Перфектна буря от обезценяваща се местна валута, растящи цени, зле управлявана икономика, корупция и неизбежни санкции от САЩ – това е нещото, което изпрати собствениците на магазини в иранската столица Техеран по улиците. Те взеха участие в най-големите анти-правителствени протести за последните години.
В началото на миналата седмица търговците преустановиха дейността си на Големия базар в Техеран и вместо това протестираха пред парламента срещу обезценяването на местната валута – иранският риал, който за последните няколко месеца загуби половината от стойността си спрямо щатския долар.
На черния пазар 1 долар се търгува срещу 85 000 риала. В края на 2017 г. курсът долар-риал е 1:43 000.
Протестите продължиха през цялата седмица. Те се явяват продължение на масовите демонстрации в няколко ирански градове, провели се в края на миналата година. Отговорът на правителството срещу тях беше да убие няколко десетки протестиращи. Въпреки това продължението продължи да расте в следващите месеци, провокирано от растящите цени, задължителното носене на хиджаб и широкоразпространената корупция.
В някои видеоклипове, разпространени в Twitter, се виждат демонстранти, които скандират „смърт на диктатора“ и се обявяват срещу президента на страната Хасан Рухани и върховния водач на страната Али Хаменеи. Те също така искат Иран да спре да се меси във външни военни конфликти като този в Сирия, например.
Хората са на мнение, че политическата система в страната ги предава, особено що се отнася до външната политика. Това е мнението на Саид Гасаминеджад, изследовател във Фондацията за защита на демокрациите, който се фокусира върху случващото се в Иран. Според него иранците са изтощени от провалите на управляващите.
Спадът в стойността на риала имаше сериозно отражение върху иранската икономика. Стойността на заплатите, които иранците получават, изведнъж се оказа по-малка, отколкото е била преди седмица.
„В общи линии хората стават все по-бедни и по-бедни, особено тези, които работят на фиксирана надница“, обяснява Гасаминеджад.
Обезценяването на местната валута прави вносните стоки много по-скъпи. През последните месеци цените на храните, колите и електронните уреди в Иран са скочили неколкократно, предвещавайки инфлация. В случая на Иран това най-вероятно ще доведе до сериозен срив в икономиката, защото потребителите ще купуват по-малко, а в резултат на това търговците няма да зареждат нови стоки.
И наистина – търговията из иранските пазари се забави драстично заради страха, че парите, обменени по време на някоя сделка, могат да загубят от стойността си още преди да са били вкарани в банковата сметка на получаващия.
Скорошното решение на Иранската централна банка да намали лихвите също не спомогна за това парите да останат в банките. Reuters съобщи, че иранците постепенно се отдръпват от парите в брой и вместо това инвестират в по-сигурни активи като злато, недвижими имоти и стоковия пазар.
Правителството на Иран се опита да се намеси в ситуацията през април, за да спре спада в стойността на риала. Това стана чрез определянето на официален курс от 42 000 риала за долар и въвеждането на забрана валутата да се търгува на друга стойност.
Това обаче не спря спекулациите на черния пазар и вместо това доведе до още по-сериозно обезценяване на иранската валута. Наскоро говорителят на президента Рухани – Махмуд Ваези, коментира, че стоки се внасят при определения от правителството курс, а след това се продават с курса на черния пазар.
Правителството също така предприе стъпки към забраната на вноса на повече от 1300 стоки, които могат да бъдат произвеждани на местно ниво като в това число влизат дрехи и обувки. На мярката се гледа като на подготовка за това, което върховният лидер Хаменеи определя като „съпротивителна икономика“, която, освен всичко друго, поставя приоритета върху местните индустрии и цели да спре изтичането на чужда валута от страната. В тази насока властите също така се прицелиха в пътуването в чужбина. Подобни ходове обаче могат да имат сериозни последствия за иранските власти.
„Кои хора пътуват в чужбина? Кои хора си купуват луксозни стоки? Това са тези от по-богатата част на средната класа – тези, с които режимът е сключил пакт“, коментира Гасаминеджад. Той обяснява, че режимът продава петрол, а част от спечелените от това долари отиват в представителите на тази класа: търговци, доктори, инженери, професори в университетите, творци и др. Според него в момента режимът не може да изпълни обещанията си и няма да го направи като по този начин ще застраши начина на живот, с който тези хора са свикнали.
„Ако ти бъдат наложени икономически санкции, това ще намали притока на пари... което ще доведе до напрежение и върху представителите на по-богатата част от средната класа“, коментира изследователят.
Така се появява рискът същите тези по-богати представители на средната класа изведнъж да се обединят с печелещите по-малко, което би могло да бъде „много опасно за режима“ в страната.
Действията на иранското правителство предхождат удара, който ще бъде нанесен от американските санкции, влизащи в сила като резултат от изтеглянето на президента Доналд Тръмп от ядрената сделка за Иран. Миналият вторник администрацията на Тръмп коментира, че очаква всички държави, които купуват петрол от Иран, да намалят покупките си до нула до 4 ноември. В противен случай те също ще бъдат застрашени от санкции от страна на САЩ.
Ако администрацията на Тръмп продължи да следва тази линия на действие, това ще нанесе допълнителни щети на иранската икономика, която сериозно се влияе от търговията с петрол.
„Както и преди съм казвал, не трябва да е изненада за никого, че протестите в Иран продължават. Иранците настояват техните лидери да споделят с тях богатствата на страната и да отговорят на нуждите им“, коментира държавният секретар на САЩ Майк Помпео.
САЩ обяви „напълно неоправдана икономическа война“ на Иран, мисли Барбара Слейвин – директор на Инициативата „Бъдеще за Иран“.
Според нея целта на Щатите е просто да отслабят Иран, да дестабилизират страната, да сринат икономиката й и да я превърнат в по-маловажен фактор в региона.
Слейвин е на мнение, че ако се стигне до насилие, нестабилност и гражданска война, това ще е от допълнителна полза за администрацията на Тръмп.
Но за протестите има и други причини. Обещаните икономически ползи от ядрената сделка така и не се реализираха така бързо, както се надяваха жителите на страната. В същото време правителството реши да премахне определени субсидии, орязаха социални помощи и похарчиха милиарди за войната в Сирия.
Опитите на Рухани да се справи с проблемите в иранската икономика се сблъскаха с различни пречки, най-значимата от които беше решението на САЩ да се оттегли от ядрената сделка за страната. САЩ казва, че иска Иран да е „нормална“ държава, което от гледна точка на Белия дом означава Иран да спре да подкрепя военни групировки в региона, да преустанови дейността си в Сирия и Йемен и да укроти опозицията си срещу Израел.
И все пак иранската икономика, като цяло, ще може поне в краткосрочен план да се предпази от най-тежките последствия от санкциите на САЩ. Очаква се някои от най-големите клиенти на страната да продължат да купуват петрол от нея и да плащат не с друго, а с американски долари.
С оглед на протестите, правителството без съмнение ще предприеме стъпки, с които да подсили икономиката, за да се подготви за предстоящите тежки времена. Съвсем друг въпрос е дали някоя от тези мерки ще премахне или поне намали негодуванието на иранския народ, засилено от растящите цени, лошото управление и това, което изглежда ще бъде поредния период на икономии.
Според Барбара Слейвин проблемите в икономиката на Иран ще се изострят, но режимът ще успее да „нахрани хората и да подсигури, че лампите в домовете им ще продължат да светят“. Но това също така ще отслаби Рухани и ще засили позициите на тези срещу него.
