Дойде време и за Евровизия, на 9 май е първият полуфинал, на 11 вторият, но тази година състезанието предизвика доста напрежение. Предложената от Русия участничка Юлия Самойлова падна жертва на забраната за пътуване в Украйна, тъй като е била в окупирания Крим. Русия отказа да изпрати друг участник и се оттегли от конкурса.
Това не е първият път, в който ситуацията се политизира - и надали ще е последният. Евровизия винаги е била 50 процента музика и точно толкова геополитическа драма. Именно заради това лингвисти, дипломати и политически анализатори се залепят за телевизорите като фенове на сладникавия поп. "Като се има предвид няколкото кризи, които се случват в света в момента, този конкурс е особено политизиран," казва Дийн Вулетич от Виенския университет, историк по съвременна Европа, експерт по Евровизия. "Но пък ако погледнем назад, реално това не е нещо ново. Държавите винаги са използвали конкурса като форма на културна дипломация."
В този дух, ето 13 пъти, в които най-голямото телевизионно събитие в света (с изключение на Олимпийските игри) е бе източник на разгорещени дискусии.
1. Винаги има недоволни
Отказът от участие на Русия тази година не е внезапно решение. Кризите в Крим и Източна Украйна се развиваха паралелно с Евровизия. Миналата година Украйна с малко изпревари Русия (и Австралия) с "1944" на Джамала. Правилата на конкурса забраняват "текстове, речи, жестове и изрази от политическо и сходно естество," но песента беше за наложената от Сталин през войната депортация на татарите в пустошта на Централна Азия и започваше с думите "Когато непознати дойдат... Те идват в твоя дом / Избиват всички и казват / Ние не сме виновни, не сме виновни."
Русия беше вложила много талант и пари в екстравагантното парче на Сергей Лазарев, в което имаше много специални ефекти, и се почувства измамена. Висши представители на Кремъл и депутати разкритикуваха системата за гласуване и твърдяха, че се води "информационна война" срещу страната. Алексей Пушков, председател на комисията по външна политика на руската Дума, коментира в Twitter, че Евровизия е "станала терен за политически войни." "Лазарев е нашият победител" стана водеща тема в руския Twitter.
Това не е първото навлизане на Украйна в политически води. През 2004 година, Руслана спечели с "Wild Dances," свръх-бурно изпълнение, което спомогна за изграждането на постсъветската национална идентичност на страната. А през 2007 година Верка Сердючка пя на няколко езика в костюм на трансджендър - изпълнение, което звучеше като "край на историята."
Този път Украйна е избрала напълно безобидна рок-песен. Изпълнителите й обаче казват, че се "борят за нашата мечта и независимост, както и за нашата страна." Което звучи добре за политическите зрители. "Без съмнение ще има много политически интерпретации на конкурса," казва Вулетич.
2. Ефектът Кончита
Само преди две години брадатата австрийска Кончита Вурст победи в конкурса, а преди почти 20 години транссексуалната Дана Интернешънъл го спечели за Израел.
Флаговете с цветовете на дъгата все още масово се развяват от публиката, като някои страни-домакини приемат конкурса като сериозно оправдание да отдават почит на ЛГБТ правата като цяло - включително Виена, която за конкурса въведе светофари с еднополови двойки. "Стремежът да бъдат преодолени различията е основна част от конкурса и сега е по-силен от всякога," казва Дейв Гудман от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), който е продуцент на конкурса. Мрежата от европейски медии се "гордее" не само с "музикалните достижения" на Евровизия, но и с популяризацията на "разнообразието" и "културното разкриване и разбиране," коментира той.
Този ангажимент към разнообразието може и да се окаже предизвикателство за домакините на конкурса тази година. Когато Бен Гудуин, автор на туристическия блог "Railways and Randomness" и заклет фен на Евровизия пътува до Украйна с партньора си миналата година, двамата са били дискретни по отношение на връзката си. "Имах усещане от опит, че определени хора в Украйна просто не могат да осмислят идеята за ЛГБТ," казва той. "За тези, които посещават Евровизия като членове на ЛГБТ общността, показността им може и да не бъде приета с отворени обятия."
Реномето на конкурса като ЛГБТ събитие не е лишено от скандали. През 2013 година турските медии не излъчиха конкурса - заради лесбийската целувка, която беше кулминацията на "Marry Me" на Кристия Зигфрид. Дори победата на Кончита беше скандална. "Още преди да започне конкурсът, радикални групи в Русия, Беларус и Азербайджан активно водеха кампания да й бъде отказано участие. Подобна петиция бе пусната и в родната й Австрия, но със само 40 000 подписа," казва Рок Дънин-Уасовиц в статия за блога за европейска политика на Лондонската икономическа школа - EUROPP.
3. Медийното влияние
EBU е организация на телевизии и радиа, не на правителства. Това обаче не спира определени държави - особено такива, където държавните медии са под силно правителствено влияние - да я използват като инструмент за влияние. "Франкисткият режим в Испания през 60-те години вложи много, за да победи в Евровизия, като използва това като начин да затвърди принадлежността си към Западна Европа по време, когато западноевропейските правителства запазваха още дистанция от тази крайнодясна диктатура," казва Вулетич.
4. Свобода от ‘съветската империя'
Когато Естония спечели конкурса през 2001 година, това беше първата постсъветска победа и тя се възползва от шанса да промени имиджа си като държава. "Случаят с Естония е интересен пример за ‘връщане в Европа' и дистанциране от съветската окупация," казва Пол Джордан, учен, по-известен като"д-р Евровизия".
Както обяснява Джордан в книгата си "Съвременната приказка: национален брандинг, национална идентичност и Евровизия в Естония," жителите на страната познават Евровизия, защото са можели да хващат финландски телевизии и са жадували за успех, откакто са започнали да участват в конкурса през 1994 година. "Освободихме се от съветската империя чрез песен," заяви премиерът Март Лар пред публиката след победата на страната. "Сега с песен ще си пробием път в Европа," допълни той, като визираше продължаващите преговори за присъединяване към ЕС.
5. Шведска доминация
Темата тази година може да е "Честване на разнообразието," но Евровизия е уязвима на критика по отношение на музикалната си селекция. Швеция, която шест пъти е печелила конкурса, има доминираща пазарна позиция и мачка на глобалната попсцена, както викингите са управлявали Данелаг преди векове. Като следват шведската рецепта, състезателите често залагат на лесно запомняща се поппесен - или наемат швед да напише такава.
Една четвърт от всички песни на Евровизия миналата година са имали "шведски елемент", според шведското радио. За конкурса Джъстин Тимбърлейк направи премиерата на "Can't Stop the Feeling," писана в съавторство от шведите Макс Мартин и Shellback. (Мартин е съавтор и на "...Baby One More Time" на Бритни Спиърс). Шведският композитор Томас Гсон е автор на 69 песни за националните финали в 12 различни държави. Тази година Швейцария, Азербайджан, Хърватия и... Швеция, разбира се, са с косвено шведско участие.
6. Блясък и щурм
Азербайджан спечели през 2011 година (естествено с помощта на шведски автор на песни) и после беше домакин на най-скъпия конкурс в историята на Евровизия. По настояване на президента Илхан Алиев, Баку финансира строителството на зала с 23 000 места, напомняща пръстен от диаманти над Каспийско море, както и над 1000 таксита в лондонски стил, боядисани в тъмновиолетово. Домакинството на конкурса никога не е било евтино, Ирландия на практика се наложи да спре да печели, тъй като й излизаше твърде скъпо да бъде редовен домакин. Но след азербайджанската щедрост медиите-организатори като цяло се стремят малко повече към подхода "по-малко е повече", като демонстрират екологично мислене, вместо блясък.
7. Не споменавайте геноцида
През 2015-та година, Армения използва Евровизия, за да отбележи един век от избиването на 1.5 милиона арменци в последните дни на Османската империя - събитие, признато за геноцид от мнозина в Европа, но не и от Турция и Азербайджан. Страната избра за свой представител в конкурса Genealogy, група, съставена от арменци от пет континента, с песента "Face the Shadow."
Припевът на песента - "Не отричайте/ Никога не отричайте/ Слушайте, не отричайте (Не искам да отричам)/ Ти и аз" - може и да е бил хит сред тези, които са търсили признание за страданието на арменците, но журито не го прие особено добре. Изборът на страната за 2010 тодина- "Apricot Stone," се занимаваше със същата тема и бе приет по сходен начин.
Тази година Армения е оставила политиката настрана. Вместо това тя изпраща Артсвик - подобен на Кардашиян певец и автор на парчета, чиято песен "Fly With Me" - с текст "Love, love is one / Fly with me high oh high, with me high oh high / Never stop believing that love will take us high" - е популярен избор сред букмейкърите.
8. Руско диско
Внимание, правилата на Евровизия трябва стриктно да се спазват. "Референтна група" следи състезанието и сериозно наказва нарушаването на регулациите. Когато групата счете, че грузинската делегация е навлязла твърде дълбоко в политически води с "Put In Disco" през 2009, страната беше дисквалифицирана. Рефренът "We don't wanna put in," звучеше твърде много като "We don't want Putin," и упоменаването на "негативен ход", който "убива тръпката" изглеждаше като очевидно намекване за руското навлизане в Южна Осетия, констатира групата, като забрани пъргавото диско-парче.
9. Лингвистика
Въпросът на кой език да се пее е бил повод за много дискусии за Евровизия. ABBA естествено пееха на английски. Но лингвистично настроените фенове на Евровизия пеят оди за приятното звучене на испанския. Решението на конкурса да се откаже от езиковите си изисквания през 1999 година значи, че сцената се доминира, ако не от английски, то поне от нещо близко до него. За справка, ето част от текста на парчето на Сан Марино през 2012 годино, "Facebook Uh Uh Oh," изпята от Валентина Монета:
Do you wanna be more than just a friend?
Do you wanna play cybersex again?
If you wanna come to my house
Then click me with your mouse
Facebook, uh oh oh...
Everybody loves you so
Страните биват критикувани, че "изпращат комерсиални изпълнители", а не "нещо, което да представлява националната им култура," коментира Вулетич. Друго обвинение е в затвърждаването на доминацията на англоезичната музика на международния пазар. Испания например се състезава с англоезична песен миналата година, въпреки че апетитът за испаноезична музика е огромен в цял свят.
10. Белгия- един или два езика?
Всичко в Белгия е повлияно от езиковия въпрос, и Евровизия не е изключение. Участник в конкурса още от първото му издание през 1956, на Белгия се налага да върви по тънък лед и на сцената на Евровизия, като редува избора си от изпълнители от фламандски и франкофонски медии всяка година. Както и бихте очаквали от родината на сюрреализма, белгийците неведнъж са избягвали този проблем, като са използвали песни на измислени езици.
Единственият път, когато страната спечели, впоследствие се оказа, че нейният представител - Сандра Ким, е била твърде млада, за да участва. Въпреки че заелата второ място Швейцария оспори решението, победата на страната беше призната като валидна. Оттогава Белгия непрекъснато се опитва да повтори достижението си, като променя тактиката си. Тази година изпълнителят им - Бланш, е само 17-годишна.
11. Гласувайте рано и често
Всяка година някой, някъде има оплаквания за това. Сър Тери Уоган, коментаторът, чийто сардоничен анализ дълго беше синоним на Евровизия сред британските зрители, редовно се оплаква от политическото естество на конкурса и се бои от вечно гласуване на балкански блок. (И греши.) През 2009 година беше въведено гласуване на жури, за да противодейства на феномена на дружелюбни съседи и ентусиазирана диаспора. Сега окончателният резултат зависи и от оценката на журито, и от тази на населението на страните-участнички, които гласуват по телефона и чрез SMS. Доскоро гласовете на журито и населението бяха комбинирани по време на огласяването им.
През 2016-та година, системата премина през най-голямата промяна в историята на конкурса. Първо, всяка страна на живо огласява разпределението на гласовете от журито. В края, и само тогава, се отчитат гласовете на населението, което означава, че има наподобяващ "X-Factor" момент на шумно огласяване на победителите. "Този нов начин за представяне на гласовете е важна стъпка напред, както за по-добро телевизионно шоу, така и за по-вълнуваща надпревара," коментира Йон Ола Санд, изпълнителен мениджър на Евровизия, при оповестяването на промените миналата година.
Дали все още нещата се политизират? Определено.
12. Конкуренция
Турция не е участвала в Евровизия от 2012-та година, и националната телевизия TRT е заявила, че няма скоро да се връща в конкурса - като удобно се оплаква от системата за гласуване. Като се има предвид, че преговорите за присъединяване към ЕС вече са на практика мъртви и президентът Реджеп Тайип Ердоган се държи все по-авторитарно, обръщането на гръб на конкурса се вписва в по-мащабно дистанциране от Европа.
Но оттеглянето от Евровизия е едно, съвсем друго е да създадеш нов конкурс, както комерсиалният турски музикален канал TMB направи с "Turkvision" през 2013-та година. Тазгодишното издание ще се проведе в Астана, Казахстан и ще включва освен другото участници от Башкиристан, Крим и Ставропол.
13. Brexit
Търсене за "Eurovision Brexit" дава половин милион резултати, но британските зрители няма нужда да се притесняват - това само означава, че Великобритания е също толкова ненаясно с този аспект на напускането на блока, колкото и всички останали. Европейския съюз за радио и телевизия е съвсем отделна организация от ЕС, и докато BBC остава членка, страната може да продължава да се състезава в конкурса. Като се има предвид, че Австралия се състезава вече за трети път , географията определено не е пречка.
Подготовката вече върви в Киев, като изпълнителите репетират преди голямото събитие. Италия се счита за основен фаворит с "Occidentali's Karma" ("Кармата на западняка"), нещо като денс-поп парче за съзнателност, Шекспир и AAA рейтинги. Франческо Габани е приятен за гледане, а парчето има над 100 млн. гледания в YouTube. Сред другите основни претенденти са България, Португалия, Белгия и - естествено - Швеция.
