От падането на Желязната завеса насам, властите в Русия и Норвегия работят усилено за засилване на връзките между двете държави и осигуряване на безвизово преминаване на границата за местните.
Много норвежци пътуват до Русия, за да си купуват по-евтин бензин и алкохол, докато руснаците ходят в Норвегия, за да си купуват неща като памперси и кафе. Те обаче се притесняват, че скоро това пътуване няма да бъде същото. На границата между двете държави норвежката страна издига ограда, която да регулира бежанския поток.
Миналата година около 5 500 бежанци, основно от Сирия, влизат в Норвегия през тази граница, след като са поели към Европа по т.нар. Арктически маршрут.
"Не искаме тази ограда", казва Сивон Тaкер, която работи като таксиметров шофьор. "Искаме да имаме с Русия отношенията, които сме имали през всички тези години", казва тя. Когато кара по магистрала E105 към норвежката граница, тя, както и много нейни съграждани от Хиркенес в Северна Норвегия се чувстват по един и същ начин.
Жителите на града се шегуват, че имигрантите могат лесно да преплуват 200 метра или да походят около конструкцията, за да влязат в страната. Миналата година хиляди мигранти минаха през норвежката граница на колело, защото според закона те нямат право да минат пеша.
По-внимателен поглед към новата ограда обаче показва, че тя е свързана с по-стара и тънка, която преминава по цялата дължина на границата.
„Това е сякаш някой да сложи двуметрова ограда в задния ти двор, чудиш се защо съседът прави това", казва Тaкер.
Според правителството на Норвегия металната ограда е необходима, за да се затегне сигурността на пътя към свободната Шенгенска зона. Оградата е дълга около 200 метра и висока около 4 метра. Двама изпълнители се трудят над изграждането й. Те свързват кабели, за да инсталират мрежа от камери за наблюдение по цялата ограда. На самия граничен пункт група руски дами влизат в Норвегия на седмичните си пътувания до Хиркенес, за да продават руски стоки на норвежци и туристи.
„Ако норвежките власти строят огради, значи сигурно имат нужда от тях", казва Зоя Машкова, руски търговец. Според нея това е правилно, защот не само сирийски бежанци влизат в страната, но има и хора от южните части на Русия.
Ръководителят на Норвежката асоциация по бежанците се притеснява, че оградата изпраща грешно послание към хората, които имат истинска нужда от помощ.
През април норвежкият парламент приема нов закон за бежанците и имиграцията, който позволява на властите да отказват влизане в страната на хора, които не идват директно от конфликтна зона.
В столицата Осло, която се намира на около 2 000 километра от границата, правителството отрича новата ограда да е „антимигрантска мярка".
Според заместник-министъра на правосъдието Уве Ванебо, целият дебат около оградата е „буря в чаша вода" и настоява, че през цялото време са водени разговори за оградата с Русия. „В много добър работен диалог сме с руските власти и освен това трябва да не забравяме, че оградата от риската страна е много по-дълга, ако си спомням правилно - 200 километра, т.е. тази ограда е нищо с онова, което вече имаме", казва той.
Очаква се оградата да бъде довършена за седмици, но има проблем. Една част от нея трябва да бъде съборена и изградена отново, защото е твърде близо до руската граница. Затова и ще струва още по-скъпо на страната.
