Десетки хиляди чужденци са се присъединили към така наречената „Ислямска държава" и нейните бойци в Ирак и Сирия. Много от тях идват от Русия и от бившите руски републики. Какво е станало с техните семейства, след като самообявилата се за халифат власт на ИДИЛ вече е в руини?
В залата на най-големия хотел в Багдат, сред бизнесмени и официални делегации, те изглеждат крайно не на място - четири деца с бледи лица, всички на възраст между 3 и 6 години. Те поглъщат съдържанието на купичките си със зърнена закуска с видима решителност, но в пълно мълчание.
Отдалеч личи, че не са на семейна почивка.
С тях седят две жени, едната от които кърми малко бебе. Но за разлика от децата, жените приличат на иракчанки, а езикът на тялото им е странно дистанциран. Децата изглеждат изгубени и недоверчиви.
Изведнъж на съседната маса няколко мъже в костюми и вид на важни личности поглеждат часовниците си. Изправят се и правят знак на жените и децата, които бързат след тях, докато крачат през облицованите с мрамор коридори на хотела.
Навън чакат две големи лимузини. Охрана в камуфлажни униформи и тъмни очила говори по радиостанции, докато качва децата в колите заедно с една от жените, която държи бебето. Тя и другите жени са наети бавачки. Охраната също се качва в автомобилите, вратите се затварят и те поемат в стегнат конвой към летището.
Това, на което ставаме свидетели, е как Русия и нейните дипломати и разузнавачи измъкват някои от най-младите си граждани от водовъртежа на следвоенен Ирак и ги отвеждат у дома.
Това са трима братя и две сестри. Същата вечер, в края на пътуването си, те са по руската телевизия, водени надолу по стъпалата на самолета от един от мъжете, който присъства на съседната маса на вече споменатата закуска.
Проблясват фотоапарати, а децата изглеждат напълно поразени. Те са предадени на роднини, които пищят от радост, а мъжът - на около 50 години, висок и импозантен, с подрязани бели мустаци, но със странно меко и стеснително изражение - се мъчи да отговаря на въпросите на журналистите, докато не го завладеят напълно емоциите.
Името му е Зияд Сабсаби - руски политик и официален пратеник в Близкия Изток на президента на Чечня. В телефона си Сабсаби има десетки снимки и видеа на момчета и момичета в сиропиталището в Багдад, откъдето е извел и тези деца. Той има кадри на много други деца, някои от които вече е спасил, но много все още са в неизвестност.
Сабсаби избухва в сълзи, докато говори за тях. Те са деца на мъже, които са напуснали родината си, за да сеят смърт и разруха в Ирак и Сирия, доброволци на ИДИЛ, извършители или съучастници в ужасни престъпления.
Но - както пита този странно неофициален на вид пратеник отново и отново, какво лошо са сторили децата?
Техните майки, както разказва той - млади руски мюсюлманки - обикновено са били подведени от съпрузите си да заминат, за да се присъединят към Ислямска държава. И те очевидно са смятали, че отиват на почивка или на работа в Турция, но вместо това са били превеждани през границата в Сирия или Ирак.
Сега, когато ИДИЛ като цяло е победена на бойното поле, тези съпрузи в повечето случаи са мъртви или хвърлени в затвора, а съпругите и децата им са изчезнали безследно. Стотици семейства на чуждестранни бойци от Ислямска държава са задържани в Ирак, но имената им все още не са огласени дори и на близките им.
Деца като тези от хотела в Багдад са отведени в сиропиталища. Зияд Сабсаби е успял да ги идентифицира и след дълги преговори да получи разрешение да ги отведе в родината им. Тези деца са късметлии.
Що се отнася до останалите, много от техните баби, жени на средна възраст в Чечня, отчаяно очакват новини за дъщерите и внуците си.
Една от тях разказва своята история. Нейната дъщеря й се е обаждала редовно в продължение на две години и половина - първо от Сирия, където е живеела с единия си съпруг - боец. След като той загинал на бойното поле тя се свързала от Ирак, където живеела с втория си мъж.
Но със стабилния напредък на иракските сили към центъра на Мосул през юли тази година и сипещите се непрестанно бомби телефонът замлъкнал завинаги. Оттогава чеченката няма представа дали нейната дъщеря и двамата й малки внуци са живи или мъртви.
Дори и сега тя не изпитва съмнения в невинността на дъщеря си. Тя с е е опитвала неведнъж да убеди съпруга си да се върнат, но след като вече са били в Ирак, са се оказали в клопка.
Ако дъщеря й бъде открита, руската държава може и да не е съгласна с тези аргументи. Някои върнати в родината си вдовици на бойци от ИДИЛ са арестувани при пристигането си.
И все пак репресивният лидер на Чечня Рамзан Кадиров настоява, че е въпрос на чест да бъдат върнати всички деца в родината им.
Тази кампания обаче може да продължи години. В хотела в Багдад, където се връща на нови и нови мисии, пратеникът на Кадиров - Сабсаби, скролира през серията от ангелски лица, които издирва и избърсва поредната сълза от очите си.
