Лагерът "Ал Хол" в североизточна Сирия е източник на много гняв и въпроси без отговор. В него се намират изгубените жени и деца на членовете на джихадистката група "Ислямска държава" (ИДИЛ), изоставени от техните съпрузи и бащи, техния кошмарен халифат и техните правителства.
Някои са се вкопчили в своята поддържана от омраза идеология. "Не сме победени!", крещят те в лицето ви. Други се молят за изход - за начин да се приберат у дома.
Докато западните правителства увъртат, децата им умират.
Ум Усма, белгийка от марокански произход, държи на фантазията, че е помагала на жените и децата от Сирия през шестте ѝ години там, повечето от тях на страната на ИДИЛ. Бившата медицинска сестра хваща своя никаб с ръка в черна ръкавица и заявява, че носенето му е неин избор, а това право и било отнето в родната й Белгия.
"Всяка религия е правила нещо неправилно или нередно", казва тя. "Покажете ни доброто."
Докато тя и група от други облечени в черно жени крещят, майка бута количка с детето си през калта. То е с тежко изгаряне, което по думите на майката е причинено от действията на подкрепяните от Америка сили.
"Ал Хол" е кошмар - лагер, който от 11 000 души се е разраснал до повече от 70 000 души. Той е набъбнал заради мрачните последици от рухналия псевдо-халифат и готов да се пръсне.
Белгийката Ум Усма казва, че няма нужда да се извинява за терористичния атентат на ИДИЛ от 2016-а в Брюксел, при който са загинали 32 души (без да броим атентаторите). В нейното съзнание атака срещу нейната страна от групата, към която се е присъединила, не нещо, за което се носи отговорност. Тя се е скрила под воала на жертва. Вярва, че Западът и неговите въздушни удари срещу последното убежище на ИДИЛ – Багуз, са виновни за тяхното нещастие. Омразата и насилието, отстоявани от ИДИЛ, са забравени.
Това е джихадисткият психологически трик – селективна памет, която заличава всякакви злодеяния.
Усма отказва да говори за това, което е правил съпругът й и дори отрича да е наясно със стореното от него. Тя е живяла в демокрация и при властта на ИДИЛ. Казва, че знае кое от двете е по-добро. Според нея съзнанията на журналистите, които идват в лагера за интервюта, е "затворено".
Само няколко седмици минаха, откакто Багуз, последната от контролираните от ИДИЛ територии, падна при атаките на предвожданите от кюрдите сили. Кюрдите не прибързваха, като позволяваха многобройни прекратявания на огъня, така че жените, децата и ранените да могат да напуснат. По-предпазливи бяха и коалиционните военни самолети, които са причинявали смъртта на цивилни в Мосул и Ракка, двете изгубени столици на ИДИЛ.
Багуз след последната битка. Снимка: Getty
Бебета жертви
ИДИЛ използва семействата си като последна линия на отбрана.
Едно иракско момче, оцеляло в сраженията, разказва, че за един ден са били убити поне 2000 души. По думите му ИДИЛ са паркирали коли сред палатките на семействата. Всички са знаели, че колите ще бъдат обстрелвани, и са искали возилата да бъдат изтеглени. Това не се е случило и колите започнали да експлодират. Когато сраженията са приключили, Багуз е бил почистен от труповете, преди да дойдат представителите на медиите.
Мъжете от ИДИЛ са били не само войници на бойното поле. Те са довели със себе си жени, деца и по-далечни роднини.
Шестгодишната Нур е жертва на тази катастрофа. Тя лежи на болнично легло в клиниката на Червения полумесец в лагера "Ал Хол". Детето е простреляно в лицето. Това се е случило преди няколко седмици и оттогава е получавала само абсолютния минимум медицински грижи. Бузите ѝ са подути, зъбите — разбити. Болката изглежда е нещо, с което тя вече е свикнала, защото издава писъци само когато я местят.
Куршумът, преминал през палатката в Багуз, е бил от снайперист. Малката Нур се е крила там със семейството си - част от армия твърдо вярващи в каузата, които са останали с ИДИЛ до самия край.
Много от ранените във войната, настанени в "Ал Хол", са деца. Майката на Нур, която е от Туркменистан, е твърде зле, за да стои на краката си. Нейният съпруг, боец от ИДИЛ, вече е мъртъв.
Състоянието на Нур изисква спешни грижи и тя е изпратена в болница в град Хасаке. Сега леглото клиниката се е освободило, и нов болен е поставен на черната му кожена повърхност. Това е Асма – шестмесечно бебе, което изглежда така, сякаш е родено преди дни. Бледа частица от човешко същество, почти прозрачна и твърде слаба, за да плаче много. Над нея бди сестра й.
Те са още един пример за това, че докато бойците от ИДИЛ са се сражавали до последно, семействата им са гладували.
Майки и деца биват откарани от Багуз към лагера. Снимка: Getty
Изтласкан халифат
Около 169 деца са намерили смъртта си, след като са напуснали Багуз - деца, които не са сторили никому злина. Тези, които остават тук, са изложени на риск от болести и страдания. Има и по-голяма опасност, която западните правителства изглежда са игнорирали – децата все още са под грижите на родители-екстремисти. Така те не биват превъзпитавани и няма противодействие на злобата, оставена да гние в душите им.
Тези, които са оцелели след ИДИЛ, са били докарани през пустинята в открити камиони за добитък до обитавания от хиляди души "Ал Хол". Селцето край лагера е мястото, където някога ИДИЛ са продавали язидски жени като роби. Недалеч от там, стотици предвождани от кюрдите сили са паднали в една-единствена атака на ИДИЛ. Двуетажното училище в селото още има върху фасадата си нарисувано знаме на ИДИЛ. Пролетните дъждове и слънцето постепенно спомагат за избледняването му.
Лагерът е на ръба на селото: миниатюрна държава, изтласкан халифат, нарастваща опасност, която вече е по-голяма от самото селце.
Това, което остава в него, не е желано от никого. Малко правителства са приели свои граждани обратно: Русия, Саудитска Арабия и Мароко. САЩ са приели обратно само една жена. Великобритания няма планове да репатрира бойци или техните семейства.
"Ал Хол" е лагерът, където Шамайма Бегъм, тийнейджърката от Лондон, е била задържана първоначално и където тя е научила, че е лишена от британското си гражданство. Франция е приела шепа сираци, чиито родители са загинали, сражавайки се за ИДИЛ.
Има степени на радикализация и непосредственото време след война не е място да се преценява кой подлежи на превъзпитаване, нито кой може да бъде спасен.
Отровна идеология
Жените-чужденки в лагера са държани отделно, под въоръжена охрана. Там идеологията е най-токсична. Това е мястото, където се държат истински вярващите в каузата на ИДИЛ. Пазач отвън сочи белега по главата си и обяснява, че предният ден са хвърляли камъни по него и колегите му.
До входа чувал със сурови парчета пилешко лежи вързан в прахта. Жените са се притиснали към оградата от бодлива тел, и настояват да бъдат освободени. Те са от къде ли не: Бразилия, Германия, Франция, Мароко, Сомалия... Списъкът продължава почти до безкрайност.
Западните жени не смеят да говорят вътре. Те се опасяват, че ако ги видят да говорят с мъж, ще бъдат нападнати от по-радикално настроените жени в лагера. Ако свалят забрадките си, отново ги нападат някои от жените. За наказание за такива прегрешения се случва палатки да бъдат изгорени до основи.
19-годишната Леонора Месинг е от Германия. Тя разказва, че най-зли са тунизийските и руските жени, които са били последните, напуснали Багуз.
Месинг се е присъединила към ИДИЛ на 15-годишна възраст, месец след като друго 15-годишно момиче, Шамайма Бегъм, и нейните приятели са избягали от Британия, за да дойдат в Сирия. Месинг е станала третата жена на германски екстремист, който сега също е под арест при кюрдите.
Германката е изпълнена със съжаление, породено не само от обстоятелствата – по нейни думи това съжаление предшества с много поражението на ИДИЛ.
След половин година в "Ислямска държава" е помолила баща си да й помогне и да изпрати трафикант, който да я измъкне оттам. Такъв бил изпратен, но силите за сигурност на ИДИЛ го убили. После заловили и нея, след като открили нейни снимки в телефона му. Два пъти я хвърляли в затвора.
В ръцете си Месинг люлее двумесечно бебе с набръчкано лице - второто ѝ дете, родено в Багуз, докато сраженията са върлували навсякъде около тях. Родила е сама, нямало е лекари, нямало е сестри. Тя сама е изпратила съпруга си навън, плачейки. Пратила го да потърси жени, които да помогнат. Такива не са се намерили.
Тя все още обича съпруга си екстремист и казва, че ще го чака, ако той бъде върнат обратно в Германия да излежи присъда в затвора.
Колко милост?
Външното министерство на Великобритания заявява, че е твърде опасно за британските дипломати да пътуват до Сирия — място, където, подобно на Германия, страната няма консулства или посолства. Все още няма планове за репатриране на жените и децата, съпрузите на много от които са убити или лишени от британското им гражданство.
Млади жени обикалят из лагера и чакат отговора на въпроса кога ще видят отново своите съпрузи, в случай, че те са оцелели. Отговорът може да дойде скоро. Ирак планира да изтегли своите хора. Първи ще са най-ценните затворници, които почти сигурно ще бъдат екзекутирани, а жените и децата им – прехвърлени в Ирак. При тоав не много далеч от лагера "Ал Хол" - в други лагери от иракската страна на границата.
И макар че това ще намали напрежението в лагера, няма да реши трайният въпрос, който сирийският лагер поставя пред Запада: колко милост трябва да бъде демонстрирана към врагове, които не са проявявали милост към никого?
И какво трябва да стане с техните жени и деца, след като ИДИЛ вече не съществува?
Както казва любо,да духат супата.Всеки трябва да носи отговорност за постъпките и действията си.Рано или късно трябва да се отговаря и да се плаща за действие или бездействие. Малко късно се сетили че са германки ,белгийки испанки и т.н.
Най-после Западът да прояви малко инстинкт за самосъхранение. Болните от смъртоносна болест се изолират плътно. Когато болестта е душевна карантината следва да е до живот. Децата под 4-5г да се изземат и отгледат, без да знаят нищо за родителите си. По-големите са вече заразени, опасно е да се пускат между хора. Всички зад 8 реда бодлив тел с гладни добермани между редовете, докато се самоизядат.
>Всеки трябва да носи отговорност за постъпките и действията си За собствените си - добре, но за децата какво да кажем? Или тях кучета ги яли, нека носят отговорност за действията на родителите си, защото не ни е комфортно да ги мислим? >Децата под 4-5г да се изземат и отгледат Децата не са стока, че да ги "иззимаш". Децата са хора. Човешки същества. Ако толкова пък нямаш идея как как изглежда едно дете на 2-3 години и повече, какво разбира, и какво му е най-важно в света, на какво се крепи крехката му психика, нека ти напомня - това са родителите му. Те са целият му свят. Ако толкова пък нямаш идея какво става при насилствена раздяла на малко дете от родителите му, има куп пресни примери от южната граница на САЩ. Резултатите от това фиаско бяха стотици психически увредени деца, деца, които, дори след като са били върнати на родителите си след 2-3 месеца, са загубили доверие в най-важните хора в живота си. Ти виждал ли си 5-годишно дете, което страни и бяга от собствената си майка? Чувал ли си такова дете, което крещи "ти не си моята майка!"? Представяш ли си какво е да си на негово място или на мястото на негов родители? Това ли предлагаш да направим с децата на ИДИЛ - понеже животът им така или иначе им е отредил зла съдба, дай направо тотално да ги съсипем психически като ги лишим от родителите им. Когато чета такива "предложения" се изкушавам да се надявам, че все пак има ад, и в него има специално място за изверги като теб.
...тотално да ги съсипем психически като ги лишим от родителите им. ...Когато чета такива "предложения" се изкушавам да се надявам, че все пак има ад, и в него има специално място за изверги като теб... Войнстващият атеист мечтае за ад, в който да натика тия, които не се хващат на изкривените му идеи. Не е лошо. Адът е на земята, прасчо и си го правим ние сами. ...тотално да ги съсипем психически като ги лишим от родителите им. А какво да правим с децата на серийните убийци. Не, и те са човешки същества, не бива да съсипваме психиката на децата им. Ами тия, които стрелят по мюсюлмани? Ами тия, които убиват момче, заради гейско шалче? Да пазим ли психиката на децата им, като не ги отделяме от родителите им? Родителите са целият свят... Точно от този свят, в който са ги вкарали ненормалните им родители, трябва да ги изкараме, да ги научим да гледат на него с ужас и отвращение. И ако викнат на изтрещялата белгийка, отишла да се сражава за исляма и да услажда ислямски бойци "Ти не си моята майка", това ще бъде прекрасно. Психиката им вече е понесла много ужас и страдание. Ако се оставят да пораснат в лагера, след 10г ще имаме стотици и хиляди отмъстители за разбитото си детство и поруганата ислямска чест. Които, ако се пуснат в белия свят ще настъпи ад. Които и братята им по етнос и вяра не искат между себе си. Не знам, дали и за 5 годишните не е вече късно. Но с тях може да се опита да се изличат от спомените им родителите. А родителите не заслужават никаква милост. Бодлив тел и добермани, след като не можем да ги изтребим, като отровни гадинки.
Апологетичната ти полемика, изпъстрена с рационализации и грешни дуалности, не ми е по вкуса. Въргаляй се в калната й пошлост щом те влече. Вече стана пределно ясно, че това ти е крайният предел на способностите. Все още не е ясно откъде идва тази самодоволна гордост в това, че си си направил кална морална кочинка и радостно си потънал в смрадта й до уши.
...не ми е по вкуса... Че кой се интересува от твоя перверзен курс, бе прасчо? На кого му е притрябвало да слуша бълвоча на една радиоточка с USB закачено за компютъра на шорош? Леж си там в кочината и се прехласвай по прословутия си изкривен морален компас. Световната демокрация няма да настъпи и без тебе.
Деовин, за пореден път оставам с впечатление, че съдържанието на статията или не си го прочел, или не те интересува. На всички ни е ясно какво е за едно дете да бъде насила отделено от родителите си, нямаме нужда от твоите прочувствени слова. В статията обаче става дума за децата на радикализирани убийци. Които радикализирани убийци, освен другото, са използвали семействата си като жив щит. Как можеш да помогнеш на тези деца? И осъзнаваш ли какво точно правиш с ето това изречение: Ако толкова пък нямаш идея какво става при насилствена раздяла на малко дете от родителите му, има куп пресни примери от южната граница на САЩ. --- `щото, волно или не, поставяш на една нога родителите от "пресните примери от южната граница на САЩ" с радикализирани убийци, използвали семействата си като жив щит. И дали пък за децата няма да е добре да бъдат отделени от майки, допуснали да се радикализират до степен да не им пука, че съпрузите им са терористи убийци? Които са такива (цитат от статията): Западните жени не смеят да говорят вътре. Те се опасяват, че ако ги видят да говорят с мъж, ще бъдат нападнати от по-радикално настроените жени в лагера. Ако свалят забрадките си, отново ги нападат някои от жените. За наказание за такива прегрешения се случва палатки да бъдат изгорени до основи. --- Дай направо който мъж е оцелял, да се събере със семейството си и всички да заживеят щастливо, само и само децата да не се травмират от раздялата с родителите... Чудесни хора ще израснат от тия деца така.
>Че кой се интересува от твоя перверзен курс Кога съм казвал, че някой би могъл да го интересува моя вкус? >нямаме нужда от твоите прочувствени слова Лесно решение - не ги чети. Или имаш нужда да ги прочетеш за да можеш после да кажеш, че нямаш нужда да ги четеш, докато всъщност имаш, защото имаш нужда да кажеш колко нямаш нужда от тях, заради което има нужда да ги прочетеш. Обърка ли се? Има добра причина. Нарича се липса на вътрешна кохерентност. >Как можеш да помогнеш на тези деца? Не виждам да съм споменавал, че имам чудесна идея как това може да стане. Споменах кое е ужасна идея. Двете са ортогонални. >поставяш на една нога Да, защото в основното отношение двете са идентични - имаме деца, на които, не по тях собствен избор, им се налага да плащат за действията на родителите си. Според мен само напълно пропаднал духовно човек може да не вижда никакъв проблем в това. >дали пък за децата няма да е добре да бъдат отделени от майки, допуснали да се радикализират до степен да не им пука Грешна дуалност. Това, че обратното на споменатата от теб опция - да ги оставят при тези майки без каквато и да било намеса - не е оптимално, не означава, че да ги отделят е оптималният вариант. Оптимален е само в ограниченото подмножество от точно тези две опции. Други опции съществуват. Да, знам ти отговора. Спести ми го. Да, мога да ти дам други опции. Не, няма да го направя, докато не ме убедиш, че няма просто да махнеш с ръка "е, то това е празна работа!". Единствената причина да искаш да опростиш всичко до две опции - или взимаме децата, или ги оставяме и не правим нищо - е просто, че не искаш да правиш нищо. Ерго защо адски ти се иска единствената друга опция да е дори по-лоша от това да не правиш нищо. Не е единствената, обаче. >Дай направо който мъж е оцелял, да се събере със семейството си и всички да заживеят щастливо Поредната проява на грешната дуалност - иска ти се единствената алтернатива да е абсурдна (каквато описваш), заради което ти да можеш просто да плеснеш ръце и да кажеш "е, значи няма по-добро от това да не правим нищо за тези деца", защото хем не искаш да поемеш лична отговорност, хем не искаш да излезе, че си изверг, на който не му дреме за невинните деца. Абсолютно същата поза е заел dedo adji. Не е като да ти е за първи път да скатаваш по същия начин като него, което е разбираемо - тези похвати са брутално популярни.
... Да, мога да ти дам други опции. Не, няма да го направя, докато не ме убедиш, че няма просто да махнеш с ръка "е, то това е празна работа!"... Откога започна да се интересуваш от реакцията на събеседниците, прасчо? Откога не си единственият носител на интегритет и достойнство, които, по причини известни само на психиатрите, демонстрираш само пред хора, които обявяваш за отрепки? Откак посещавам този сайт, нямам спомен да си дал една конструктивна идея, само отровни храчки и развяване на изкривен морален компас. Тук няма да намериш съмишленици. Дай си опциите на духовните си сестри соросоиди, да видим какво ще се получи. Нищо няма да се получи, защото вие знаете само да рушите стени, не и да съградите нещо полезно. Задави се в злобата си.
Тогава, Мако, не можеш да се оплакваш, че свинчопрас не е благодарен ебект за изследванията ти. Старае се прасето. На, снощи е останал на служебния компютър близо 3 часа след работно време, за да ти достави материал. Благодари му. Аз, понеже подобни изследвания не ме вллекат, гледам само да му запуша зурлата с някои аргументи, но е мисия невъзможна. И като почне да се повтаря и потретва ми писва.
Да, мога да ти дам други опции. Не, няма да го направя, докато не ме убедиш, че няма просто да махнеш с ръка "е, то това е празна работа!". --- Изобщо нямам намерение да те убеждавам да се аргументираш. Ако пак ще ми се гърчиш като електрическа змиорка, включена в контакта, по-добре не се хаби. "Няма да се аргументирам, докато не ме убедиш, че ще приемеш аргументите ми, колкото и безумни да са." Брей! (И да, точно така звучиш.)
Почти е умилително да наблюдавам трите отделни фази на един и същи подвид - младата драконова пеперуда, маковидата на средна възраст, и, най-накрая, дъртата гъсеница. Защо в обратен ред ли? Защото усещам остър полъх на нещо.. хм.. обратно в закачливия ви дружески тон.
На мен пък хич не ми е умилително да гледам как си изживяваш кризата на средната възраст, ама както и да е. Дано като одъртея, не забия в същата посока.
>Дано като одъртея, не забия в същата посока Както вече казах, от моя гледна точка това изглежда силно вероятно. Посоката ти изглежда доста ясна, и тя определено не е към сближаване с типа хора, които представлявам аз, а е към какавида и гъсеница. Това, че ти не просто не виждаш проблем в тази посока, а видимо се надяваш това да стане, допълнително увеличава шанса бъдещето да ти донесе именно това.
Хората, които представляваш ти? Поведението ти е сходно с това на Dear Ivan и Rowan. Предвид претенцията за интелигенция, която демонстрираш непрекъснато, това би трябвало да ти е ясно. Същата неспособност - и нежелание - да застанеш зад собствените си думи, същите (нефелни) опити за минаване по тънката лайсна, същото ръсене на отрова, прикрито зад опити да звучиш саркастично или мъдро... Това представляваш. За тях двамата съм горе-долу сигурен, че нищо смислено не са постигнали в живота си. И ти ли си такъв?