Питър Тийл, съосновател на PayPal и виден инвеститор в Силициевата долина, веднъж се оплака: "Искахме летящи коли, вместо това получихме 140 символа".
Но тези, които като Тийл чувстват, че технологичната индустрия е лишена от амбиции да се справя с реални световни проблеми, би трябвало да посетят Братислава.
Столицата на Словакия, чиито средновековни църкви и павирани улици твърде малко напомнят на просторите на Сан Франциско, е част от мрежа градове в региона, които се надяват да станат еквивалентът на Силициевата долина в Централна Европа. Те дори са си избрали название, което да пасва на мащабните им технологични амбиции - Дунавската долина.
Словакия все още основно разчита на автомобилната индустрия, която отговаря за почти половината от цялата икономика. Volkswagen, Kia, Peugeot и отскоро Jaguar Land Rover имат фабрики в страната.
В последните няколко години обаче се появиха нови технологични стартъпи, които насочват икономиката встрани от зависимостта от тежките индустриални производства. Юрай Вачулик, изпълнителен директор на производителя на летящи автомобили Aeromobil, е свидетел на тази трансформация. Той е студентски лидер в ранните дни на Кадифената революция през 1989 г., която освободи бивша Чехословакия от комунистическото управление, а после забогатява от успешен маркетингов бизнес.
Летящи коли
"През 2010-та стар приятел от училище на име Стефан Клайн ми се обади с идеята да направим летяща кола," разказва той. Двамата се захващат с опита си да постигнат революция в личния транспорт, като се конкурират с компании от Силициевата долина като Kitty Hawk - стартъп, подкрепян от съоснователя на Google Лари Пейдж.
Има и други успешни примери. Eset, разработчик на софтуер за киберсигурност, зародил се в Братислава в началото на 90-те години, сега е доставчик на една от най-масово използваните антивирусни системи в света. Sygic на свой ред разработват популярни приложения за навигация, използвани от 200 млн. души по цял свят. Словашко студио за разработка на игри - Pixel Federation, създава много от популярните игри в социалната мрежа Facebook, като Train Station и Diggy's Adventure.
Словашките стартъпи се възползват от факта, че разходите в страната са много по-ниски от тези на конкурентите им в по-богати икономики. Дипломиращите се от университети таланти с технически специалности са леснодостъпни, а ограничените мащаби на местния пазар карат амбициозните предприемачи по-бързо да търсят продажби на международните пазари.
"Словашкият пазар е много малък, така че нямахме особен избор за растеж извън стремежа към глобалните пазари. От самото начало изграждахме глобален бизнес", казва Михал Стенчл, основател на Sygic.
По-младо поколение от основатели на компании вече следват техния пример. Photoneo например са създали 3D камера, която може да разпознава с висока скорост, което позволява на роботи например да вземат конкретни инструменти или компоненти във фабрики. Друга стартираща компания - GA Drilling, налага технология, използваща електрическа плазма за по-ефективен подземен сондаж за петрол и газ. Поредица от интернет компании като Slido - приложение за взаимодействие с аудиторията, са утвърдени на интернет пазарите във Великобритания и САЩ.
"Иновационната екосистема в последните години отбеляза голям напредък и вече е по-зряла," казва Петер Колесар, изпълнителен директор на консултантската компания за иновации Neulogy от Братислава. "В наши дни има вдъхновяващи примери на успешни фирми, но и опит от страна на предприемачи, инвеститори и ментори, които спомагат новите проекти да стартират по-добре."
Предприемачите все още са изправени пред затруднения с финансирането. Словакия получава европейски средства за разработки и иновации от близо 4 млрд. евро, откакто се присъедини към икономическия блок преди 13 години. Частните капитали обаче понякога са трудни за осигуряване, което спъва проектите в късен етап, именно когато се намират в решаващата фаза на растежа си.
"За да се разраства екосистемата на страната, е нужно нещо повече от стартъп финансиране," казва Саймън Сичко, основател на Pixel Federation. "Голямото предизвикателство е да се изградят институции, които да осигуряват капитал за ръст на разрастващи се компании."
Въпреки че стартъпите могат да се възползват от правителствени финансови помощи, индустриалната политика и регулаторното бреме също спъват предприемачите. Законодателството като цяло отдава предпочитание на по-големите компании, а данъчните отстъпки работят предимно в полза на чуждестранни инвеститори, които обещават да създадат нови работни места в страната. Така по-малките иновативни фирми остават пренебрегнати.
Друг проблем е недостигът на кадри с умения и бизнес-опит. Много словашки емигранти в чужбина биха могли да донесат ценен бизнес-опит в родината си, но политическият климат на страната, белязан от безкрайни корупционни скандали, не е особено насърчаващ за желаещите да се завърнат.
Някои предприемачи обаче превръщат тези ограничения във възможности.
Зараждат се инициативи за борба с корупцията, цифровизация на обществени услуги, създаване на по-добри училища и насърчаване на словаците в чужбина да се върнат в страната, финансирани или подкрепяни от успешни предприемачи. Други словаци се включват в консултантски съвети на по-млади стартъпи или стават инвеститори и бизнес-ангели.
"Има много таланти и перспективи тук", казва един инвеститор от Лондон, работещ на местния пазар. За словашките предприемачи това важи не само за изграждането на бизнес, но и са развитието и подобряването на икономическия климат в страната.
