Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Траур в "Града на ангелите": 15 години от трагедията в Беслан

В Беслан живеят много семейства, които не могат да се справят с трагедията дори 15 години по-късно. Траурът никога не се сваля. В "Града на ангелите" винаги има хора, които подреждат, почистват или просто седят и гледат снимките на загиналите. Местните хора казват, че онези, които са оцелели от трагедията, вече не празнуват рождените си дни.

Снимка: Getty Images
В Беслан живеят много семейства, които не могат да се справят с трагедията дори 15 години по-късно. Траурът никога не се сваля. В "Града на ангелите" винаги има хора, които подреждат, почистват или просто седят и гледат снимките на загиналите. Местните хора казват, че онези, които са оцелели от трагедията, вече не празнуват рождените си дни.

Докато Русия посреща първия учебен ден на 1 септември като Деня на знанието, в кавказкия град Беслан (Северна Осетия) започва поредният възпоменателен тридневен траур. Тук почти няма човек, който да не е загубил свои близки или познати при терористичното нападение срещу Училище No.1 на същата дата през 2004 г.

По време на тържеството по повод първия учебен ден в Беслан чеченски терористи окупират училищната сграда. Близо 500 души попадат в плен - сред тях има стотици деца, родителите им, учители. Терористите поставят условия: да бъдат освободени арестуваните по обвинения в тероризъм в Ингушетия, а руската войска да се изнесе от Чечня.

Два дни по-късно руските части за специализирани операции организират щурм на сградата. Умират 334 души, 186 от които - деца.

Всички заложници са затворени във физкултурния салон на училището, като терористите блокират достъпа до него с взривни устройства. Още в първите часове от атаката, една от двете жени в състава на похитителите се самоубива, като при експлозията загиват двама заложници и един от бойците.

17 мъже, попаднали в плен, са накарани да запречат прозорците с чинове и маси, след което са разстреляни.

Преговорите с бойците започват още в първия ден, но не водят до никакъв резултат.

Сградата на Училище No.1 е отцепена незабавно, а край нея се събират не само военни части, но и групи от местни цивилни мъже, въоръжени с пушки и автомати. 15 души, които успяват да се укрият в котелното отделение на плененото училище, успяват да се спасят.

Вечерта на 1 септември с посредничеството на лекаря Леонид Рошал терористите се съгласяват да приемат 1500 бутилки вода и няколко кашона с хляб. Липсата на питейна вода е изключително остра. Един от заложниците си спомня, че терористите са подозирали, че водата може да е отровена, затова са забранявали на пленниците да я ползват.

На 2 септември бившият президент на Ингушетия Руслан Аушев успява да се споразумее с терористите, за да освободят 26 жени и невръстни деца. Блокадата обаче остава. Продължава и безразборната стрелба от страна на бойците срещу съседните сгради и обекти.

На 3 септември около 13 ч. екипи на Министерството на извънредните ситуации се договарят с терористите да ги допуснат в близост до сградата на училището, за да приберат телата на убитите заложници. Похитителите изхвърлят труповете през прозорците, но спасителните екипи така и не достигат до тях. В района на физкултурния салон избухват две експлозии, в резултат на които загиват множество от блокираните вътре деца и възрастни.

В 13:30 ч. се чува нов мощен взрив. Сапьори успяват да проникнат в училището и започват да обезвреждат останалите устройства. Президентът на Северна Осетия Александър Дзасохов обещава, че няма да има щурм на сградата, но атаката вече е започнала.

Служителите на Спецназ получават команда за действие, след като в спортната зала започва да гори пожар.

Около 17 ч. по-голямата част от училището е прочистена от терористи, като останалите живи нападатели отстъпват към столовата и складовете. Започва гасенето на пожара и активна евакуация на оцелелите заложници. Местните хора се спускат към училището, за да помагат за пренасянето на ранените. Липсват достатъчно носилки, а окървавените и разсъблечени деца се носят на ръце. Пострадалите се извозват към болниците с лични автомобили, защото линейките не достигат. В операцията се включват стотици доброволци, мнозина от които имат роднини и близки сред пострадалите.

В късните часове на 3 септември армията обстрелва позициите на останалите терористи с танк Т-72. Тридесет и един души, организирали окупацията в училището, са убити. Труповете им са кремирани, а прахта им е заровена в безименни гробища. Единственият оцелял съучастник е Нурпаша Кулаев - осъден на доживотен затвор през 2006 г. Командирът Шамил Басаев, който поема отговорност за терористичния акт, е убит в Ингушетия на 10 юли 2006.

Първите предварителни данни говорят за над 100 убити. Броят им обаче започва да расте още на следващия ден.

Близо 600 души са приети в болница. Никой не брои колко хора са успели да се спасят невредими. Някои от семействата не могат да намерят своите близки нито сред оцелелите, нито сред мъртвите. Над 100 души остават инвалиди вследствие на нараняванията си.

По думите на оцелелите заложници - терористите са започнали да се отнасят все по-зле с тях, след като са разбрали, че исканията им няма да бъдат изпълнени, а президентът Владимир Путин не желае да се свърже с тях. Децата и възрастните нямат право да пият вода, не им се разрешава да отидат до тоалетната.

През цялото време близките на похитените настояват от властите да предприемат действия. Путин пристига в Беслан едва на 4 септември - ден след щурма.

Докато погребенията на убитите при терористичния акт тепърва започват, във Владикавказ се организират протести с искане на оставката на президента на Северна Осетия Александър Дзасохов. До ден-днешен потърпевшите настояват да се изяснят всички причини и обстоятелства, довели до кървавия изход от обсадата. Настояват и да се повдигнат обвинения срещу всички длъжностни лица, които са отговаряли за сигурността на гражданите.

Руските власти са подложени на остра критика заради употребата на тежко въоръжение, танкове и огнемети "Шмел", без които броят на невинните жертви вероятно можеше да е значително по-нисък. Според вътрешни полицейски документи, придобити от "Новая газета", МВР е знаело за подготвяната обсада няколко часа преди атаката срещу училището. Службите за сигурност обаче са смятали, че целта на бунтовниците е парламента на Северна Осетия във Владикавказ, и не са предприели мерки за защита на цивилното население.

Парламентарна анкетна комисия стига до извода, че и местните, и федералните сили са допуснали нарушения по време на заложническата криза. През 2017 г. Съдът в Страсбург налага санкция на Русия в размер на 2,9 милиона евро по дело, заведено от близки на убитите.

Всички жертви от Беслан са погребани в т.нар. "Град на ангелите". На гробището има цели семейни парцели, където почиват родители и техните деца.

В Беслан живеят много семейства, които не могат да се справят с трагедията дори 15 години по-късно. Траурът никога не се сваля. В "Града на ангелите" винаги има хора, които подреждат, почистват или просто седят и гледат снимките на загиналите. Местните хора казват, че онези, които са оцелели от трагедията, вече не празнуват рождените си дни.

Училище No.1 e заградено с висока ограда. В двора му на мястото на пристройката на началното училище се строи православна църква. 1 септември се отбелязва в цяла Русия като "ден на солидарност в борбата с тероризма".

 

Най-четените