Преди дни правозащитната организация "Амнести интернешънъл" представи доклад, озаглавен "Кланица на хора: обесвания и масово унищожение на хора в затвора Сайдная". В този доклад се цитират свидетели на престъпления на сирийския режим на Башар-ал-Асад между 2011 и 2016-та година, извървани в държавните затвори. Според данните на организацията, сирийският режим е екзекутирал с обесване близо до Дамаск около 13 000 затворници за пет години.
Описани са подробно и мъченията върху хора, както и съдебните процеси срещу тях, извършвани по "бързата процедура".
"Амнести" се позвава на свидетелствата на 84 очевидци, сред които затворници, съдии, адвокати, надзиратели и в крайна сметка - оцелели от затворите на авторитарната държава.
Един от цитираните бивши затворници е Омар ал-Согре.
Неговата история доскоро беше известна основно в Швеция - страната, в която той пристига в края на 2015-та като бежанец. В края на януари испанското издание на BBC популяризира неговия разказ, а преди ден това беше направено и от El Pais.
С 30 килограма повече и на разстояние от 3170 км от последния затвор, в който едва оцелява, Омар ал-Согре се съгласява да разкаже на El Pais за "ада на живота си". По телефона от Стокхолм той повтаря пред испанските репортери историята, залегнала и в доклада на "Амнести".
"Смъртта беше по-лесният път. Щеше да е по-лесно, отколкото да търпя онова, което ни причиниха", казва Ал-Согре.
Гласът му не трепери, когато разказва как един следобед през ноември 2012-а хора от сирийските служби за сигурност се появяват на вратата на дома му. Той е на 17 години и живее с леля си в Баниас, местност на сирийския бряг. "Влязоха и ме отведоха. Ей така, без нищо. Точно както отведоха и още толкова много хора единствено заради това, че са млади и живеят в страна, в която се организираха протести".
На път за районното, започват да го ритат. "Колко войника си убил? Какво оръжие използва?", му крещят по време на първите разпити. От удари с палки, военните минават на удари с метални тръби. От изгаряния по кожата със запалени цигари и запалки те минават на токови удари. Най-малките му грижи стават болестите и дневните дажби храна и вода, които "не биха стигнали и на пиленце".
Тогава започват и изнасилванията, за които той свидетелства и в доклада на "Амнести".
"Избираха двама задържани и на единия му заповядваха да изнасили другия. Който отказваше да изпълни заповедта, беше екзекутиран. Нямаше други варианти. Или си изнасилван, или изнасилваш, или умираш", спомян си Ал-Согре. "Никой не признава че това му се е случило в затвора, но се случваше много често". казва той.
Първоначално той отрича обвиненията, които му подхвърлят. Но в един момент се поддава на страха и на мъченията и един ден признава, че е "убил много войници и е използвал всички видове оръжие". Той е изправен пред кратък съд, където присъства почти като слушател, след което е отведен в затвора в Сайдная до Дамаск.
Зад решетките неговото ежедневие се превръща в постоянна среща със смъртта. "Всяка нощ, в четири сутринта, беше часът на мъченията. Всяка неделя, понеделник и вторник пристигаха микробусите, в които качваха мъртвите тела".
Ал-Согре пребивава заедно с още 36 мъже в една килия с размери 25 кв. м. Скоро започват епидемиите и болестите, както и смъртта на хората. За всеки починал, останалите чукат на вратата, за да сигнализират, че трябва да отнесат тялото. "При всеки труп довеждаха по някой друг затворник, жив. Никога не оставяха празно".
Някои хора никога не се връщат от мъченията. Сред затворниците има и много чужденци: тунизийци, либийци или палестинци.
Той отслабва застрашително много и става 35 кг. На снимките във Facebook, сега напълно здравият младеж, само преди няколко години е изглеждал неузнаваемо.
Зад решетките, преживял смърт, изнасилвания и мъчения, той навършва пълнолетие.
"Може в Европа затворите да са пълни с престъпници, но в Сирия са пълни с добри хора, с политически затворници и младежи, които никога не са извършвали престъпления", казва Ал-Согре.
Снимка: Facebook/Omar Alsogre
Въпреки всички изтезания, младежът оживява и... един ден вратата се отваря пред него и той излиза на свобода. Но причината за освобождаването му не е в това, че властите са установили, че липсват доказателства за неговата вина. Не е и защото някой се е застъпил за него. "Просто майка ми успя да събере и даде на един пазач 15 000 долара - толкова, колкото струваше свободата ми".
С кожа, залепнала от глад по костите и почти без коса на главата, Ал-Согре се връща към реалността. А тя е брутална и той се превръща просто в поредния сириец в една страна, разкъсана от свирепа гражданска война.
Разбира, че неговият баща и неговите братя са убити в клане, докато е бил в затвора.
Младежът възстановява достатъчно килограмите си, за да предприеме бягство от страната, точно както правят и още пет милиона негови съграждани. Успява да стигне до Турция, където не му харесва онова, което вижда. "Служителите на ООН с които се свързах, се оказаха много корумпирани и лъжливи. Онзи, които им дадеше пари, можеше да замине за Канада. Моята история за преживените мъки не ми послужи за нищо".
Решен да потърси по-добър живот, той се насочва към Гърция през 2015-а.
Преминава през всички страни по пътя до Германия. "Когато пристигнах там, се оказа че ситуацията също не е добра за нас, затова накарая реших да си потърся късмета в Швеция". Той пристига в Скандинавия през декември същата година.
Сега Омар Ал-Согре изглежда по коренно различен начин.
Снимка: Facebook/Omar Alsogre
Той е на 21 години и има много здрав вид. Говори много добре шведски, работи в компания за мобилни комуникации и дори разказва историята си пред публика и по шведските телевизии.
"Има хора, които оживяха след затвора но не успяха да преживят психически преживяното. Това зависи от личността на всеки един", казва той пред El Pais. В крайна сметка Ал-Согре постепенно разтоварва тежката раница на миналото и решава да се научи "да се бори като швед".
