Общо 1 806 336 граждани на Македония имат право на глас на референдума относно споразумението с Гърция за новото име "Северна Македония". Tова не е просто глас за име на страната, а цивилизационен избор за хората там.
Гласуваният от македонския парламент въпрос за националното допитване е следният: "Подкрепяте ли членство в ЕС и НАТО с приемане на Договора между Република Македония и Република Гърция?"
Някои вече обвиниха управляващите в страната, че манипулират хората още със задаването на самия изборен въпрос, но според други това е начин да се покаже самата ситуация - или Македония ще приеме новото име, договорено с гръцкото правителство, или може да забрави за членство в ЕС и НАТО.
Постигнатото разбирателство с Гърция по въпроса с името на Македония е върховата точка в отношенията на двете държави от самото обявяване на независимостта на бившата югославска република. За правителството в Скопие този референдум е исторически шанс да се приключи с дипломатическата блокада от страна на Гърция за членство в международните организации.
Евентуалното преименуване на Македония, както е заложено в постигнатото през юни тази година Преспанско споразумение, ще спомогне за слагането на край на дългогодишното напрежение между двете страни, заради претенциите на Гърция, че името "Македония" принадлежи на една от нейните области.
Притесненията на Гърция още от 1991 г. насам са, че самото име Македония дава на Скопие претенции върху културното и историческо наследство, а и на самите територии на историческата област Македония, която в момента се разделя в границите на 3 държави - Македония, Гърция и България.
Затова и много от гърците приеха на нож споразумението със Скопие. Те въобще отказват идеята съседната им държава да има по какъвто и да е начин в името си самата дума Македония. Въпреки всичко това правителството на Алексис Ципрас все пак успя да прокара договорката.
Далеч по-сложна обаче е ситуацията в самата Македония, където политическият и социалният пейзаж в страната поставят на кантар цялата сделка.
Нуждата от референдум за новото име на страната не дойде толкова много от желанието на македонския премиер да легитимира сделката с Гърция, колкото от невъзможността подобна конституционна промяна да се прокара през парламента.
Самото споразумение с Атина беше прието с общо 69 гласа "за" в общо 120-местния македонски парламент. За да се промени името на страната обаче, се изисква промяна в конституцията, а за нея е нужно абсолютно парламентарно мнозинство от 2/3 от депутатите (80 гласа "за") - нещо, което е близко до невъзможно.
Поне не и с помощта на най-голямата политическа сила в парламента - ВМРО-ДПМНЕ, които до последните избори бяха и управляващи при премиера Никола Груевски, сега съден за злоупотреба с власт. По негово време страната беше в сериозна външнополитическа изолация и в обтегнати отношения с почти всичките си съседи освен Сърбия.
Именно заради това разпределение на силите беше свикан и референдумът, който да определи дали Бившата Югославска Република Македония, както в момента е официалното название на страната за пред международната общественост, ще се превърне в Република Северна Македония.
Големият проблем за агитиращите в подкрепа на промяната е, че положителният изход далеч не е сигурен.
Според социологическите проучвания по всяка вероятност ще спечели лагерът, подкрепящ договора. Спорният момент обаче идва откъм избирателната активност. Според македонското законодателство за референдумите, за да бъде едно допитване валидно, в него трябва да участват над 50% от избирателите. Населението на Македония по официални данни е около 1,8 млн. души.
По груби сметки на експертите около 700 хил. са македонците, които подкрепят сделката за името с Гърция и ще излязат да гласуват за нея. Не се знае обаче какво ще е поведението на тези, които се обявяват срещу.
В момента стратегията на опозицията е не да агитира срещу сделката, а да призовава за бойкотиране на самия референдум. За това се обяви на няколко пъти и държавния глава на страната Георге Иванов (избран от ВМРО-ДПМНЕ), включително и по време на речта си пред Общото събрание на ООН. Там той дори определи допитването като "примка за обесване" и "историческо самоубийство" и обяви, че за себе си е направил своя избор - на 30 септември да си остане вкъщи.
В допълнение Иванов разкритикува висшите представители на САЩ и ЕС, които изразиха подкрепа към референдума и призоваха македонците да гласуват в подкрепа на споразумението, така че да се сложи край на дългогодишния спор с Гърция и Македония да получи желаната евроатлантическа перспектива. Иванов заяви и че с ратифицирането на документа ще се извърши "явно нарушаване на суверенитета на държавата".
Това е цялостната позиция и на партията, която го издигна за президент - бойкот на вота, за да остане той без легитимност.
Тяхната позиция залага на националистическите послания, суверенитета и националната гордост на страната, която според тях не трябва да бъде разменна монета за влизането на Македония в ЕС и НАТО.
Те са подкрепени и от пропагандна кампания на свързани с Кремъл руски медии. За това предупреждават редица западни дипломати и анализатори, които следят кампанията отблизо. Целта и тук е да се намали избирателната активност до под 50%.
За Москва цената на този референдум е възможността да се спре присъединяването на Македония към НАТО. Кремъл категорично се противопоставя на разширяването на Алианса на Балканите, тъй като разглежда региона като част от сферата си на влияние.
Освен това Русия има и сериозно влияние в страната по време на управлението на Никола Груевски, а агенти на ФСБ бяха свързани с мащабните протести от пролетта на 2017 г., когато граждани нахлуха в македонския парламент с цел саморазправа с политиците на Зоран Заев по повод законопроект за превръщане на албанския език във втори официален в страната.
От международната журналистическа неправителствена организация Бюрото за разследваща журналистика вече излязоха с информация, че руски тролове вече работят за повлияване на референдума чрез разпространяване на пропаганда. Освен тях обаче, от Бюрото са открили, че също така в процеса участва и британска PR агенция, която е консултант на противниците на референдума.
Евентуален провал на вота в неделя ще означава отхвърляне на споразумението за името на страната с Гърция, което на свой ред ще доведе до блокаж на кандидатурата й за членство в ЕС и в НАТО и поне засега край на европейските амбиции на страната.
Това е и Рубикон за премиера Зоран Заев, който пое управлението с идеята за евроинтеграция и повишаване на стандарта на живот, но от самото начало е изправен срещу силна националистическа съпротива.
Ако той не успее да "достави" първите стъпки по членството на страната към двете големи международни организации, заплахата е, че Македония ще се върне обратно към изолационизма си. Това заяви и самият той в едно от изказванията си по време на кампанията.
"Решението е между интеграцията и изолацията. Няма друга алтернатива за Република Македония освен интеграцията в НАТО и ЕС", заяви той.
Македонският премиер получи подкрепа за референдума от САЩ, НАТО, ЕС и Германия, които се обявиха в подкрепа за смяната на името на страната като ключ по пътя й към Обединена Европа и членство в Алианса.
Западът очаква разрешаване на спора за името, за да се стабилизира регионът и да се установи трайно прозападно влияние там.
Неуспех на референдума би свалил цялата легитимност на Заев като премиер и дори има възможност да доведе до нови избори. Ако въпреки това той остане на поста си, е почти сигурно, че ще се стигне до нова порция антиправителствени протести, организирани от опозицията и до политическа и социална криза.
Евентуалният провал би повлиял и на съседна Гърция, където коалиционното правителство на Алексис Ципрас беше изправено пред истинска криза именно заради въпроса с Македония. По-малкият партньор в коалицията - националистическата "Независими гърци" е сред сериозните противници на договорката със Скопие и евентуален крах на вота, ще им даде само още повече сила за натиск да отхвърли и Атина споразумението.
Затова и македонците излизат за исторически избор, който ще предопредели пътя, по който ще поеме страни им, а решението им ще се отрази и на всички околни държави.
