Феминизмът е движещата сила в ирландската политика в момента. Къде обаче са жените в целия този процес? Отмяната на строга забрана на абортите на референдума, провел се в страната през миналата година, беше голям скок за правата на жените в страната и до голяма степен беше борба водена от жени активисти.
И все пак жените в ирландската политика продължават да са доста слабо представени. Едва една пета от депутатите в парламента и общинските съветници са жени.
Затова сега някои активистки са се заели с тежката задача да променят статуквото. Те рекрутират и подготвят листа от жени, които да се явят на изборите за Европейски парламент през май или на местните избори в страната. Така активистите се надяват да привлекат масовия активизъм към действително представяне на ирландските жени във властта.
"Разбира се, от това, което виждаме, страната е достигнала сериозна повратна точка в развитието си. За това говори фактът, че на сесии идват много жени идват, за които политическият живот е нещо ново", коментира Сиерин де Буис, главен изпълнителен директор на "Жени за избори", организация с нестопанска цел, която води обучения за бъдещи участнички в кампании.
Значимите референдуми от 2015 г. и 2018 г. - за легализиране на еднополовите бракове и за легализиране на абортите - според Де Буис са сигнал за промяна в ирландската политика. Плебисцитите послужиха на много жени да направят своите първи стъпки в политиката и да получат "ускорен курс" по водене на кампании. Хиляди хора се включиха на практика в организирането на самия процес по прокарването на тези промени.
Междувременно все по-силна става ролята на активистките, които вече често изстрелват важни теми в общественото полезрение, било то за скандали около здравни програми за жени, или улични протести по повод изнасилване на жена в Белфаст.
Следващата крачка пред активистките вече е същинският "Рубикон" - ще могат ли те да приведат тази публична подкрепа в реални гласове в тяхно име на избори.
Още със самото създаване на Ирландия като модерна държава в началото на миналия век в първото правителство на страната има жена министър. Това е Констанс Маркиевич. След нея обаче жените биват маргинализирани през следващите десетилетия и втората жена с министерски пост влиза в длъжност едва през 1979 година.
Досега в страната нито една от двете големи партии - Фине Гейл и Фиана Файл - не е имала жена за свой лидер. Нито пък Ирландия е имала министър-председател или ключов министър, отговарящ за финансите, вътрешните работи, външните работи или отбраната, който да е жена.
Мартина Фицджералд, бивш политически кореспондент на националната телевизия RTE, интервюира за книгата си "Мадам политик" 17 от всички 19 жени, които някога са служили като министри в ирландското правителство, както и двама бивши президенти.
Тя установи, че "неумолимото фокусиране върху външния вид, различните нива на сексизъм, а също така и борбата между кариерното развитие и семейния живот" са най-често посочваните бариери за израстването на една жена в политиката.
Междувременно от книгата й става ясно, че от общо 7-те жени, които са имали места в ирландския парламент между 30-те и 50-те години на миналия век, пета са били вдовици на починали депутати - нещо, известно в политиката като "мандата на вдовицата". През последните три години тази култура постепенно започна да изчезва и след 2016 г. в голямата си част жените народни представители сами са печелили гласове, а не назначени на мястото на починалите си мъже.
Преди общите избори в Ирландия тази година само 16% от депутатите бяха жени. Това гласуване бе първото, в което влязоха в сила половите квоти, принуждавайки партиите да номинират жени, за да изпълнят правилото за 30% от общия брой на кандидатите.
Ако дадена партия не се впише в тези квоти, тя е изправена пред съкращаване на държавното финансиране. Вследствие на тази мярка броят на жените в ирландския парламент нараства с 8 процентни пункта.
Един от всеки пет депутати в долната камара на ирландския парламент е жена - своеобразен рекорд за Ирландия.
Според Мери МакОлифи, асистент по джендър изследвания в Университетския колеж на Дъблин, макар това да е напредък, определено има за какво още да се работи по въпроса. За нея основната цел в случая трябва да е самата култура в ирландското общество - където промяната ще е далеч по-трудна.
От 2012 г. насам "Жени за избори" обучават стотици жени годишно, а усилията вече се вижда, че се отплащат. Половината от общинските съветнички, избрани по време на изборите през 2014 г., и 40% от депутатите жени, избрани през 2016 г., са преминали през обученията на активистката група.
Те варират от целия политически спектър. Така например Жозефа Мадиган, депутат в Фине Гейл, назначена за министър на културата през 2017 г., Лиза Чеймбърс, избрана от противниковата Фиана Файл за говорител по въпросите за Brexit, както и евродепутатката Лиад ни Риада, която Шин Фейн издигна за президент на последните избори за държавен глава миналата година.
Розари Грифин, която сега се кандидатира за местните избори в Корк, също присъства на обучение на "Жени за избори", след като приятелка я кара да се включи в политиката.
"Когато става въпрос за политически приоритети, жените и децата винаги идват накрая. Ако жените не се включат в изборите и не бъдат избрани, никога няма да имаме място на масата," коментира Грифин пред Politico.
Активистките в Ирландия поставят разнообразието в свой водещ приоритет. Затова и много от тях очакват на местните избори на 24 май да се появят множество исторически моменти.
Сред жените, кандидатстващи за места в общинските съветите, попада и бежанката от Малави Ели Кисьомбе, която от 8 години живее в Ирландия.
Друга интересен пример е Джулия О'Райли, ирландска пътешественичка, чиито политически амбиции се появиха покрай излизането на темата за расизма и дискриминацията на етническите малцинства като един от водещите дебати в кампанията за президентските избори през 2018 г.
Хейзъл Чу също не се притеснява да "проправя пътища" в ирландската политика. Тя е дете на мигранти от Хонконг и е първата от семейството си, която получава университетско образование. Ако бъде избрана, тя ще стане първият човек с ирландско-китайски произход, заемал политически пост в страната. Това е и нейната цел - да пречупва изградените с десетилетия бариери - както пред жените, така и пред мигрантите в Ирландия.
Нейната политическа кариера изплува покрай кампанията за легализиране на гей браковете в страната. Самата тя признава, че това й е помогнало да си изгради ноу-хау за света на политиката и това как се правят кампании.
Евродепутатката и вицепрезидент на Европейския парламент Мариад Макгинес забелязва, че жените често отказват да се появяват в групови снимки и ги насърчава да направят това, подчертавайки важността на видимостта.
"Нуждаем се от разнообразие сред възрастовите групи и половете, от хора с различен произход, които да бъдат включени в политиката", коментира тя. Макгинес обмисля да се кандидатира отново за председател на Европейския парламент, след като през 2016-а тя не успя в опита си. Причината за желанието й - повече от две десетилетия са минали, откакто жена е сядала на този пост.
Не всички жени с влияние обаче решават да се се кандидатират. Вики Фелан, която навлезе в политическия си живот, след като разследването й за объркани ракови диагнози предизвика национален скандал покрай програма за скрининг на шийката на матката, многократно беше молена да влезе в активната политика, включително и като кандидат за президент. Фелан отказва на всички молби досега с мотива, че има нуждата да прекарва достатъчно време с децата си, за да им осигури необходимата стабилност.
"Със сигурност никога нямаше да се видя като лидер, но това, което върша, очевидно може до известна степен да се разглежда като лидерство, защото осъществявам промяна в здравната система", коментира тя.
"Успях да докажа, че един човек сам може да направи нещо значимо в тази страна. Никога не съм била въвлечена като активист. Мисля, че някои хора смятат, че за да направиш това, трябва да си бил в отбора по дебати на колежа или да си участвал в политическа партия. Аз не съм правила нито едно от тези неща и все още мога да нося промяна", обяснява още Фелан.
Според Маггинес бариерите за влизане в политиката за жените са наистина високи и често пъти дори не се виждат. Една от причините за това е фактът, че жените често не са толкова уверени "както трябва да бъдем".
Очевидно обаче все пак има подем в това отношение, поне в Ирландия, където обществото се бори да разчупи консервативните си стереотипи.
