Да се окаже, че родителите ти са руски шпиони

Тим Фоли навършва 20 години на 27 юни 2010. За да отпразнуват това събитие, родителите му завеждат него и по-малкия му брат Алекс на обяд в индийски ресторант недалеч от дома им в Кембридж, Масачузетс.

И двамата братя са родени в Канада, но през последното десетилетие семейството е живяло в САЩ. Баща им, Доналд Хийтфелд, е следвал в Париж и Харвард и сега заема висш пост в консултантска фирма в Бостън. Майка им, Трейси Фоли, е прекарала много години в отглеждане на децата, преди да започне работа като агент по продажба на недвижими имоти. За тези, които ги познават, те изглеждат като обикновено американско семейство с канадски корени и страст към пътуванията в чужбина.

След обяда, четиримата се връщат у дома и отварят бутилка шампанско, за да отпразнуват навлизането в третото десетилетие на Тим.

След шампанското Тим се качва на горния етаж, за да пише на приятелите си за плановете вечерта. На вратата се почуква и майка му извиква, че вероятно са дошли приятелите му - като изненада за рождения ден.

На вратата обаче седи отряд от въоръжени мъже, облечени в черно, които нахлуват в къщата с викове "ФБР!"

Двамата братя гледат поразени как на родителите им са поставени белезници и те са откарани в ареста. В къщата остават агенти, които започват 24-часов обиск на къщата, а за братята е подготвена хотелска стая.

Един от мъжете казва, че родителите са арестувани по подозрение, че са "агенти на чуждо правителство".

Алекс смята, че е станала грешка: Доналд е пътувал често по служебни въпроси; може би това е било прието за шпионаж. В най-лошия случай може би той е бил подведен от международен клиент.

Дори когато братята чуват по радиото няколко дни по-късно, че 10 руски шпиони са заловени в Америка при операция на ФБР, наречена "Призрачни истории", те продължават да смятат, че е станала някаква ужасна грешка.

ФБР обаче не са допуснали грешка. Истината е толкова абсурдна, че не може да бъде осмислена.

Не само че родителите им наистина са руски шпиони, но и са руснаци.

Мъжът и жената, които момчетата са познавали като мама и татко, наистина са техни родители, но имената им не са Доналд Хийтфелд и Трейси Фоли. Тези имена принадлежат на канадци, които са починали отдавна, а самоличността им е открадната от родителите.

Истинските имена на двамата шпиони са Андрей Безруков и Елена Вавилова. И двамата са родени в Съветския съюз, преминали са през обучение в КГБ и са изпратени в чужбина като част от съветска програма за тайни агенти под дълбоко прикритие, известни в Русия като "нелегални".

След бавно изграждане на живот на обикновени американци, двамата са оказват активни агенти за СВР, агенцията за шпионаж в чужбина на съвременна Русия, наследникът на КГБ. Те, наравно с още осем други агенти, са предадени от руски шпионин, който е преминал на американска страна.

Видеозаписът на самолет, превозващ десетимата и кацащ на летището във Виена, където те са разменени за четирима руснаци, държани в руски затвори по обвинения в шпионаж за Запада, връщат спомени за Студената война.

Русия не знае дали да се срамува или да да се гордее: да, нейни агенти са заловени, но коя друга държава би могла да организира толкова сложна шпионска операция?

За Алекс и Тим геополитиката зад размяната на шпионите е най-малкият им проблем.

Двамата са израснали като обикновени канадци, и сега изведнъж откриват, че са деца на руски шпиони. Предстои им дълъг полет до Москва.

***

Близо шест години след рейда на ФБР, се срещаме с Алекс в кафене край Киевската гара в Москва. Сега той официално е Александър Вавилов; брат му е Тимофей Вавилов, макар че много от приятелите им все още използват старата им фамилия Фоли.

Алекс е на 21 години и сега говори достатъчно руски, за да поръча в ресторант, но по никакъв начин не го владее като местен. Той учи в европейски град и се е прибрал, за да се види с родителите си. Тим пък работи във финансовия сектор в Азия.

От 2010, те съзнателно избягват медиите. Сега се съгласяват да говорят, обяснява Алекс, защото се борят официално за възстановяване на канадското си гражданство, което им е било отнето преди шест години.

Те вярват, че е нечестно и незаконно да се очаква от тях да отговарят за прегрешенията на родителите си, и решават да разкажат историята си за първи път.

Докато обядваме, Алекс си спомня дните след щурма на ФБР.

С Тим те стоят до рано сутринта в хотелската стая, която са им осигурили от ФБР. Когато се прибират на следващия ден, откриват, че всичката електронна апаратура, снимки и документи са иззети. Всички семейни банкови сметки са замразени, което оставя момчетата с парите, които са имали в джоба си - и каквото успеят да вземат назаем от приятели.

Двамата имат кратка среща с майка си в затвора. Алекс казва, че не я е питал в какво са обвинени тя и баща им.

"Работата е там, че знаех, че ако се налага да свидетелствам в съда, колкото по-малко знам, толкова по-добре. Не исках да замъглявам преценката си с каквото и да е. Не исках да задавам въпроси, защото беше ясно, че ни подслушват". казва той.

Майка им казва да избягат от "медийния цирк" и да заминат за Русия.

След спиране в Париж, Алекс и Тим се качват на самолета за Москва, без да са сигурни какво да очакват при пристигането си. Двамата никога не са стъпвали в Русия до този момент.

Когато братята слизат от самолета, те са посрещнати от група хора, които се представят на английски като колеги на родителите им. Те казват на братята да им вярват, и ги водят извън терминала до микробус.

"Показаха ни снимки на родителите ни на около 20 години, в униформи, техни снимки с медали. В този момент си помислих: "Това все пак е истина", казва Алекс.

С Тим са отведени в апартамент, един от техните спътници прекарва следващите няколко дни в това да ги развежда из Москва; двамата посещават музеи и дори отиват на балет. Чичо и леля, които братята не са и подозирали, че имат, ги посещават. Наминава и баба им, но тя не говори английски, а момчетата не знаят руски.

Минават няколко дни, преди родителите им да пристигнат. Те са признали при съдебно изслушване в Ню Йорк на 8 юли, че са руски граждани.

Размяната вече се подготвя и те пристигат в Москва през Виена на 9 юли, все още носейки оранжевите затворнически дрехи, които са получили в Америка.

Как едно 16-годишно дете осмисля толкова необичайно развитие на събитията?

Алекс сухо се усмихва. "Типична тийн криза на идентичността, нали?"

Алекс казва това, което знае за вербуването на родителите си, на база малкото, което те са му казали: "Вербували са ги в това заедно, като двойка. Те са били обещаващи, млади, умни хора, питали са ги дали искат да работят за страната си и те са се съгласили. После са преминали през години на обучение и подготовка".

Никой от 10-те депортирани не е говорил публично за мисията си в САЩ, или за обучението си от СВР или КГБ.

"Служба С", която ръководи програмата за нелегални, в която са били, е сред най-конспиративните отдели на КГБ.

Бивш "нелегален" казва, че обучението му в края на 70-те години е включвало две години в Москва с ежедневни уроци по английски, преподавани от американка, преминала на руска страна. Той също така е бил обучаван на други основни умения като кодова комуникация и шпионаж. Всичко това е било извършвано индивидуално и той никога не е срещал други агенти.

Програмата е била единствена по рода си в международния шпионаж. (Мнозина сега смятат, че тя е била прекратена, до случая с десетимата шпиони, заловени от ФБР през 2010-та).

Много разузнавателни агенции използват агенти, действащи без дипломатическо прикритие. Някои вербуват второ поколение емигранти, вече живеещи в чужбина, но руснаците са единствените, които обучават своите агенти да се преструват на чужденци.

Канада е често място за "нелегалните", където те да изградят "легендата си" на западни граждани, преди да бъдат внедрени в съответните страни - обикновено САЩ или Великобритания.

През ерата на СССР, нелегалните са имали две основни функции: да помагат в комуникацията между офицерите на КГБ в посолствата и техните американски източници и да бъдат "спящи агенти" за потенциален "специален период" - война между САЩ и Съветския съюз. Тогава те биха могли да се задействат.

КГБ са изпратили двамата в Канада през 80-те години.

През юни 1990-та Вавилова, под самоличността на Трейси Фоли, ражда Тим в женската университетска болница в Торонто. Първите му спомени са как посещава френското езиково училище в града и склада на компанията на баща му - Diapers Direct - фирма за доставка на памперси.

Това е много далеч от образа на Джеймс Бонд, но работата на агентите винаги е била повече подобна на костенурки, отколкото на зайци.

Те често прекарват години в бавно изграждане на "легендата".

Безруков вече е имал научна степен от съветски университет, но "Доналд Хийтфийлд" не е имал дипломи или други образователни квалификации. Между 1992 и 1995, той учи за бакалавърска степен по международна икономика в университета "Йорк" в Торонто. През 1994 се ражда Алекс; година по-късно семейството се премества в Париж. Не се знае дали това е станало по нареждане на СВР, но изглежда логично да е така. Доналд учи за магистърска степен по бизнес-администрация в École des Ponts и семейството е живее скромно в малък апартамент недалеч от Айфеловата кула.

Докато Безруков и Вавилова изграждат легендата си, родината, която ги е вербувала, спира да съществува.

Идеологията на комунизма проваля, а страховитата шпионска агенция, която изпраща агенти по цял свят е дискредитирана и преименувана. При Борис Елцин постсъветска Русия изглежда на ръба да се превърне в "провалена държава". Но през 1999-та, когато семейството планира да се премести от Франция в САЩ, нов човек влиза в Кремъл и то с биография от КГБ.

В следващите години Владимир Путин прави всичко възможно наследниците на КГБ да станат уважавани отново.

С легендата на старателен и добре образован канадец, изпипана през годините, Хийтфелд влиза в Харвард, в школата по управление "Кенеди" и скоро е готов за внедряване като агент на СВР.

Но вече няма да шпионира за Съветския съюз, който го бил обучил, а за новата Русия на Владимир Путин.

Хийтфелд и Фоли изпращат синовете си в двуезично френско-английско училище в Бостън, така че те да поддържат френския си и да поддържат контакт с европейската култура. Те не могат да учат децата си на руски; вероятно акцентът върху френския е бил начин да гарантират, че потомците им не са "обикновени" американци, без да предизвикват съмнения.

През 2008 Тим е приет в университета "Джордж Вашингтон", където следва международни отношения. Той се концентрира върху Азия, учейки мандарин и изкарва един семестър в Пекин. Същата година семейството е натурализирано в Америка, с американски паспорти като добавка към канадската им националност.

Тим описва детството им като "абсолютно нормално": семейството е сплотено и прекарва заедно уикендите; родителите му имат много приятели.

Той не помни да са обсъждали Русия или Съветския съюз; никога не са консумирали руска храна и най-близкото нещо, което Тим е виждал до Русия, е било възпитано момче от Казахстан в училище.

"Никога не съм имал каквито и да е подозрения по отношение на родителите ми," казва Алекс. Всъщност той често бил разочарован от баналността и скучността им: "Изглеждаше, че всичките ми приятели имат много по-вълнуващ и успешен живот".

Безруков и Вавилова са поставени под наблюдение от ФБР скоро след преместването им в САЩ, вероятно заради къртица в руската шпионска агенция.

Извадки от обвинението срещу тях от 2010-та показват, че те са живели толкова интригуващо, колкото повечето хора смятат, че е възможно само в шпионските романи.

Споменава се прихваната комуникация от московския център (централата на СВР), обясняваща как Вавилова да планира пътуване до родината. Тя е трябвало да лети до Париж и да вземе влак до Виена, където да вземе фалшив британски паспорт. "Много важно: 1. Подпиши паспорта си на стр. 32. Бъди готова да възпроизведеш подписа си, когато е необходимо... В паспорта ще получиш бележка с препоръки. Унищожи бележката след прочитане. Успех."

Баща им междувременно използва работата си като консултант, за да проникне в американските политически и бизнес-кръгове. Не е ясно дали е имал достъп до засекретена информация, но ФБР съобщава за много контакти с бивши и настоящи висши американски чиновници.

В малкото публични изказвания, които Безруков прави за работата си, той говори за нея по-скоро като за анализатор от мозъчен тръст, отколкото като за супершпионин.

"Разузнавателната работа не е рисковани приключения", казва той пред списание "Експерт" през 2012-та. "Ако се държиш като Бонд, ще издържиш половин ден, може би ден. Най-добрият тип разузнаване е да разбираш какво ще мисли твоят противник утре, не да разбираш какво е мислил вчера".

Безруков и Вавилова комуникират със СВР чрез цифрова стеганография: те качват изображения онлайн със скрити между пикселите послания, кодирайки ги чрез алгоритъм, писан за тях от СВР.

Още през 2001, близо десетилетие преди ареста й, ФБР претърсват сейф, принадлежащ на Трейси Фоли. Там те откриват нейни снимки на около 20 години, една от които е била с кирилски надпис на съветската фирма, която я е отпечатала. Семейството е подслушвано от много години. ФБР знаят реалната самоличност на двойката, въпреки че децата им не подозирт за нея. Американците обаче предпочитат да наблюдават руската шпионска мрежа, вместо да предприемат нещо.

Защо ФБР в крайна сметка се задействат, остава неясно.

И Тим, и Алекс не се притесняват да говорят за живота си, но не изпитват особено удоволствие от обсъждането на темата.

Някога по Коледа децата са получавали подаръци, надписани "от дядо и баба". Родителите им са им казвали, че те живеят в Албърта, далеч от Торонто, затова и никога не са ги виждали. Понякога са пристигали нови снимки на баба и дядо на снежен фон; донякъде нещата са се улеснявали от факта, че климатът в Албърта и Сибир не е толкова различен.

***
През 2010-та шпионите бяха посрещнати в Русия като герои.

След разпит в СВР Безруков, Вавилова и другите депортирани се срещнаха с тогавашния президент Дмитрий Медведев, за да получат медали за дейността си. По-късно те се срещнаха с Путин и групата пя патриотичната съветска песен "Откъде започва родината".

Властите им организираха туристическа обиколка: агентите и техните семейства пътуваха до Санкт Петербург, езерото Байкал в Сибир и Сочи на Черно море. Идеята беше да им бъде показана съвременна Русия и да им бъде дадена възможност да се сближат.

Тим и Алекс получават руски паспорти в края на декември 2010-та и изведнъж стават Тимофей и Александър Вавилови.

Имената се оказват "напълно нови, чужди и непроизносими за нас", казва Тим. "Тотална криза на идентичността", добавя той с нотка на горчивина.

Борбата на братята да си върнат канадското гражданство не е въпрос единствено на логистика. Москва не е град, който приема с отворени обятия нови хора, а и двамата не се чувстват руснаци. "Имам чувството, че съм лишен от идентичността си, заради нещо, с което нямам нищо общо", казва Алекс. И двамата искат да работят в Азия за момента, но да се преместят в Канада, когато се чувстват готови да създадат свое семейство.

Повече от всичко канадската им идентичност е последната сламка, за която могат да се хванат, след като толкова голяма част от предишната им реалност е изчезнала.

"Живях 20 години, вярвайки, че съм канадец, и все още считам, че съм канадец - нищо не може да промени това", пише Тим в подадените пред съда в Торонто документи. "Не изпитвам никаква привързаност към Русия, не говоря езика, нямам особено много приятели там, не съм живял там задълго и не искам да живея там".

Всички, които са родени в Канада, могат да получат канадско гражданство, с едно изключение: тези, които са родени от служители на чужди правителства. Все пак юристът на братята в Торонто - Хадаит Назами, твърди, че е абсурдно да се прилага този закон в техния случай.

Тим и Алекс са преминали през много месеци на съмнения в себе си и идентичността си, и неведнъж са се питали трябва ли да се сърдят на родителите си. Те обаче не желаят детството им да ги дефинира в зряла възраст. Много от близките им приятели знаят историята, но повечето от случайните им познати - не. Запитани откъде са, стандартно и двамата отговарят "Канада".

Въпреки че нямат желание да живеят в Русия, и двамата братя посещават Москва през няколко месеца, за да се видят с родителите си. Трудно ли им е да поддържат тези отношения? Има ли конфронтация?

Тим и Алекс подбират внимателно думите си; те изглежда искат да изглеждат разумни и прагматични, а не емоционални.

"Естествено, имаше и много трудни моменти," казва Тим. "Но ако им се сърдя, това няма да доведе до какъвто и да е полезен изход. По отношение на семейството и поддържането на отношения, нещата не се получават добре, когато хората избират такъв път", казва той, като гласът му звучи изпълнен с тъга и копнеж.

Алекс споделя, че понякога се чуди защо изобщо родителите му са поискали да имат деца.

"Те си живеят своя живот като всички останали, и правят своя избор. Радвам се, че са имали кауза, в която са вярвали толкова твърдо, но изборът им не означава, че аз имам някаква връзка със страната, за която те са рискували живота си. Иска ми се светът да не ме наказва за техния избор и техните действия. Крайно несправедливо е."

Много пъти Алекс повтаря, че не е негова работа да съди родители си, но преди шест години е прекарал дълго време, борейки се с "големия въпрос" дали ги мрази или се чувства предаден.

В крайна сметка е стигнал до един извод: че те са същите хора, които са го отгледали с любов, независимо какви тайни са крили.