Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как се лекува натравянето с "Новичок"

Как се лекува натравянето с "Новичок" Снимка: Getty Images
Как се лекува натравянето с "Новичок" Снимка: Getty Images

Какво би направил лекар, изправен пред пациент, отровен с нервнопаралитично вещество? Този въпрос придоби смисъл за лекарите в Еймсбъри, Англия, които за втори път бяха изправени пред жертви, попаднали в контакт с "Новичок" - невропаралитичния агент от съветско време, с който по-рано тази година беше направен опит за убийство на бивш руски двоен агент и неговата дъщеря.

Последните жертви – 45-годишният Чарли Роули и 44-годишната Доун Стърджис, в момента са в спешното отделение за особено тежки случаи в болницата на окръг Солсбъри, където Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия бяха лекувани през март, според изявление от четвъртък на британския министър на вътрешните работи Саджид Джавид.

"Нашата основна работна хипотеза е, че двойката е била в контакт с нервнопаралитичния агент на различно място от локациите, които бяха част от първоначалната операция за обеззаразяване," казва Джавид.

Той също заявява, че всички места, обеззаразени след отравянето на Скрипал, са безопасни и "не представляват значим риск" за обществеността.

Д-р Питър Чай от отделението по медицинска токсикология към Спешната помощ в болницата Brigham and Women's Hospital в Бостън описва "новичок" като "превърнат в оръжие органичен фосфат," категория пестициди, използвани често в селското стопанство.

Използваните като оръжие нервнопаралитични агенти, известни под названията новичок, VX и зарин "като цяло имат еднаква базова химическа структура с други органични фосфати, употребявани като пестициди. Те обаче са модифицирани, за да станат по-ефективни", коментира Чай.

С други думи, смъртоносни. И лекуването на отровените с такива вещества далеч не е от приятните.

Юлия Скрипал, която е прекарала 20 дни в кома след отравяне с "новичок", описва лечението като "инвазивно, болезнено и депресиращо". "Възстановяването ни беше бавно и изключително болезнено", споделя тя.

Докладът на Чай за тези химически вещества и потенциалното лечение на отровени с тях беше публикуван миналата седмица.

"Усещане за страх"

Руският военен учен Андрей Железняков е първият човек, който е бил изложен на един от нервнопаралитичните агенти от групата "новичок". През 1987, докато а работил върху тайна съветска програма за химическо оръжие, той е бил изложен на химическото вещество, когато абсорбаторът на изпарения е отказал да работи.

"Кръгове се появиха пред очите ми: кръгове в червено и оранжево. Ушите ми започнаха да звънят. Задъхах се. Изпитах усещане за страх: сякаш нещо страшно ще се случи. Седнах на стол и казах на другите, че съм засегнат", разказва Железняков, цитиран в доклада на Чай.

Железняков е оцелял след излагането на нервнопаралитичния агент, но е демонстрирал трудности да се концентрира и е станал по-затворен, разказва колегата му Вил Мирзаянов, който описва инцидента в съветската програма за химическо оръжие в мемоарите си: "Държавни тайни: хроника руската програма за химическо оръжие отвътре".

Въпреки че понастоящем е известно повече за тези нервнопаралитични агенти, много лекари почти нямат пряк опит с тях. Като цяло нервнопаралитичните агенти са лишени от мирис и цвят, макар че могат да имат плодов или шоколадов мирис, или дори да миришат на нафталин, ако не са достатъчно пречистени.

Когато се третира пациент, изложен на "новичок", има три основни стъпки, казва Чай.

"Първо трябва да разпознаете какво се е случило на човека. Не можете да го третирате, ако не обмислите какво може да е. Разпознаването е от фундаментално значение, защото "най-честите симптоми, които хората първо проявяват, са размито зрение, изпотяване и призляване. И, ако се замислите, тези симптоми всъщност са доста неспецифични", коментира ученият.

Други симптоми на излагане включват силно свити зеници, стеснен въздухопровод и спиране на дишането, загуба на памет и концентрация, и загуба на съзнание, според медицинския наръчник "Реагиране на случаи на тероризъм".

Контрол на симптомите

"Втората стъпка е непосредствен контрол на симптомите. Третираме тези хора с атропин, високи дози атропин," обяснява Чай. Атропинът е лекарство, произведено от растението беладона, което само по себе си е силно отровно.

Чай обяснява, че хората, отровени с "новичок" и други нервнопаралитични агенти често умират заради секрети – повръщане, диария и енуреза, които се случват едновременно – и атропинът противодейства на тези ефекти.

"Ако погледнете хората, отровени със зарин в Сирия например, ако прегледате тези видеа, всички те имат пяна на устата. Така че незабавно даваме атропин, за да предотвратим проявата на такива симптоми", обяснява Чай.

Атропинът работи по два начина. Освен че пресушава секретите, той увеличава сърдечния ритъм, който се забавя след излагане на нервнопаралитичен агент. "Това на практика ви дава известно време, за да дадете антидот," казва Чай.

Антидотът

Даването на антидота, съдържащо азот химическо вещество, известно като оксим, е третата стъпка. "Новичок" и други нервнопаралитични агенти се свързват с рецепторите в мозъка, където възпрепятстват действието на холинестеразата, тип ензим, необходим за нормалното функциониране на нервната система, обяснява Чай.

Антидотът "заобикаля" нервнопаралитичния органичен фосфат и "на практика прочиства мястото на свързване, така че се освобождава затворената холинестераза и тя може да функционира отново".

"Новичок" е толкова смъртоносен донякъде защото е "по същността си проектиран да предотвратява функционирането на антидота", коментира Чай.

При всеки нервнопаралитичен агент обаче скоростта, с която пациентът развива симптоми, зависи от метода на излагане на веществото – дали е вдишал аерозолна форма на нервнопаралитичния агент, или го е погълнал в течна форма например.

Нервнопаралитичните агенти също така могат да попадат в организма през кожата и лигавиците, според наръчника "Реагиране на случаи на тероризъм". Един от примерите за това е Ким Йон Нам, полубрат на севернокорейския лидер Ким Чен Ун, който беше убит през 2017, когато лицето му беше намазано с нервнопаралитичния агент VX.

Обеззаразяване

Пациентите също така трябва да преминат през обеззаразяване, за да се предотврати допълнително излагане на агента. Дрехите трябва да бъдат премахната и кожата измита с вода и сапун. Контактните лещи трябва да бъда премахнати и очите старателно промити в продължение поне на 5-10 минути.

Много подробности в случая с британската двойка остават неразкрити, но известните факти показват, че нервнопаралитичният агент, с който са били в контакт, е с дълготрайно действие. По думите на Чай подобни нервнопаралитични агенти могат да остават в околната среда в продължение на дни и дори месеци.

Това, което отличава нервнопаралитичните агенти от химическите задушаващи вещества от рода на цианида са мускулните спазми и силните секреции.

Що се отнася до дългосрочния ефект, трудно да се определи какъв ще е той.

"При определена група хора, които биват отровени с органични фосфати може да се развие дългосрочна невропатия, слабост и когнитивни проблеми от отравянето, които продължават много дълго време и могат да бъдат с доживотен ефект", казва той.

Засега обаче това са само хипотези. Реално случаят на Железняков показва обаче именно такива ефекти. Руският учен е развил вид тежка невропатия, така че е имал безчувственост на ръцете и краката, и в крайна сметка е починал от това.

Всичко това звучи доста страшно, но има някои позитивни новини. Андреа Села, професор по неорганична химия в "Юнивърсити колидж" в Лондон, казва, че "нервнопаралитичните агенти не са материали, които могат да се приготвят в домашни условия".

Тъй като те са твърде токсични, за да се произвеждат където и да е извън специализирани съоръжения, "основният криминологичен въпрос в случая е да се установят нечистите съставки и остатъчни вещества, които да дадат ориентир за точния химически процес, използван за производството на това вещество", допълва Села.

"Няма съмнение, че властите ще търсят контейнера, използван за пренасяне на материала, тъй като химическото му съдържание ще е същинска златна мина. С тази информация ще е възможно да се проследи произходът на веществото, както това беше сторено с атаката със зарин в Сирия", коментира той.

Както отбелязва Чай, атаките с нервнопаралитични вещества се случват "все по-често в съвременния свят", но хоспитализирането на британската двойка предоставя важен урок за това как възприемаме химическите оръжия и как ги третираме.

"Това е рядък случай, който се надяваме никога през живота си да не се налага да наблюдаваме в спешните отделения" казва Чай. "Но трябва да бъдем внимателни и информирани как да реагираме на такива случаи. Става въпрос за грижа за пациентите".

 

Най-четените