Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Японците, които искат да влязат в затвора

Бедността и самотата са стимул да си зад решетките Снимка: Getty
Бедността и самотата са стимул да си зад решетките

69-годишният Тошио Таката се намира в център за временно настаняване в японския град Хирошима. Това е място, в което излежали присъдите си престъпници биват пращани, докато намерят отново своето място в обществото.

Таката неслучайно е там – нарушил е закона, защото е беден. Искал е място, в което да живее за без пари, дори това място да има решетки на прозорците и да не можеш да излизаш от него.

Когато достига възрастта за пенсиониране, японецът се оказва без никакви пари. Така му идва идеята да живее безплатно – в затвора. Взима един велосипед, отива с него до близко полицейско управление и казва на първия срещнат полицай, че е откраднал колелото.

Планът му сработва. Това е първо закононарушение за Тошио, който по онова време е на 62 години, но японските съдилища гледат сериозно на кражбите. Велосипедът се оказва достатъчен, за да му издейства едногодишна присъда.

Тошио Таката е слаб мъж, който често се смее. По нищо не прилича на закоравял престъпник, най-малкото на човек, който би заплашил жени с нож. Но той прави точно това след като за пръв път излиза от затвора. Отива в един парк и започва да сипе заплахи, но без да има намерение да нарани когото и да е. Просто размахва ножа и се надява някоя от жените да извика полиция. Така и става.

Тошио прекарва половината от последните 8 години зад решетките. Не, че му харесва, но е безплатен живот, а хубавото е, че докато е в затвора продължава да получава пенсията си. Така като излезе вече ще е спестил и пари.

Историята на Тошио Таката не е толкова уникална. Тя е проявление на една задълбочаваща се тенденция в Япония. В едно общество, което отдадено спазва законите, голяма част от престъпленията биват извършвани от хора на над 65-годишна възраст. През 1997-а всеки 20-и осъден е представител на тази възрастова група. През 2017-а положението е по-смущаващо – вече всеки пети осъден е пенсионер.

Подобно на Тошио много от тези възрастни закононарушители нямат само по едно прегрешение. От общо 2500 японци над 65 години, осъдени през 2016-а, една трета са осъждани по над пет пъти преди това.

Друг пример за престъпния свят на пенсионерите в Япония е Кейко (не е истинското й име). Става дума за 70-годишна, дребничка и спретната жена, която също се е заела с престъпления заради бедност.

Кейко не се разбира със съпруга си и иска да напусне дома си. Няма обаче къде другаде да отиде. Така единственият й избор – поне по нейни думи – е бил да започне да краде. Обяснява, че това не е нещо необичайно – дори жени на по над 80 години, които „едва ходят“, извършват престъпления. Причината е, че нямат пари и се нуждаят от храна.

Малко след като разказва историята си пред журналисти, Кейко отново е арестувана и осъдена за кражба от магазин.

Кражбите, и най-вече тези от магазини, са най-често срещаното престъпление, извършвано от японски пенсионери. Повечето от тях крадат храна, която е на стойност под 3000 йени (около 24 евро), и то от магазини, които посещават редовно.

Специалистът по демография Майкъл Нюман, който работи в Япония, посочва, че с “мизерната“ средна пенсия в Страната на изгряващото слънце е трудно да се преживява. През 2016-а той публикува изследване, в което е събрал разходите за наем, храна и здравни услуги. Изводът е, че само те могат да превърнат пенсионерите в Япония в длъжници, ако същите нямат друг източник на доходи. И това е без да се смятат разходите за отопление и евентуално дрехи.

Ситуация, която не е непозната и по нашите географски ширини.

В миналото в Япония е било традиция децата да се грижат за родителите си, но липсата на възможности в провинцията е принудила много млади хора да се преместят, оставяйки майките и бащите си да се оправят сами. Пенсионерите не искат да са в тежест на децата си и чувстват, че ако не могат да оцелеят с пенсията си, единственото, което им остава, е да се озоват в затвора, обяснява Нюман. Когато излязат на свобода, те отново извършват престъпление, за да се върнат обратно там.

Затворът е място, в което ги хранят три пъти дневно и не им се налага да плащат никакви сметки.

За съжаление, самоубийствата сред възрастните японци също зачестяват. За тях това е друг начин да спазят дълга си и да се „оттеглят“.

Директорът на центъра „С Хирошима“, в който е настанен Тошио Таката, също е на мнение, че промените в японските семейства са повлияли за засилването на тази вълна от пенсионерска престъпност. Според Камичи Ямада обаче фактор са не толкова финансовите съображения на възрастните хора, а психологическите последствия от промяната в семейството. Японците са станали по-изолирани и не намират място за себе си в обществото, а не могат и да се преборят със самотата.

Според директорът Ямада обяснението на Тошио Таката, че извършва престъпления, защото е беден, е просто „извинение“. Според него причината е самотата на Тошио и надеждата, че в затвора ще има кой да му прави компания.

Факт е, че Тошио е сам на този свят. Родителите му са мъртви, не поддържа връзка с двамата си по-големи братя, които дори не отговарят на обажданията му. Няма контакт и с двете си бивши съпруги, нито с трите си деца. Сам признава, че ако имаше жена и здраво семейство, нещата са щели да са различни, защото щяло да има кой да му помага.

Японското правителство е трябвало да разшири капацитета на затворите и да наеме повече жени пазачи, защото броят на пенсионерките, които се озовават в затвора, расте бързо. В същото време растат и медицинските разходи за хората в затворите. В затвора във Фучи, недалеч от Токио, почти една трета от арестуваните са на по над 60 години. Налага се там да се направят подобрения – да се сложат перила и специални тоалетни.

Провеждат се и специални часове за по-възрастните затворници. Някои от тях започват с караоке. Целта на музиката е пенсионерите да осъзнаят, че „щастието е извън затвора“. Въпреки това те продължават да мислят, че зад решетките се живее по-добре и продължават да се връщат.

Според Майкъл Нюман ще е много по-добре – и много по-евтино – държавата да полага по-сериозни грижи за възрастните като се спестят съдебните разходи и тези по престоя им в затвора. Фирмата, в която той работи, е направила финансов модел, който да покаже колко ще струва комплекс за пенсионери – място, където те да дават половината си пенсия за храна и здравни услуги, като същевременно са заедно. Изводът – ще е много по-евтино от това, което се харчи за възрастните хора по затворите.

Проблем са и строгите присъди, които понякога са в ущърб на данъкоплатеца. Така например кражбата на сандвич, струващ 200 йени (около 1,6 евро), може да доведе до двугодишна ефективна присъда и разходи в размер на 8,7 милиона йени (около 67 410 евро).

И макар това да е хипотетичен пример от изследването на Нюман, наистина има такива случаи – като мъж с двугодишна присъда (за второ нарушение), която получил за това, че е откраднал буркан с чушки на стойност по-малко от 3 евро.

Остава проблемът за цялото общество – да научи своите възрастни хора, че могат да са част от обществото, без да извършват престъпления.

Най-четените