Преди "Сириза" да спечели изборите в Гърция, опозиционният тогава лидер Алексис Ципрас щедро обеща, че "нито една къща" няма да бъде отнета от гърците, които не си плащат ипотеките.
Вече като премиер, това обещание все още го преследва, коментира изданието "Политико".
Лявата партия на Ципрас - "Сириза" дойде на власт след вълната на масови протести в пика на европейската дългова криза.
През юли 2015-а последва драматичен сблъсък между Гърция и международните кредитори. В крайна сметка Ципрас избра да заложи на запазването на членството в еврозоната пред премахването на мерките за икономии, които партията му обеща преди изборите.
Съвсем логично, изборът му накара много гърци да се почувстват предадени.
Под натиск от кредиторите да засили банковата система, предвожданото от "Сириза" правителство миналата година неохотно се съгласи да разреши продажба на търг на имоти, иззети от частни лица и малки фирми, които са просрочили ипотеките си - същите хора, които Ципрас беше обещал да защити като опозиционен лидер.
Опитите на правителството да събере около 108 млрд. евро просрочени заеми (те съставят около 50% от портфолиото на всички гръцки банки) обаче бяха посрещнати с твърда съпротива.
Разрастващото се протестно движение попречи на провеждането на почти всички планирани търгове за продажба на ипотекирани недвижими имоти от страна на банките - с изключение само на няколкостотин.
Като следствие на блокираните политики основната част от просрочените заеми продължават да се трупат. Съответно не изчезват и дискусиите за евентуален Grexit - напускане на ЕС.
Тези дискусии се водят в Гърция вече седем години, но сега се отразяват и върху имиджа и популярността на самия Ципрас.
Протестните движения, които го доведоха на власт, сега се обърнаха срещу него, а страната продължава да изпитва същите затруднения както и преди.
Активистите от движението "Срещу търговете" се събират в съдилищата в страната всяка сряда в 15:30 часа и със сила пречат на провеждането на търгове за разпродажба на ипотекирани имоти.
Преди две седмици, както обикновено, около 50 активисти организираха шествие между съдебните зали в Солун, като настояваха да научат какви търгове се провеждат, разказва "Политико".
След бързо събрание във фоайето, те решиха да попречат на продажбата на търг на ипотекиран магазин с площ 108 кв.м. Магазинът е бил собственост на баща и дъщеря, но вече се продава от банка "Пиреос", заради неизплатената му ипотека.
Илиас Смилиос, скромен учител на средна възраст, е човекът, който предвожда групата към председателстващия търга нотариус. "Извършвате кражба", вика той. "Търгът се отменя, защото сме тук. Няма да допуснем да се проведе".
"Гърците са обзети от гняв и ярост", коментира Смилиос в кафене срещу солунския съд, след като протестиращите успешно предотвратяват търга. "Има много хора, които повярваха на "Сириза", но надеждите им се изпариха завинаги".
Ироничен детайл е, че девизът на движението срещу продажби на търгове на ипотекирани имоти "Нито един дом в ръцете на банкер" - беше нещо, което самият Ципрас изрече през януари 2015 по време на реч пред ликуващите поддръжници на "Сириза", два дни преди избирателната победа с радикална платформа за противопоставяне на наложения от ЕС остеритет.
"Имаме план и се ангажираме да сложим край на този кошмар на търгове на единствени домове на семейства. Нито един дом в ръцете на банкер!", заяви тогава Ципрас пред ръкопляскащата тълпа. "Сега това е лозунг, но от понеделник ще стане официален закон".
Горчивата ирония на настоящата ситуация не остава незабелязана за съпартийците му.
Миналата година собственият вестник на "Сириза" публикува отворено писмо до Ципрас и министъра на правосъдието Ставрос Контонис от анонимен солунски длъжник, представящ се като Михалис П.
Писмото беше описано във вестника като "отчаян зов за помощ от Михалис П., безработен, диагностициран с инвалидност, баща на голямо семейство и дете с аутизъм, което има риск да изгуби единствения си дом в Солун, ако той бъде продаден на търг, и в резултат на това седем души ще се окажат на улицата".
Описаният в статията случай даде тласък на движението срещу търговете и на 28 септември няколкостотин души предотвратиха продажбата на неговия дом.
"От този момент нататък движението се промени в цяла Гърция и стана по-решително", коментира Смилиос, който присъства във видеа от този ден, размахващ юмрук и предвождащ скандиранията на тълпата, качил се върху маса, докато отряд за борба с безредиците се опитва да овладее положението.
В същото време правителството настоява, че домовете на гърците са в безопасност.
В изявление министерството на икономиката заяви, че настоящото законодателство означава, че "60% от основните жилища на затруднени семейства" са защитени срещу продажба на търг.
"Имаме поставена оперативна цел да понижим просрочените заеми и до момента всички тримесечни междинни цели са изпълнени", коментираха от министерството, като все пак признаха, че нивата на лоши заеми са по-високи, отколкото преди две години.
След като гръцкото правителство се съгласи на среща на финансовите министри от еврозоната на 20 февруари да обсъди допълнителни реформи на данъчната и пенсионната система и трудовия пазар, финансовият министър Евклид Цакалотос беше принуден да опровергае слуховете, че решението е довело до напрежение в управляващата партия.
"Няма нищо вярно в това, което се говори", цитират думите му гръцките медии.
Правителството заяви, че ще прокара закон за "контрамерки", за да компенсира финансовите щети, понесени от обикновените гърци в резултат на подобни нови мерки.
"За всяко евро, което обременява гражданите, ще има друго евро, което да им помага", заяви говорителят на кабинета Димитрис Цанакопулос.
Проблемът е, че и нотариусите започнаха стачка в отговор на царящия в съдилищата хаос. Те решиха да не провеждат търгове за продажба на жилищни имоти. Председателят на солунската Асоциация на нотариусите Йоана Билиси-Хрусала коментира, че решението е било взето, за да се предотврати "голям социален проблем" и масова бездомност.
Преди всяка поредица от търгове, провеждащи се в сряда, нотариусите в Солун изпращат документите за търга до Билиси-Хрусала, като искат нейно разрешение да продължат с процедурата.
Засега обаче търгове за продажба на жилища заради дългове към банки или гръцките данъчни служби, или между граждани, ако имотът е основно жилище, не се одобряват и провеждат, коментира той. "Ако е производствен имот или склад, търгът е разрешен, ако е жилищен имот - не".
Билиси-Хрусала казва, че нотариусите притискат правителството да спази обещанието си и да прокара закон, с който се забранява продажбата на търг на основни жилища.
Движението срещу търговете обаче не счита нотариусите за свои съюзници. Те често са жертва на тормоз в съда, като Билиси-Хрусала казва, че лично е била атакувана от членове на движението.
"Защитаваме основните жилища и сме декларирали публично това", коментира тя. "Не сме съгласни с тези протестиращи, те не знаят какво искат. Те не само възпрепятстват продажби на търг на основни жилища, но и възпират всякакви граждански процедури в страната".
Психологическа подкрепа
Няколко поредни гръцки правителства прокарваха закони за закъсали длъжници, с които им се позволяваше да регистрират основното си жилище за защита срещу продажба на търг, ако стойността му не надвишава определена сума.
Панайотис Калофонос, икономист в Гръцкия съюз на работещите потребители, обаче коментира, че прагът прогресивно се понижава.
В момента определен на ниво 120 000 евро той защитава по-малко основни жилища и обикновено покрива само работещи хора, но не и "търговци на едро или дребно," казва той.
Асоциацията на потребителите помага на закъсали длъжници да кандидатстват за защита на основното им жилище и осигурява правни консултации. Тя също така предлага психологическа подкрепа, тъй като финансовите трудности често водят до психични проблеми, алкохолизъм, опити за самоубийство и разводи.
"Натискът от банките е толкова силен, че се наложи да създадем групи за психологическа подкрепа на задлъжнелите потребители," казва Калофонос.
"Събирачите на дългове могат да ви се обаждат по всяко време, денем и нощем, до 20-21 часа, и изобщо не са дискретни," коментира той. "Няма значение какво им казвате. Може примерно да им кажете: ‘Вижте, току-що изгубих работата си, майка ми умря' - истински случаи - и те да ви се обадят отново три часа по-късно."
