Когато Владимир Путин се готвеше да се завърне в Кремъл за третия си мандат като президент през 2012 г., патриарх Кирил – могъщият ръководител на Руската православна църква, описа управлението му като "божие чудо".
Коментарите на патриарха бяха направени по време на излъчвана по телевизията среща с Путин преди изборите. Те бяха илюстрация, според критиците по онова време, на ерозията на разделението между църква и държава – така, както е определено от постсъветската конституция на Русия. През следващите години Путин, който твърди, че е дълбоко вярващ, ще се ориентира към ултра-консерватизъм и се представи като защитник на традиционните християнски ценности.
Превъртаме бързо в 2019 г. Макар Руската православна църква да остава лоялна на властта в страната, отношенията на Кремъл с някои вярващи – някога гледани като основа за подкрепата за Путин – стават все по-обтегнати.
Не само че православни християни представляват значителен брой от протестиращите, които се включиха в про-демократичните прояви в Русия по-рано тази година, но и много от тях открито посочват вярата си като основа за това да предприемат действия.
Повратна точка стана суровото справяне с демонстрантите в Москва, където на политици от опозицията не беше разрешено да участват в изборите в града - и това стана повод за масово недоволство. Елена Моргунова, 27-годишен финансов служител в Москва, обяснява, че се е включила в протестите заради религиозните си убеждения.
"Исус Христос е казал "Обичайте се един друг, както аз обичах вас" и е умрял на кръста за нас. Не можеш да си безразличен, когато хора страдат, когато виждаш несправедливи съдебни решения", казва тя.
Склонността на религиозните руснаци да се включват в про-демократични шествия се прояви на фона на масово преследване на опозиционни лидери. Също така доведе и до невиждан до момента отзвук сред отделни религиозни лидери, които все по-често надигат глави, за да защитават ценностите, които свързват със своите вярвания и които според тях биват погазвани от руските власти.
През септември руски православни свещеници се подписаха под отворено писмо, с което осъдиха т.нар. от тях "репресивни" дела срещу няколко десетки протестиращи – повечето от тях в двайсетте или трийсетте си години.
Към момента шестима протестиращи остават зад решетките в очакване на дело, а други осем получиха присъди – някои от които достигащи до 5 години затвор – за участието си в протестите.
Писмото, подписано от почти 200 свещеници, съдържа призив към хората, които притежават "съдебна власт":
"Много от вас са били кръстени в православна църква и се смятат за вярващи. Съдебните процедури не трябва да са репресивни, съдилищата не трябва да бъдат използвани като средства за потискане на несъгласието, а сила не трябва да бъде използвана с неоправдана жестокост", пише в текста.
Писмото беше безпрецедентна демонстрация на духовна независимост.
Ежедневникът "Ведомости" определи хода на свещениците като "смела и дълбоко християнска стъпка", която е била добре приета от много вярващи. Това е и първият път, в който представители на Руската православна църква предприемат колективно действие, което да не е било одобрено от нейното ръководство.
Когато политическият активист Алейсек Миняйло е арестуван в Москва по-рано тази година, полицаи обискират апартамента му и конфискуват знак с надпис "Любовта е по-силна от страха" – перифраза на цитат от Библията.
Няколко православни свещеници са на изслушванията в съда по неговия случай като проява на подкрепа. В крайна сметка обвиненията към мъжа за призив към масово неподчинение са свалени.
"В православието дълго имаше традиция да се мълчи. Да се молиш, вместо да действаш. Това е вреден, изкривен поглед към православието", обяснява той.
Руската православна църква обаче публично застава срещу нарушаването на мълчанието. Писмото на свещениците провокира незабавно опровержение, като говорителят на Църквата обвини авторите му в това, че се месят в политиката. Има информация, че на поне на един от подписалите се е било забранено да отслужва служби. Според говорителя на Църквата "[политическата] борба с властите никога не е била и никога няма да бъде мисия на църквата".
Свещениците, подписали се под писмото, обаче чувстват, че не са имали избор, обяснява отец Олег Батов – един от далите своя подпис. По думите му църквата е част от обществото и "не може да съществува във вакуум". Перифразирайки думите на християнски теолог Св. Августин, добавя, че "държава, лишена от справедливост, не е по-добра от банда обирджии".
По думите му е имало случаи, в които полицейски служители са предпочели да си подадат оставките, вместо да участват в побои над мирни протестиращи, но, "за съжаление, много изпитваха садистично удоволствие от това". Батов е на мнение, че църквата може да служи само за пробуждане на християнските съзнания на хората".
Арестите около изборите през лятото не са единственият проблем, който тревожи общността. Православни християни също така се изказват в подкрепа на осмина души от Москва и околните градове, които са застрашени от до 10 години затвор след обвинения, че са създали "екстремистко" движение с името "Ново величие", което предполагаемо е планирало насилствено сваляне на правителството.
Обвиняемите, двама от които са били още тийнейджъри при ареста си, отричат обвиненията и казват, че са натопени от агент от разузнавателната служба ФСБ, който е проникнал в техните онлайн чатове и е осигурил средства за тяхното "движение".
Критиците обвиняват агентите от ФСБ, че са измислили обвиненията, за да подобрят резултатите си за справяне с престъпността.
Може би най-въздействащият символ на нарастващата християнска съпротива срещу управлението на Путин е драматичната промяна на Дмитрий Цорионов, бившият лидер на "Божия воля" – вече несъществуваща радикална православна група, която вандализираше "богохулствени" изложби и нападаше либерални активисти.
Цорионов, който преди използваше псевдонима Ентео, беше лицето на поколения ултра-консервативни православни активисти. Той работеше отблизо с основни лица от Църквата, включително свещеника Всеволод Чаплин, бившия говорител на патриарх Кирил.
Тези дни Цорионов има връзка с Мария Альохина, активист от феминистка група. По-вероятно е да бъде видян на протести на опозицията или да пропагандира за премахване на спомените за съветската ера от улиците на Русия. 30-годишният мъж разказва, че "гротескната пропаганда и ксенофобия след [руското анексиране на] Крим направи така, че много руски православни вярващи да осъзнаят, че нашето общество върви в грешната посока и не е възможно да се идентифицират със злото".
Той също така обвинява Кремъл, че експлоатира религията, за да разпространява омраза срещу украинците.
Като други православни опозиционни фигури, Цорионов казва, че Путин може би искрено вярва в Бог, но в същото време има извратена визия за християнството, която не изключва даването на заповеди за атаки над политически опоненти.
По думите на Миняйло всеки може да открие вярата, но "определяме дървото по плодовете му". А според политическия активист плодовете от действията на Путин и неговият вътрешен кръг ясно показват едно – "те не са последователи на Христос. Те залъгват или себе си, или другите".
