на напрежението - Рааб подчертава, че продължаване на конфликта "не е в ничий интерес".

Какво следва

След убийството на Сюлеймани се очаква Иран да отговори - вероятно с фокусиране върху цели в Ирак, включително и бази с американски военни.

Възможно е Иран да засили усилията си и в областта на обогатяването на уран, след като през 2019 г. вече отбеляза напредък в ядрената област в противоречие с т.нар. иранска сделка. Това допълнително ще засили риска от конфликт в региона.

Стана ясно и че САЩ ще разположат един батальон в Кувейт като "предпазна мярка в отговор на нарасналите нива на заплаха" срещу американски служители и обекти.

Анти-американски протест в иракската столица Багдад на 3 януари. Снимка: Getty

Иранският лидер - аятолах Али Хаменей, вече се зарече да "отмъсти" на САЩ за убийството на Сюлеймани. Той обяви тридневен траур за генерала и се обяви, че ще отвърне на удара на "престъпниците, които опетниха нечистите си ръце с неговата кръв".

Според Крисчън Оливър от Politico обаче обещаното кърваво отмъщение няма да е така лесно за изпълнение, тъй като Хаменей е изправен пред сериозни вътрешни проблеми в страната си. През ноември в Иран се проведоха необичайно масови протести, на които властите сложиха край, убивайки стотици демонстранти и арестувайки хиляди други.

Причината за протестите беше обявеното поскъпване на горивата, причинено и от санкциите на САЩ, които дадоха своето отражение върху икономиката на страната. Това допълнително изнервя иранчаните, вече недоволни от корупцията, ограничението на гражданските права и управлението на страната.

Големият въпрос е дали те ще подкрепят лидера на страната след случилото се със Сюлеймани.

Същевременно икономическите последствия не са само за Иран - след убийството и обещанията за отмъщение в петък цената на суровия петрол се повиши с повече от 4 процента до малко под 70 долара за барел. Foreign Policy посочва, че анализатори се опасяват от възможността Иран да започне нападения върху петролната инфраструктура в региона и да предприеме действия за затрудняване на превоза на ценния ресурс, което ще доведе до допълнителното му поскъпване.

Най-коментирани

Най-четените