Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Подготвени ли сме за войните на утрешния ден

Накратко - не, цяла Европа не е Снимка: Pixabay.com
Накратко - не, цяла Европа не е

НАТО се готви за погрешна война. Членовете на Алианса имат 3 милиона войници и близо 10 000 танка. Но утрешните битки няма да се водят само с конвенционални средства.

Тъй като враждебните държави експлоатират замъглените линии между войната и мира, НАТО и неговите западни съюзници ще трябва да станат по-креативни в защита на хибридните атаки. На практика войната вече далеч не опира само до военните действия и набиването на крак.

Европейските държави са печално неподготвени за вида хибридната война, която се развива в момента по целия свят.

Миналия месец началникът на армията на Великобритания Ник Картър предупреди, че неуспехът на Обединеното кралство да настигне руските отбранителни способности е оставил страната оголена за кибератаки, които биха могли да окажат тежко влияние върху живота на гражданите.

САЩ също не успяват да наваксат на темпото - едно скорошно проучване установи, че може да загуби война срещу Русия или Китай.

Помислете за генерирането на енергия. Само Германия има близо 2000 електроцентрали. При конвенционална атака противниците биха могли да бомбардират електроцентрала. Днес обаче е далеч по-вероятно срещу нея да се изстрелят ракети или да се хакнат системите й.

Силите като Русия и Китай не са конвенционални противници; те имат както възможностите, така и желанието да докарат дадена държава до застой много преди да навлязат директно с войските си и военната си техника.

"Ние се заблуждавахме, мислейки си, че сме ограничили начините, по които се води война. Но естеството на войната никога не се променя, става дума за насилие и жестокост. Сега противниците ни се движат към усъвършенствана употреба на хибридни войни", казва генерал Ричард Барънс, който до 2016 г. командваше Британските въоръжени сили.

Фактът е, че една достатъчно добра хакерска атака срещу електропреносната мрежа няма просто да угаси осветлението по домовете на гражданите. Тя ще вдигне многократно дела на смъртност, ще наруши водоснабдяването, ще затвори пристанищата, ще засегне болници, училища, уличното движение и т.н.

"Те могат да ни парализират много преди да стигнем до кинетична война", казва Джулиан Линдли-Френч от Американския национален университет по отбрана във Вашингтон.

А подобно нещо за съжаление може да се постигне с относително евтини кибернетични инструменти, които трудно могат да бъдат предвидени и още по-трудно да бъдат проследени, смята Ярно Лилнил, професор по киберсигурност в университета Аалто във Финландия.

Кабелите, разположени по морското дъно, които извършват почти целия интернет трафик, прекарват през себе си не по-малко от 10 трилиона долара финансови транзакции всеки ден.

Тук обаче идва и дилемата: Докато НАТО и неговите съюзници могат да се похвалят със сериозна традиционна военна мощ, конкурентните могъщи държави са по-склонни да използват различни, много по-нестандартни начини за водене на война - и след това твърдят, че агресията като хакването на електроцентрала не представлява реален акт на война.

Наречете го "хитра война" - еквивалентът на това да хвърляш камъни по прозореца на съседа, удобно скрит зад живия плет.

Така и модерните начини за воедене на военни действия ще опират все по-малко до териториални инвазии и все повече ще се ориентира към разбиване на обществата и живота на обикновените цивилни.

Именно това е ядрото на т.нар. "Доктрина Герасимов" (по името на шефа на Генералния щаб на Русия Валерий Герасимов) - в която се акцентира именно на информационната война като средство за побеждаване на противника. В това се включват разпространяването на фалшиви новини, насаждането на настроения, влияние върху медии, хакерски атаки и т.н.

Заради това в края на 2016 г. Европейският съюз прие доклад за стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни, където руската пропаганда се приравнява до тази на "Ал-Кайда" и "Ислямска държава". На фона на това идват всичките информации за намеса на Кремъл в изборите за президент на САЩ и обтягането на отношенията между двете държави.

Повод за паника? Всъщност не.

Енергийните компании вече забелязват все по-голям брой хакове. Между 1992 и 2016 г. са проведени от територията на Русия общо 55 успешни хакерски атаки в държави от ЕС и НАТО, довели до спиране на електричеството. През 2015 и 2016 г. елементи "близки до Кремъл" са хакнали датското военно министерство, сдобивайки се с достъп до имейлите на служители.

Въпросът е, че демократичните общества никога не биха били напълно защитени срещу тази "хитра война". И все пак крачката е самите общества да се сдобият с някаква форма на резистентност към подобни атаки - нещо, което ще е далеч по-евтино от натрупването на конвенционални военни сили. Но това ще изисква координирани действия от всички институции и части на обществото: министри, правителствени агенции, компании, граждански организации.

Системата за отбрана в Дания е добър модел за това как може да се направи това: всяка година правителството организира упражнение за всеки ключов сектор на обществото (включително кабинета, корпорациите, гражданските организации и военните), съсредоточено върху конкретни сценарии на заплаха.

Последният такъв сценарий включваше терористична атака срещу важни правителствени цели, съчетани с кибератака. Основната идея е, че ако всеки сегмент от обществото е обучен как да реагира, обхватът на щетите, причинени от потенциална атака, ще бъде далеч по-малък.

Правителствата също трябва да стартират обществени кампании за информиране на гражданите за това как услугите, на които разчитат - енергия, вода, транспорт и интернет - биха били засегнати в случай на кибератака.

Заедно с индустрията, правителствените агенции трябва също да усъвършенстват плановете за устойчивост.

Интересен е и подходът на Швеция. Страната анонсира създаването на Агенция за психологическа защита, чиято основна цел е да създаде устойчивост срещу ерозията на демократични ценности и институции.

Защото основната цел на "хитрата война" не са конкретни военни цели или нещо от сорта, цел са обикновените граждани, цел е всяването на хаос, разединение в обществото и нарушаване на обикновеното ежедневие. А това не може да се защити с войници.

Войните на утрешния ден имат нужда от устойчивост на самото общество - от обикновените хора до министър-председателите. Това е единственият начин за противодействие.

 

Най-четените