За миналата година Северна Корея драстично увеличи обхвата на своите ракети. Изпитанията на различни ракети показват, че е все по-вероятно страната да разполага с интерконтинентална ракета, която може да достигне най-малкото бреговете на САЩ. По-сериозното притеснение е, че Пхенян продължава опитите си да подобри обхвата и точността на своите ядрени оръжия.
"Вярваме, че светът навлиза в ренесанс на ракетите", казва Йън Уилямс, помощник-директор на Центъра за стратегически и международни изследвания, който събира данни за ракетните програми в различни страни.
По думите на Уилямс все по-голям е броят на държавите, които вече имат достъп до ракети и използват това, за да увеличат регионалното напрежение, повишавайки рисковете от война. Това води до по-голяма вероятност за война. Междувременно държавите са по-податливи да използват арсеналите си, ако смятат, че техните ракетите могат да бъдат цел на някой външен играч. Така много от тези страни, които развиват оръжейното си дело за увеличаване на капацитета на ракетите си, реално са горещите точки в Азия и Близкия изток.
Подобен тип оръжия се заявяват до голяма степен като заплаха при регионални конфликти, които търсят решението си от години насам. Въпросът е, че ефектите на това "извиване на ръце" се усещат по целия свят.
Винаги го има и рискът в крайна сметка тези оръжия да попаднат в ръцете на въоръжени групировки, както реално се случи с "Ислямска държава", когато извърши офанзивата си през 2014 и 2015 г. в Ирак и Сирия, слагайки ръка на доста добро въоръжение.
Друг пример за опасност с международен мащаб е Северна Корея. Оценките за максималния диапазон на ракетите в страната са се увеличили от около 1200 километра през 1990 г. до повече от 13 хил. километра към момента. Само за сравнение разстоянието между София и Ню Йорк е малко над 7500 км., а разстоянието от София до Пхенян е около 8000 км.
Междувременно 5 държави засега могат да ударят с ядрените си ракети абсолютно всяка точка на света.
Това са САЩ, Русия, Великобритания, Китай и Франция. Те са и големите играчи, когата става въпрос за въоръжаването с толкова далекобойни оръжия. И като изключим Китай (който от време на време помага на развиващи се програми), именно те са за най-сериозно запазване на ракетното и ядрено статукво.
Страни като Иран, Северна Корея и Пакистан разполагат със стабилни програми за разработване на ракети. А приликата на някои от техните ракети показва, че те са си сътрудничили за споделяне на технологии.
Така например Пакистан, който започва да инвестира по-сериозно в ядрената си програма за ракети през 90-те години, се смята, че е сътрудничил и с Китай. Така до към 2005 г. Пакистан вече разполагаше с възможността да удари по-голямата част от основния си регионален съперник - Индия.
От своя страна, Индия за около две десетилетия успя да развие програма, която да й позволи да извърши ядрен удар върху почти цялата част на Пакистан и Китай. В момента страната си партнира с Русия за разработването на още по-мощна ракета.
Още преди 1990 г. Саудитска Арабия и Израел имат възможността да ударят Иран с ядрено оръжие. Сега обаче Техеран разполага с ракети, които да отвърнат и то благодарение на технология, идваща от Северна Корея.
Освен това, както Индия, така и Северна Корея работят върху ракети, които могат да се изстрелват от подводници. Това би им позволило да скрият по-добре ракетите си, за да ги използват при потенциален конфликт или при ответен удар срещу някой от противниците си в региона.
Друга област на безпокойство е, че рискът от това различни милиции или терористични групировки да се доберат до бойни ракети, се увеличава неимоверно.
Добър пример за това е как през ноември балистична ракета, изстреляна от Йемен, достигна столицата на Саудитска Арабия. Ракетата е била изстреляна от бунтовници хути - шиитска милиция, която преди три години пое контрола над по-голямата част от Йемен, и се ползва с подкрепата на Иран и Хизбула. Досега хутите са пробвали да ударят Саудитска Арабия няколко пъти, засега безуспешно. При последния опит стана ясно, че използваната ракета е от типа "Скъд" използвани от бившия соц блок по времето на СССР.
Почти невъзможно е да се предотврати разпространението на технологията за подобни бойни ракети. Още по-малък е шансът да се спре търговията на части, системи за насочване и двигатели и най-вече опит и ноухау. И само един преносим харддиск може да съдържа тайни за милиарди долари.
Понякога дори само малко ключова информация може да даде огромен тласък на една ракетна програма. Според мнозина експерти невероятната скорост, с която Северна Корея напредва, се дължи на придобиването на информация за съветски ракетни двигатели.
Всичко това води до нарастване на усилията, които влага Групата за контрол на ракетните технологии, в чийто състав влизат общо 35 държави. Те се стремят да намалят износа на ракети и техните компоненти.
В неотдавнашно свое изявление групата подчерта "критичното значение" на работата за справяне с бързите темпове, с които се развива самият напредък в оръжията.
Мнозина обаче са скептични, че подобни интервенции въобще са възможни. Така че скоро вероятно не само петте големи ще могат да ударят всяка точка на планетата с ракетите си. А това означава един много по-неспокоен свят.
