Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Финландският експеримент: пари или мързел

Дали базовият доход ще ни направи мързеливи?
Снимка: Getty Images
Дали базовият доход ще ни направи мързеливи?

Вероятно вече сте чували за "безусловен базов доход". Даването на всички на фиксирана сума пари се приема за решение на проблема с автоматизацията на труда, заради която мнозина изпадат от трудовия пазар. Тази идея има изненадващо голяма политическа подкрепа, като поддръжниците й твърдят, че тя ще намали и бедността, и бюрокрацията.

Сега, благодарение на Финландия, ще придобием представа как би проработила програма за базов безусловен доход на практика. В следващите две години финландското правителство ще дава необлагаеми 560 евро всеки месец на група от граждани на страната.

В този пробен период, 2000 души на възраст между 25 и 58 години ще получават месечната гарантирана сума и няма да се налага да се отчитат как я харчат. Експериментът ще определи дали базовият доход ще стане "проект за това как да функционира финландската система за социално осигуряване", обяви социалноосигурителната институция на Финландия KELA. Системата не е всеобхватна - в нея могат да участват само хора, които получават помощи за безработица и те ще продължат да получават тези пари, дори и да си намерят работа.

Много хора казват, че базовият доход премахва стимула за получаващите го да си намират работа, но Финландия очевидно не го приема по този начин. Вместо това правителството смята, че стандартните помощи за безработица спират хората да си търсят работа, тъй като губят помощите си в момента, в който си намерят работа. Според логиката на финландците, хората с базов доход ще приемат работа, която иначе не биха погледнали, от рода на самонаетост или временна заетост, защото така финансовата им помощ няма да се спира. Властите също така се надяват да намалят главоболията около координацията на сложната система за социални осигуровки в страната, която изисква получаващите помощи да съобщават кога постъпват и кога биват освободени от работа.

Ако бъде успешна програмата, ще намали нивото на безработица във Финландия, което през ноември беше 8.8% по данни на Евростат - и което е високо по стандартите на скандинавските държави. В Швеция и Дания безработицата е под 7%, а в Норвегия тя е около 5 процента.

Финландия прилага частична програма за базов доход, тъй като доклад от миналата година констатира, че всеобхватна програма би била твърде скъпа. Други държави обаче също експериментират с тази идея. Проектът за икономическа сигурност - коалиция от технолози, инвеститори и активисти в САЩ, оповести миналия месец, че ще отдели 10 млн. долара през следващите две години, за да провери дали безусловният базов доход би "гарантирал икономически възможности за всички." Холандия ще реализира по-скромна като мащаби програма тази година, а Шотландия обмисля пробна такава програма.

Експериментът на Финландия е най-мащабният до този момент. Учените вече препоръчват програмата да бъде разширена догодина, така че да обхване хората под 25-годишна възраст и тези с нисък доход. Какъвто и да е крайният резултат, финландският експеримент изглежда като ясна стъпка към изпробването на безусловния базов доход и осигуряване на крайно необходими данни доколко успешно работи тази концепция.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените