Събота, 14 февруари. Стрелецът първо прави опит да проникне през задната врата на кафенето в Копенхаген. Той е оглеждал мястото и преди. Но когато хората се събират на дискусия за свободата на словото и богохулството, атентаторът не успява да влезе.
Сред хората вътре е шведският художник Ларс Вилкс, публикувал карикатура на пророка Мохамед с тялото на куче. В залата се намира и френският посланик в Дания, който говори за стрелбата в редакцията на "Шарли Ебдо" през януари. Там е и документалистът Фин Норгард, известен с филмите си проблемите на емигрантите, които се опитват да се адаптират в датското общество.
Стрелецът заобикаля сградата отпред и оттам нататък точната последователност на събитията остава неясна.
Ако бе успял да влезе вътре с пушката си M95 - открадната през 2009 г. от склад с военно оръжие - вероятно жертвите от кръвопролитието щяха да са много повече.
Убиецът обаче стреля от улицата, а бодигардовете на шведския художник отвръщат на огъня. Стрелецът бяга, а режисьорът Норгард лежи на тротоара, прострелян фатално. Видео от мобилен телефон показва как минувач сваля тениската си и се опитва да спре с нея кръвоизлива.
Часове по-късно, като се преструва на пиян, стрелецът се доближава до пазач пред най-голямата синагога на Копенхаген и го прострелва в главата. По-късно същата нощ, полицията догонва стрелеца, той вади оръжие и е прострелян смъртоносно.
Когато Магнус Рансторп си припомня подробностите около случилото се в Копенхаген миналата неделя, той открива някои иронични моменти и някои притеснителни поуки.
Рансторп работи в Шведския национален военен колеж. Прекарал е дългата си кариера в изучаване на терористични заплахи в Европа.
Той е член на Информационната мрежа за предупреждения при случаи на радикализацията в ЕС, която се фокусира върху проблема с европейците, присъединяващи се към "Ислямска държава" и "Ал Кайда". В момента той участва в конференция по екстремизма, свикана от президентската администрация на Барак Обама във Вашингтон.
През януари Рансторп оглави група в Копенхаген, която си поставя за цел да идентифицира и да се бори с радикализацията на младежите в Дания. Апартаментът му е само на няколко преки от синагога, пред която атентаторът убива втората си жертва. И неговото семейството, както и повечето хора в датската столица, са прекарали съботната нощ у дома.
Рансторп смята, че заплахата от новия тип тероризъм е много по-комплексна от бомбастичната фраза на Барак Обама от конференцията във Вашингтон: "Ние не сме във война с исляма."
Може и да не сме, но тази война е срещу хората, които се стремят към една конкретна визия за Апокалипсиса, която така наречената "Ислямска държава" съчетава с ислямската догма - хилиастка визия за края на света, разпространявана чрез киберпространството.
Клиповете на "Ислямска държава" с изгорения жив йордански пилот, обезглавените 21 египетски християни на либийски бряг или убийството на американците Джеймс Фоли и Стивън Сотлоф - са заснети като лъскави тийзъри за някоя нова видеоигра.
С наближаването на "деня на страшния съд", "Ислямска държава" и до по-малка степен "Ал Кайда" приканват младежите, лишени от илюзии - безработни, недоволни, изгубени или търсещи кауза - да се присъединят към тях във финалната епична борба между "доброто" (т.е. версията на Исляма, пропагандирана от самопровъзгласилия се "халиф" Абу Бакр ал Багдади) и "злото", (т.е. всички останали).
Знае се дори откъде ще започне - от сирийския град Дабик.
За да не останат заблудени - онлайн-списанието на Ислямска държава се казва Дабик. А кулминацията на апокалипсиса щяла да се случи в Йерусалим.
"Това е като да кажеш на британец: "Виж сега, каним те на Световното по футбол, но не за да гледаш, а за да играеш", казва Рансторп. В американски еквивалент, това би било армагедон по време на Супербоул, в който всички от трибуните могат да участват в мача... Като избиват хора.
"Ислямска държава" съчетават изкусителна онлайн визия за предстоящия апокалипсис с ловка политика "на терен" в Ирак и Сирия, Либия и Йемен, където могат да използват сектантското разделение и корумпираните военни. Независимо дали на локално, национално или наднационално ниво, ИДИЛ обожава вакуума на безвластието, особено липсата на лидери.
Рансторп вярва, че за разлика от новите военни зони в Близкия Изток и Северна Африка, в Европа решаващи за борбата са градовете, без значение дали говорим за Копенхаген или Париж, Брюксел или София.
Обществата трябва да се ангажират, младите хора да бъдат убедени, че има друго, по-добро бъдеще, а тези, които се присъединяват към версията на джихада на "Ислямска държава" или "Ал Кайда" трябва не само да бъдат "де-радикализирани", но и да се включат в превантивната борба, която да не допуска други хора да се присъединяват към подобни организации.
Датският град Архус, откъдето е вестникът "Юландс Постен", публикувал скандалните карикатури на пророка Мохамед през 2005 г., изрисувани от Курт Вестергаард, е сред лидерите в програмите за де-радикализация, което след престрелката в Копенхаген повдига въпроса дали датчаните не подхождат с твърде мека ръка към потенциалните терористи.
Първият въпрос, който задаваме на Рансторп, е: как този стрелец - идентифициран от полицията като Омар Абдел Хамид ел Хюсеин, 22-годишен престъпник, наскоро излязъл от затвора - е минал между капките на датската антитерористична система.
Рансторп е прям: "Той е попаднал между два стола, в празното пространство между задълженията на различни структури. Предстои разследване".
В миналото си Ел Хюсеин членува в банда, но останалите му "събратя" са го считали за твърде агресивен. През 2013 г. без да бъде провокиран, във влак той вади нож и го забива в крака на 19-годишен младеж. По-късно той е заловен по време на обир.
По време на процеса съдът отбелязва, че Ел Хюсеин има много белези по главата си. От делото става ясно, че младежът е бил отгледан в доста сурова среда в семейството на палестински емигранти в Дания.
Смята се, че Ел Хюсеин е възприел екстремистки възгледи след престоя си в затвора през 2014 г., но истината е, че много преди това той е изнасял антисемитски тиради пред познатите си.
Според Рансторп властите в затвора твърдят, че той вече е бил радикализиран; според тях той е желаел да се присъедини към "Ислямска държава". Докато Ел Хюсеин е бил в затвора, властите са информирали Датската служба за сигурност и разузнаване, известна като PET, че възнамерява да замине за Сирия.
Съдът обаче го е пуснал на свобода, докато делото върви на по-висша инстанция. Присъдата му е трябвало да бъде произнесена през лятото.
Йенс Мадсен, шеф на датското разузнаване, заяви, че стрелецът е бил "под наблюдение" от PET (същото важи и за стрелците в Париж през януари: полицията е имала досиета за тях, но не е обърнала достатъчно внимание, за да ги спре.)
Не са правени никакви опити Ел Хюсеин да бъде включен в програма за де-радикализация. "Никой не се е ангажирал," казва Рансторп, и доколкото е известно, не са правени и никакви опити да се следят действията на Ел Хюсеин. С него все още са се отнасяли като с обикновен бандит.
До момента, в който той открива стрелба в кафенето в Копенхаген - две седмици след пускането му на свобода.
Рансторп приема това като повод да се засили работата на местно ниво.
Работата с местни общности изгражда т.нар. "сензори" за откриване на млади хора, податливи на радикализация. Трябва да има информационни центрове, към които да могат да се обръщат родители и съседи, трябва да има психолози, които да разбират мисленето на тези млади радикали, и най-важното, трябва да има ментори и активисти, които някога да са били джихадисти.
"За да се говори за радикализацията, са нужни хора, които преди са били радикализирани, които имат убедителен "уличен имидж", за да обсъждат идеологията, за да накарат потенциалните бъдещи терористи да се подвоумят, трябват хора с предишна екстремистка биография, които да говорят на правилния език".
Докато в Европа се обмисля въвеждането на забрана за завръщане в родината на всеки, който е ходил в Ирак или Сирия, за да се бори в редиците на "Ислямска държава", без значение колко обезверени са тези хора, Рансторп твърди, че е възможно да се създаде общоевропейска мрежа за бивши екстремисти, която да помага на властите да общуват по-лесно с младите потенциални джихадисти, както и да използва инструменти, които биха били полезни сред тях.
Ако някой е следил Ел Хюсеин в неговата Facebook страница и другите социални медии, би забелязал някои интересни нюанси.
Аватарът му е бял вълк, оголил зъби - символ, който рядко се среща при арабите, които като цяло предпочитат лъвове. Същият символ, обаче, е характерен за агресивни екстремисти от чеченски произход. Това само по себе си би бил предупредителен знак, тъй като се знае, че повечето от най-агресивните бойци на "Ислямска държава" идват от Кавказ.
Тези младежи смятат, че по този начин стават герои, че са силни: те развиват своя характер в епична битка; те сами си дават ново име. А после вземат брадва, пистолет, бомба и се присъединяват към реалната борба.
