Когато става дума за мюсюлмански жени, все още дискусията е изцяло за облеклото, което носят - и последните 12 месеца за пореден път потвърждават тази тъжна ситуация. Това, което говорят, постиженията им, мнението им и решителността им да постигнат нещо, продължават да бъдат отхвърляни с лека ръка. Въпреки че движенията за правата на жените по света продължават да заздравяват позициите си, външният вид, облеклото и телата на мюсюлманските жени продължават както обикновено да бъдат регулирани със сила.
И жените продължават да бъдат свеждани до едноизмерни безгласни образи
Ефектна снимка на Малалай Какар, облечена в кобалтовосиня афганска бурка, бе заимствана от кампанията на Britain First "Забранете бурките".
Какар, майка на шест деца от южния град Кандахар, бе първата жена, завършила местната полицейска академия. Тя беше и първата жена полицай в Афганистан, силен символ за това какво могат да постигнат жените въпреки бруталното потисничество.
Какар бе убита от талибаните през 2008 г. Когато фотографката, заснела този кадър с Какар, е видяла кампанията тази година, първо се свързала с Britain First, за да поясни, че историята й няма нищо общо с тероризма, че Какар е преди всичко символ на женска сила и носенето на бурка е неин личен избор. Самата Какар беше казала преди време: "Не съм заставена да нося чаудар (бурка), съпругът ми или полицията не изискват това. Желая да я нося, защото това ми дава някои преимущества".
Каквото и да мислим за избора на Какар, важното е, че той е бил неин, и дрехите й не са определящи постиженията й. Но Britain First, подобно на много други публични гласове, избират да запушат устата й дори след смъртта. Нещо повече, австралийката Джаки Ламби използва снимката й, твърдейки въпреки думите на самата Какар, че тази силна жена би подкрепила забрана на бурките.
Дискриминацията и омразата към мюсюлманските жени заради облеклото им продължава да е реална - и ефектът е смъртоносен
Когато Нахид Алманеа, саудитска студентка, която носи хиджаб, пристига във Великобритания, за да следва, е пронизана смъртоносно с нож в парк в Колчестър. Полицията съобщава, че един от възможните мотиви е антимюсюлманска омраза. И поне на база една от уликите, с които разполага полицията, това изглежда напълно основателно.
И все пак някои медии и политици бяха възмутени: как изобщо може някой да се осмели да твърди, че мюсюлманските жени са жертва на омраза заради облеклото си? Това отрицание на реалността само по себе си е форма на потисничество.
Данните на полицията показват, че престъпленията от омраза срещу мюсюлмани са се увеличили от 344 на 570 в рамките на 1 година до октомври 2014, а жените са най-честа жертва, заради специфичното им ислямско облекло.
Доклад, базиран на данни от проучването на работната сила на Службата за национална статистика на Великобритания, също установява, че за мюсюлманките е 65% по-малко вероятно да работят в сравнение с християнките. Авторът на доклада казва, че е това вероятно се дължи на "нарастващата ислямофобия и враждебност" , които обезкуражават работодателите да назначават мюсюлмани на работа.
През лятото в Белгия висш дипломат разкъса забрадката на жена, която се бе приближила до него, за да го помоли да я упъти в града
Мюсюлманските забрадки са поставени извън закона в Белгия, но въпреки това изглежда абсурдно, че висш политик е счел за абсолютно приемливо да окаже физическо насилие над мюсюлманка. И вероятно инцидентът влезе в медиите единствено защото въпросната жена се оказа катарска принцеса.
През октомври в Париж, на постановка на "Травиата", изпълнителите спряха представлението, когато видяха жена, изцяло забулена с мюслманска бурка. Тя се оказа турист от Персийския залив, пристигнала във Франция, която решила да се запознае с френската култура. Трупата обаче отказа да продължи, докато тя не бъде изведена от залата. И двете мюсюлмански жени в конкретните случаи са действали не според стереотипа - тази в Белгия сама се е обърнала към мъж, за да поиска той да я упъти, а другата е решила да се наслади сама на изтънчената западна култура. Изборът им обаче бе ограничен от други хора единствено заради облеклото им.
Войната за външния вид на мюсюлманските жени продължава и в мюсюлманския свят
Happy British Muslims бе версия на "Happy" на Фаръл Уилямс с британски мюсюлманки, усмихващи се, пеещи и танцуващи. Участничките в клипа обаче бяха разкритикувани от мюсюлманската общност. В подобен клип в края на 2013, мюсюлманско хипстърско видео (‘Mipsters') от Америка показваше мюсюлманки, които единствено заставаха в пози за снимки, разхождаха се и се забавляваха, но също станаха обект на подобно неодобрение.
Някой може ли да забрави саудитския младоженец, който обяви на сватбата си, че не харесва как изглежда булката му и се разведе с нея на мига?
Външният вид на мюсюлманките продължава да бъде територия, контролирана от други. Вестник "Sun" публикува на първата си страница снимка на жена с хиджаб с британското знаме, с настояването, че всички британци трябва да бъдат заедно. Кампанията не бе посрещната добре от мнозина в мюсюлманската общност.
Малобройните публикации за постижения на мюсюлманки - без основната тема да е облеклото - също са показателни. А когато има такива публикации, често религиозната им идентичност е удобно прескочена. При споменаването на Нобеловата награда за мир на Малала Юсафзай рядко се отделя внимание на факта, че тя всъщност покрива косата си, носи скромно облекло и търси вдъхновение в мюсюлманската си вяра.
Подобен тон преобладаваше и в медийното отразяване на Мариам Мирзахани, първата жена, носителка на медала "Фийлдс", престижна глобална награда за математика.
Понякога единственият начин мюсюлманките да контролират имиджа и външния си вид е да го дефинират сами
Нищо чудно, че младите мюсюлманки по цял свят стоят зад растежа на мюсюлманската модна индустрия. Thomson Reuters тази година прогнозира, че този бранш ще донесе доходи над 200 млрд. долара. Той съчетава вяра, мода и идентичност. Някои хора просто твърдят, че понятието е оксиморон, но мюсюлманките отстояват тезата, че това е форма на себеизразяване; за много от тях това граничи с феминистка позиция.
Въпреки всичко това надеждата не е изгубена. Тази година се запознахме с Камала Хан, американска мюсюлманка супергерой, създадена от Marvel Comics. По повод годишнината от Първата световна война, британските пощи представиха марка с Ноор Инаят Хан, британска мюсюлманка, работила като шпионин за Великобритания в Париж, убита от нацистите. А социалните медии продължиха да играят важна роля в премахването на границите пред себеизразяването на мюсюлманските жени. Хаштагът #AsaMuslimWoman внасяше хумор и поглед отвътре към живота на мюсюлманските жени, описан от тях самите.
Най-важният момент на 2014 обаче дойде от една от най-мрачните ситуации: кризата със заложници в кафене в Сидни. Във влака жена е видяла как пътничка с хиджаб го сваля от страх да не бъде атакувана след инцидента със заложниците. И тя туитна, че мюсюлманката не би трябвало да сваля забрадката си - използвайки позитивния хаштаг: 'I'll ride with you'.
И тази демонстрация на солидарност със свободата на себеизразяване на мюсюлманките като личности и човешки същества, а не само като дрехи, достигна до целия свят. И точно на този тип солидарност се надяват жените, които изповядват исляма, и през 2015 г.
Бурката позволява на всеки да се скрие и да носи в себе си бомба или оръжие. Тук не става въпрос дали е варварско спрямо жените или не, чисто по технически причини този вид облекло трябва да бъде забранен в ЕС. А за толерасите написали статията нямам думи, могат да отворят корана и да видят какво казва исляма за мюсюлманите> "И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците." цитирано от корана сура 2:191 линк от официалния сайт на корана: http://quran.com/2/191 Изводите си ги правете сами.
Като си в Рим, ще се държиш като римляните. Няма какво да се разсъждава по въпроса! Когато една европейка може да се разходи навсякъде в Саудитска Арабия без забрадка, тогава и те ще могат да ходят навсякъде в европа чаршафосани.
Колко абсурдно е това, да се определя със закон, как да се облича или да не се облича човек, ще илюстрирам с един пример: Мой приятел, млад инженер по време на възродителния процес, отива в командировка от Варна в Кърджали. Среща го патрул от Вътрешни войски и го спира, защото той бил с таке на главата. Питат го, защо е с таке на главата и, той, без да се замисли, им отговаря, че „ходи с таке, за да не му е студено на главата”. Войниците от патрула, решават, че им се подиграва и го смотват набързо, след което му искат паспорта. Когато разбират, че е българин и е от Варна, пак го питат, защо ходи с таке, и той им отговаря същото: „Нали ви казах, ходя с таке, за да не ми е студено на главата!”
Защо правозащитни организации никога не награждават саудитка или катарка, защо се говори за бурките само в контекста на Афганистан и Европа? Защото за това им плащат на проституиращите журналисти и медии.
Трудно е да четеш толкова необективен, дори изкривен текст и да останеш равнодушен. Извадени са няколко единични случая на негативни нагласи и действия спрямо забрадени жени и това по някакъв начин трябва да ни накара да си направим генерални изводи колко свободни са останалите 500 000 000 мюсюлманки и какви ксенофоби са останалите 500 000 000 атеисти. Много важно - не християни, а атеисти! Базиращи виждането си за Вселената на науката, позволила ни да направим за последните няколкостотин години невиждан прогрес в човешкото развитие, благодарение точно на освобождаването от влиянието на религиите. И така, в 21-и век в собствената си държава, човек не може ли да се възползва от свободата на словото за да изкаже мнението и виждането си за устройството на света, без да бъде обвинен в нетолерантност. Заради няколко единични случаи, разкрасени с женска емоция и подредени в сто пропагандни реда, опитващи се да оборят съществуването на Стокхолмския синдром сред една огромна част от световното население. Вместо да се каже истината на тези жените, че забрадката/бурката ги прави жертва на политическо и сексуално насилие, медиите са използвани за да бетонират увереността им, че няма нищо лошо в това някой да ограничава личната им физическа и духовна свобода, уж за да подчертаят някаква тяхна идентичност (wtf?). И още повече - че в това доброволно отнемане на свободата няма нищо лошо. Парадоксално - свободата да си роб не просто се приема, а шумно се насърчава. Наистина не разбирам защо.
Това със забулването се преекспонира! услужливо се забравя, че арабските мъже също се забулват. разликата е че им се вижда лицето, което също е валидно и за доста жени. Просто в техните жеги ако слънцето в него сух въздух те напече директно по кожата...направо си си заминал! Който не вярва да пробва лятото
“Може ли християнка да ходи в Иран или в Сауди Арабия както си поиска?........” Правилно! Зъб за зъб, око за око! Съществува и дипломатически прецедент: Случило се така, че по погрешка канибалите в Конго изяли германския посланик. Правителството на Конго се извинило на ФРГ и предложило, като компенсация, немците да изядат посланика на Конго в Бон.
Архангел, ти откри истината за Вселената. А в Белгия и Англия как е - и там ли ги изпича жаркотото слънце?
Проблемът не са забрадките, правата на жените или религиозните традиции. Проблемът е вмешателството на една култура във вътрешните работи на друга. И в този смисъл, християнският свят се явява агресор. Защо ли? Ами, както не знаеш, какво печелиш, когато губиш, така и не знаеш, какво губиш, когато печелиш. За правата на жените. Например – правото на развод. В Ислямският свят, жената малко или много е нещо като собственост на мъжа си. Ахам, ама никой няма да ви каже, че в ислямският свят, разводите са под 1 на 1000. Правилно го прочетохте – не 1%, а 0,1%. А сега питайте коя да е 50+годишна разведена жена, дето си няма мъж от поне десетилетие, коя култура би си избрала. Ще останете учудени от отговора. Още за правата искате ли? ОК – правото на труд. Да, в ислямският свят жените масово не работят и законите са против това. Но пък мъжете им ги издържат. А вие питахте ли всичките няколко стотин милиона арабски жени, дали биха искали да работят? Оставете ги забулените, я идете до някой цех за шев на ишлеме, дето се блускат по 12+ часа на ден за 250- лева на месец? На 35 години повечето евроатлантически жени изглеждат като лелки, а на 40 – като баби. Не щото генът им е такъв, а защото работят. Кое? Дрехите ли? Я някой, който е ходил в магазин от калибъра на „Тифани“ да сподели, като влязат забулените и като хвърлят чаршафите, отдолу, какви неща се показват? Гледани жени баце, както никоя европейка не е гледана. И разбира се, никой не акцентира на това, че техните жени са забулени, ама само докато са навън. Вътре в сградите си ходят като нашите. Е, без тигровите прилепнали клинчета… Ае, борците за правата на ислямските жени, вие всъщност, да ги освободите ли искате или да ги накажете? Ако всеки си гледаше собствената кочинка и проблемите в нея, светът щеше да е далеч по-добро място за живеене. Пък за проблемите с арабите в Европа – много поздрави на Чичко Сам. Огромната част от арабските емигранти са бегълци от някоя война защитаваща американските национални интереси… в арабските страни.
Варненския философ винаги е прав, така че няма причина да се съмняваме в думите му. Щом всички жени са на далавера от ислямската култура и са така повсеместно щастливи, то не виждам причина и мъжете да не искаме да се присламчим към това всеобщо щастие. Ма то благодат и за мъжете бе - гледани жени баце, няма разводи и семейни скандали, па даже и като умреш 70 девици те чакат в рая. Да ни пазят традициите или да ни накажат искат като ни държат в това християнство? Раоуън, я агитирай там по-бързо да идва Ислямска държава да ни приобщава към ислямските традиции, че всички нямаме търпение за това дето го описваш. А междувременно намалявай ракията по празниците, че бисерите ти се засилват неимоверно
И още една тема за размисъл – защо все се занимаваме с правата на ислямските жени, а никога с тези на индийските, тайванските, тайландските и т.н.? И защо, като говорим за ислямските жени, винаги иде реч за арабските, а не за индонезийските, например? И там над 80% изповядват исляма… ама нямат петрол.
Пък, като съм почнал с темите, знаете ли, че средностатистическият човек, преценява всяко събитие през призмата на собствените си убеждения и вярвания, а не на базата на формалната логика? Примерно: през 80-те темата ГУЛАГ не беше актуална, а немските концлагери бяха върхът на злото. Сега ги поставяме наравно. По простата причина, че тогава светът и по-специално Европа, вярваха в освободителната роля на СССР през Втората Световна Война. На фона на тези вярвания, ГУЛАГ се считаше за маловажно прегрешение. Емоциите от ВСВ отшумяха, а съвременниците й измряха и хоп – ГУЛАГ било и то концлагери… Нерде ГУЛАГ – нерде правата на ислямските жени? Точно там си е. Защото се формира нагласа, насаждат се убеждения, че там – в арабските страни има хора за освобождаване. Там жените живеят като в концлагер. Затова и европейците приемат за маловажни новините за геноцида, който американската армия извършва в тези страни. Та нали там властват лошите? И същата тази Европа си пати от емиграционните вълни на арабите… Пък Путин е лош, щото продава петрола и плаща чиновнически заплати и пенсии, а клетите акционери на „Шел“ имат само по 18 самолета, докато онези от „Шеврон“ вече имат по 19…
ГУЛАГ не е бил актуален за промитите мозъци от тази страна на желязната завеса. За нормалните държави винаги темата си е била актуална и ГУЛАГ е символ на злото. А разликата между нацистките лагери и ГУЛАГ е в порядъка на милиони в полза на второто разбира се А сега пък има промити мозъци из варненския регион, които с удоволствие ще изкарат, че Гуантанамо е по-лошо от ГУЛАГ, независимо от многомилоинната разлика в мащаба
Пузев Ти естествено си бил И там и си ги преброил. Е колко бяха, двама-трима? Не е като в Гунатанамо а, е там вече са милиони, милиони, милиони вътре, ужас ти казвам...
„Tам да си ходят ако искат с по три бурки забулени , или голи да си ходят ако предпочитат.Като дойдат в Европа, особено за да живеят тука, да бъдат така добри да спазват правилата и традициите каквито са тука.както са длъжни да спазват правилата за движението по улиците и пътищата примерно......” Че са длъжни „да спазват правилата и традициите каквито са тука”, длъжни са, но там е въпросът как да бъдат убедени да го направят, ако те изобщо нямат намерение да го правят, а им харесва да си живеят, както са свикнали? И колкото по-големи компактни общности от тях се обособяват в страните от Европа, толкова по-самоуверени и по-малко склонни към възприемане на приетите там норми на поведение ще стават те....