Южната лига - водещата нео-сепаратистка група в САЩ - е организация на "бялото мъжко превъзходство". Лигата описва дълбокия американски юг като Меката на истинските мъже (бели, разбира се). Членовете й често говорят как наближава нова расова война, която неминуемо ще спечелят срещу чернокожите.
Мразят евреите и вярват, че Холокостът е измислица.
Вярват, че Югът е домът на истинското християнство в един безбожен свят. Обявяват егалитаризма като наистина, ама наистина еретична философия. Открито приветстват Ку-Кукс Клан и други екстремистки организации.
Но най-важното е, че много обичат Русия.
Това стана кристално ясно преди няколко седмици, когато на официалния им уебсайт се появи специална секция, преведена на руски език. Там е публикувано есе от президента на Лигата Майкъл Хил, озаглавено "За нашите руски приятели". Хил е бивш академик и бивш умерен националист, който в момента призовава към въоръжаване в подготовка за нова гражданска война.
Есето е почти обяснение в любов към Русия. Според описанието американците от южните щати и руснаците са почти кръвни братя, културни и религиозни съюзници, защото идват от "генетичния басейн" на Северна Европа. И като наследници на белите северноевропейци, те споделят сходни ценности и начин на живот.
А като християни, споделят същата вяра в Исус като Спасител. Вярата окончателно ги сплотява като братя и сестри.
Имаше време, в което подобно изказване от крайнодесни щеше да звучи като богохулство. В крайна сметка такива групи хора през по-голямата част от XX-ти век са виждали в Съветския съюз врагът на всички врагове. Те са мразели потъпкването на човешките права и отричането на религията за сметка на идеологията.
Дори и в момента Южната лига осъжда безбожието и "юдео-марксизма".
Но като всяка крайнодясна група, която нараства с всеки изминал ден, и подобно на аналозите й в Европа, Лигата започва да харесва Русия все повече и повече. А причината си има име - Владимир Путин.
Русия под управлението на Путин и особено след третия му мандат, който той спечели през 2012-а, представлява това, което крайнодесните американци желаят.
Тя е дълбоко националистическа, авторитарна и става все по-голям защитник на "традиционните ценности". Ценности, които включват завръщане към основите на ортодоксалната църква, омраза към LGBTQ хората и трудно прикривана дискриминация към жените.
Тук се включват и антиглобалистките настроения и стремежът към етнически хомогенни нации.
Както през 2016-а отбеляза New York Times, Путин мобилизира вярата, за да увеличи влиянието си върху народа си.
Върл враг на хомосексуалността и против всеки опит за поставяне на индивида над общото благо, руската ортодоксална църква спомогна Русия да се превърне в естествен съюзник на всеки, който иска повече сигурност с цената на повече нелибералност и който желае да елиминира заплахите за традициите си.
Сред тези заплахи попадат глобализацията, мултикултуризма, правата на жените и правата на LGBTQ общностите.
По време на третия си мандат Путин сам започна да се представя като "консервативен". Той обвини северноатлантическите страни, че загърбват корените си, включително и християнските си ценности. Според неговите думи Западът е захвърлил моралните си принципи и е забравил устои като националност, култура, религия и дори сексуалност.
Путин допълва, че не е случайност как все повече европейски лидери започват да говорят за провал на мултикултуризма.
Мачизмът на руския държавен глава, защитата му на правата на мнозинството над тези на малцинствата, бруталните му репресии над дисиденти и дори инвазиите му се нравят на европейските и американските крайнодесни групи.
В крайна сметка в умовете на много от американските и европейските екстремисти Русия е "бяла". Те пренебрегват факта, че в Русия има повече от 200 етнически малцинства, което я прави забележително мултикултурна нация.
Всъщност корените на любовта на радикалното дясно към Русия са на повече от половин век. През 1948-а философ на име Франсис Паркър Йоки пише книга, в която вижда Съветския съюз като по-малка заплаха за Европа, отколкото САЩ. Към края на 50-те Йоки предполага, че СССР може да "спаси Европа" от "американската доминация".
След това Александър Дугин започва да проповядва идеята за "Евразия" - фашистка империя, която ще откаже от либералните ценности да я доминират.
Но политиците на съвременна Русия са различни от тези на СССР, което не пречи на групи като Южната лига да ги приемат за естествени съюзници. Американските радикалисти са против комунизма, докато Кремъл възхвалява съветското си минало, култа към КГБ и Сталин.
И това не е всичко. Свободното носене на оръжие в Русия е немислимо. Всякакви призиви за сепаратизъм могат да бъдат сурово наказани.
Полицията арестува дори и мирно протестиращи хора. Асоциация като Южната лига просто не може да просъществува в Русия дори и за ден. Всички нейни членове щяха да са арестувани моментално и щяха да лежат в затвора.
Но за Южната лига това е една населена с бели хора богоязлива страна, която точно както тях е против цветнокожите, мюсюлманите, LGBTQ обществата, мигрантите и който още решат, че им е идеологически враг.
