Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Опасната комбинация на Колумбия - добив на злато и отглеждане на кока

Миннодобивни фирми, фермери на кока и престъпни банди водят до социална дегенерация, замърсяване и крайни степени на насилие в една област в западна Колумбия. Снимка: Getty
Миннодобивни фирми, фермери на кока и престъпни банди водят до социална дегенерация, замърсяване и крайни степени на насилие в една област в западна Колумбия.

Областта Тимбики в западна Колумбия е практически под обсада. Тя се е превърнала в магнит за добиващите злато, наркодилърите и въоръжените банди, които са се оказали смъртоносни за неговите афро-карибски общности и особено за момичетата и жените.

Вредата от добива на злато тук е очевидна. Тъмнокожият Мартин, двуметров и мускулест местен, работи като багерист. Разказва, че е използвал машината, за да оформя терен за шосета и да измества земята в търсене на злато. По думите му случващото се в Тимбики е "ужасно".

"Никога повече няма да вложа уменията си в това да служа на смъртта", коментира той. Със сълзи на очи обяснява, че златната треска е убила негови приятели от училище, съседи и други тъмнокожи.

В Тимбики живеят около 22 000 души, а 86% от тях са от афро-карибски произход. Това без съмнение е сърцевината на тихоокеанския бряг в региона Каука. Тук можете да откриете всички проблеми, измъчващи този район: минен добив; изселване; убийства; изчезвания на хора; търговия с дрога; присъствие на въоръжени банди и наркокартели; икономика, изградена на база незаконни печалби и несигурни работни места; тежка социална криза; ендемичен дефицит на заетост и образование и много високи нива на домашно насилие.

Това е панорама, която показва в концентрирана форма това, което се случва в Каука - окръг, който към края на 2018-а е сред тези с най-голям брой убийства, особено на социални лидери. Също така се зачестяват боевете за власт и влияние между различни въоръжени страни.

Споровете за земя изобилстват в тази част на Каука, твърди местният омбудсман. Хората, които са хранили надежди за мир и сигурност след споразумението за мир с партизанската организация ФАРК, сега живеят в страх от многобройни банди. Сред тях са непокорни членове на обезоръжената партизанска армия на ФАРК, Марксистката народно-освободителна армия (EPL) и Националната освободителна армия (ELN), или паравоенните групи на гаитанистите (AGC), и, разбира се, обикновени престъпници.

Местните жители споделят, че им липсва относителният мир и предсказуемост, които присъствието на ФАРК, считана от САЩ и Европейския съюз за терористична организация, е внасяло в района.

През 2016-а тя подписва мирно споразумение с колумбийския президент Хуан Мануел Сантос, което е одобрено от колумбийския конгрес. През лятото на 2017-а ФАРК спира да е въоръжена група като предава оръжията си на ООН. Малко по-късно обявява, че ще се трансформира в законна политическа партия. Някои от отцепниците обаче продължават да спазват оригиналната доктрина на групата и да се занимават с наркотрафик.

Местен свещеник разказва, че партизаните на ФАРК без съмнение са били лоши, но оттеглянето им е оставило местните хора беззащитни. По думите му "всякакви идиоти с оръжие могат да командват цяло село", а други армии идват в региона с цел да убиват и отвличат хора. Нараснали са кражбите, убийствата, сексуалното насилие и вербуването на деца.

"С други думи, споразумението за сключване на мир ни постави в по-тежка война от тази, която имахме дотогава", казва свещеника.

Бунтовници от ФАРК. Снимка: Getty

В провинциалната зона на областта Тимбики работи т.нар. Съвет за възраждане на чернокожите (Black Rebirth Community Council). Той е получил официално признание през 1998-а и администрира около 71 010 хектара земя край устието на река Тимбики - район, обитаван от над 4500 души. Общинските му терени, разкъсвани от незаконни миньори, са първите, чийто автономен статут е възстановен през 2015-а.

Съдебно разпореждане, издадено от реституционен съдия, тогава разкрива как хаосът на войната е позволил склонни към насилие елементи да навлязат в територията с булдозери и да започнат да копаят под въоръжена охрана. Коритото на река Тимбики е разровено, традиционните миньори са прогонени и местното фермерство изчезва.

Трудно е да се преценят социалните и културни щети, причинени от престъпна дейност, но процесът на възстановяване е болезнено бавен.

Това е регион от голямо геостратегическо значение, защото свързва планинската верига на Западните Кордилери с брега. Същевременно неговата изолираност е насърчавала заселването на въоръжени групи тук. Партизаните са пристигнали през 70-те години, докато паравоенните групи са разширили контрола си след 2001-а. След демобилизацията през 2005-а, те отново са окупирали районите.

През тези години с бесни темпове се налага култивацията на кока. Цяло поколение тъмнокожи лидери е убито, за да се всее страх и да се отслаби социалната организация.

Неконтролируемият минен добив се появява през 2010-а, разказва местен лидер. Външни хора идват с машините си, пръскането на посевите се засилва и унищожава фермерството, изправяйки местните пред две алтернативи – кока или злато.

Минните концесии върху откраднати земи и появата на машини са атака не само срещу традиционното пресяване на злато, но и срещу местното рибарство и селско стопанство. Между 1989 и 1993 г. руска фирма е започнала добив на злато в открита мина тук. Още 8 минни концесии са били отпуснати между 2007 и 2010 г., практически принуждавайки местните хора да участват в тази дейност като единствен вариант за оцеляването им.

Въоръжени банди междувременно са засилили сраженията помежду си за контрол над зоните на извличане на злато.

Култивацията на кока също е навлязла в региона и незабавно се е стигнало до насилие между местните хора и фермерите на кока. С разпространението на коката край реките Тимбики и по-северната Саия, държавата е започнала да пръска с глифозат през 2006-а, като по този начин е унищожила всички посеви.

Съветът за възраждане на чернокожите е започнал да се организира срещу големите минни проекти и присъствието на над 70 изкопни машини в наследствените земи на общността. Така се стига до съдебно решение от 2015-а, с което се реституират общински земи под егидата на Съвета. С него се прекратяват и минните концесии, забранява се влизането на тежки машини в региона и пръскането с глифозат.

Но последствията остават. Една от най-очевидните последици от бума на минния добив и отглеждането на кока, извън пристигането на хора извън тъмнокожите общности, е видимият социален упадък. Четири жени, работещи по въпросите на половата идентичност, биват убити през лятото на 2017-а. Една е намушкана от бившия си партньор, други три са затворени в къща и изгорени. Местните винят за това новодошлите, които са донесли със себе си употребата на дрога и алкохол.

Престъпността е навсякъде, а побои и изнасилвания често остават неогласени пред властите, тъй като извършителите са хора, свързани с минните фирми или са членове на въоръжени банди.

 

Най-четените