Майката на три деца, която поведе война срещу ЕС

Тя е майка на три деца, архитект по образование, с един развод зад гърба си и страст към идеология, която може да се обобщи като "либертариански национализъм" - комбинация от крайна защита на икономическата свобода и крайно отрицание на политиката на "отворени врати".

На фона на традициите в социалната държава Дания - стожер на мултикултурализма, 41-годишната синеока и русокоса Перниле Вермунд изглежда като странна птица.

Въпреки това партията й "Новата десница" вече събира достатъчно обществена подкрепа, за да претендира за позиция в датския парламент и да разклати основите на крайнодясната Датска народна партия.

Самата Вермунд се определя като "майка и професионалист на свободна практика, а не политик".

Сравненията с Марин льо Пен предизвикват шумна въздишка на разочарование у нея: "Лесно е да поставяш хората в клишета. Разбира се, ние сме част от реакцията на едни и същи проблеми. Но аз съм просто дясна. Политиката ни не е крайна", казва тя в интервю за датското издание "Информацион".

Съвсем доскоро животът на Перниле Вермунд се стича по такъв начин, че мечтата й за перспективна политическа кариера звучи като фантазия.

Родена в северно предградие на 45 км от столицата Копенхаген, тя учи архитектура в Кралската датска академия по изящни изкуства. През 2009 г. е избрана в градския съвет на Хелзингор като представител на Консервативната народна партия, но се оттегля от политиката през 2011.

Причината: за да "изправи семейството си на крака" след развода с първия си съпруг. Вермунд се грижи за тримата си синове, на възраст между 6 и 12 години. Управлението на собствен бизнес, преминаването през развод и политическата дейност са натоварили сериозно личните й финанси: доскоро Вермунд работи почасово като сервитьорка, според скорошни публикации в датските медии.

През 2015 г. обаче идва промяната. Опитът й да влезе в парламента през листата на Консервативната партия се оказва неуспешен. Малко след това Консерваторите подкрепят включването на Дания в европейската полицейска агенция Европол - решение, срещу което Вермунд категорично се противопоставя.

Малко след изборите тя и инженерът Петер Зайер Кристенсен решават да се отделят и да създадат собствена политическа сила.

"Да стартираш партия от нулата струва много - в различни аспекти," казва тя пред "Политико". За добро или лошо, по нейни думи тя "вече не може да бъде неутрално лице", докато върви по улицата.

От ноември 2016 г. подкрепа осигурява и новият й приятел - 58-годишният милионер Ларс Тведе, току-що разведен, прекарал 21 години в Швейцария, финансов съветник, инвеститор и автор на книги за икономика и маркетинг.

Тя продължава да работи по частни архитектурни проекти за клиентите си. Само че сега работата й е постоянно прекъсвана от телефонни обаждания от съпартийци.

"Новата десница" на Вермунд е твърдо против членството на Дания в Европейския съюз, за засилване на връзките с държави като Норвегия и Великобритания, и "гарантиране на свободна търговия", което да "отърве страната от ЕС".

Вермунд предлага да се дават убежища само за чужденци, изпращани директно по програмата за презаселване на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Настоява и за забрана на забрадките в училищата и в обществените институции. Дания, казва тя, може да приеме само имигранти, които идват по покана да заемат готово работно място, а датско гражданство могат да получават само хора, които "допринасят позитивно" за обществото.

Тези, които не могат да се оправят сами, трябва да бъдат приканени да си намерят друго място за живеене, казва Вермунд.

Възгледите й за икономиката са почти толкова крайни: по думите й високото данъчно облагане в Дания е "изнасилване на населението", а корпоративният данък трябва да бъде отменен изцяло.

Перниле Вермунд се определя като "зелена, но не в смисъла, в който действаш поради емоции, вместо поради фактите". Отговаря уклончиво на въпроса дали смята климатичните промени за причинени от човешката дейност: "Някои казват, че е заради хората, други казват, че не е. В науката има различни оценки по този въпрос".

Позициите на партията по всички останали въпроси на държавното управление обаче остават все още загадка. В интервю пред датска телевизия през септември, Вермунд изглежда неподготвена по въпросите, отнасящи се до пенсии, обществен транспорт и здравеопазване.

Вермунд мери внимателно думите си, докато говори с журналисти. Не иска да остане погрешно разбрана или да й поставят етикет на краен популист.

"Ние с Петер сме истински консерватори. Когато бележим толкова рязък напредък, винаги ще има хора, които са срещу нас," казва тя.

Партията на Вермунд може да измести политическия дебат дори още по-вдясно и да принуди още масови партии да подкрепят антиемигрантски политики. Социалдемократите, които имат най-много депутати в датския парламент, също заема по-строга позиция по въпроса с емиграцията. През август партията предложи емигрантите да получават по 200 000 датски крони (26 900 евро), за да си "вървят у дома".

Анализаторите критикуват Вермунд за това, че не е достатъчно опитен политик и че трудно ще наложи нов дневен ред в обществото. Тя обаче се защитава с бързата популярност на партията си. Първото предизвикателство пред партията й ще са местните избори в края на годината.

Социологическите проучвания дават на партията между 2.6% и 4.5% - над 2-процентната граница, необходима за влизане в парламента. Пропорционалната избирателна система в страната поощрява коалиционните формати, което означава, че подкрепата на малките партии обикновено е решаваща за управлението.

Всичко това означава, че "Новата десница" има реален шанс да стане ключов играч в определянето на следващото правителство на Дания след 2 години.