Рейкявик се бори да стане място с "чиста енергия", благодарение на геотермалните си енергийни източници. Сега столицата на Исландия се опитва да стане първият град без въглеродни емисии.
Миналият месец Исландия стана една от първите държави, които ратифицираха Парижкото споразумение за климатичните промени. Парламентът го гласува единодушно, скоро след като Рейкявик обяви целта си да елиминира въглеродните емисии до 2040 година.
Стремежът е да се намалят емисиите от парникови газове от 2,8 тона на човек през 2013 година до нула. Това ще стане с промяна на начина на живот в града, а от общината трябва да убедят исландците да излязат от техните любими коли и да се придвижват пеша, с колела или с градски транспорт.
Благодарение на многото си минерални извори и геотермална енергия, градът има добър старт в начинанието. В САЩ например, парниковите емисии са по 16,5 тона на човек.
Рейкявик е най-северната столица с население над 120 хиляди души. 60% от населението на Исландия живее в градове.
Расте броят на туристите, очаровани от невероятните геотермални извори на Исландия. Очаква се през 2016 година приходите от туризма да бъдат 10% от БВП.
Всички сгради в Рейкявик имат геотермално отопление, и на 100 процента хидроелектричество.
"Сега трябва просто трябва да се задействаме и да правим нещата по-бързо. Много сме щастливи, защото имаме природни източници на енергия, но трябва да имаме позиция и да образоваме хората, които живеят тук" - обяснява Олеф Ерварсдотир, началник на отдел за околната среда и планирането.
По-добър транспорт
"Мисля, че можем да подобрим много неща, но най-голямото ни предизвикателство е транспорта" - казва Ерварсдотир. За да се справи с този проблем, Рейкявик планира да продължи инвестирането във велоалеи (само за тази година са вложени 3,77 милиона евро), да се инсталират повече места за зареждане на електромобили и да работи с близките шест общини за създаването на нова експресна автобусна линия или за влакова линия.
Градът вече има автобусен транспорт, но той се ползва само от 4% от хората, а целта е броят им да се утрои до 2030 година. Ползващите велосипед са 19%, като се очаква те да нарастнат до 30%.
Властите насърчават ползването на електромобили сред 9 хиляди държавни служители с безплатно паркиране и по-ниски данъци.
Да се разреши "проблемът на градския растеж" е ключов момент в намаляването на емисиите от траспорта, които са близо 80%. "Над 75% от всички пътувания около Рейкявик са с кола, така че нашата задача и да убедим хората да вървят пеша или да карат колело или да използват градския транспорт, защото така се спестява енергия" - заявява Торщайн Хермансон, директор по транспорта и градския дизайн.
"Някои даже ползват колите си вместо връхна дреха, защото не искат да се обличат и да повървят 1 км" - обяснява той.
Той участва в проект, който цели местните жители да избират да живеят в града, а не в предградията. "Районът на Рейкявик е доста просторен, като американски град и това се отразява върху избора на личен автомобил" - обяснява.
"Искаме да растем навътре вместо навън. Така хората, които живеят по-близо до работата и магазините си могат да избират да се придвижват по друг начин" - казва Хермансон.
Проучванията показват, че младите хора имат желание да живеят в града. Но според Ярет Уолкър, експерт по градски транспорт, който се занимава именно с мобилността в столицата "проблемът е в разрастването на града".
Въглеродните емисии са винаги в повече в градовете. А извън малкия исторически център на Рейкявик, е истинското застрояване. Там са блоковете с апартаменти, свързани с магистралите или булевардите. Рядко има пешеходни улици или подходящи маршрути от градския транспорт. Много от живеещите тук дори не могат да отидат до магазина пеша.
Бизнесът иска да участва в използването на нови пространства в града. Торвалдур Гисурарсон, собственик и изпълнителен директор на фирма "Аркус" в момента строи Hafnartorg - пристанищен град. Това ще бъде място с магазини, офиси и 80 апартамента в идеалния център.
"Центърът не е толкова населен както в други страни, поради ограничаващите застрояването правила, които намаляват броя на апартаментите и цените. Но нещата трябва да се променят" - счита строителният предприемач.
Индустрията също е в играта. Миналата година, Исландският център за корпоративна и социална отговорност "Феста" организира подписка за намаляване на отпадъците и на вредните емисии, в която се включиха 104 шефове на компании.
Управляващият директор Кетил Магнусон вярва, че има желание за промяна, което е и финансово мотивирано. "Сега това е модерно в столиците на северните страни, има състезание между кметовете".
Един от корпоративните лидери, подписали петицията е Ерна Еириксдотир, главен мениджър в Eimskip shipping. Според нея намаляването на отпадъците и спестяването на енергия придават смисъл на бизнеса и на околната среда.
Нейните кораби, плаващи на дълги разстояния не могат да се движат на ток (въпреки че Исландия инсталира електрически двигатели на рибарски кораби). "Би трябвало да успеем да постигнем това, ако се мотивираме взаимно, но трябва да направим компромис с това, което ни е изгодно и това, което ще си струва след време" - обяснява тя.
"Освен туристи, по-чистият град е идеална дестинация за международни конгреси, защото се намира по средата на Атлантическия океан" - казва Ашилдур Брагадотир, директор на туристическата организация "Visit Reykjavík".
"Имаме гейзери, страхотни водни басейни, ледници, вулкани - поради изригванията, земетресенията и климатичните промени пейзажът непрекъснато се променя. В Рейкявик, мисля, че сме по-загрижени за природата от други нации, защото сме толкова свързани с нашия остров, с нашите пейзажи и природни красоти" - заключва той.
