В репортаж от македонската столица Скопие, изданието Гардиан разказва за новия македонски (почти завършен вече) проект "Скопие 2014-та".
В статията журналистът Кит Джилет се опитва да отговори на тревожещия много (далеч не само добросъседски) умове въпрос, а именно
"Как Скопие се превърна в новата европейска столица на кича?"
В неокласическия си блясък Скопие изглежда лъскав и различен, пише Джилет - ако не броим съмнителната естетическа стойност на новите статуи и сгради в центъра, за които поне едно нещо е сигурно: те представляват действително изненадващ и внушителен спектакъл от форми.
"Разходете се по поречието на река Вардар към същинския център на Скопие, столицата на Република Македония, и бързо ще се озовете сред неокласически сгради с колони и фигури на нимфи на покривите.
Тези сгради не бяха тук преди пет години", разказва Джилет.
Неговото впечатление от разходката му в началото на април е следното: баровете се протягат по поречието на реката, столовете и масите отново са изнесени на терасите, а всичко наоколо изглежда ново.
Наредени по мостовете, любопитно надничат към увеличаващия се брой посетители на "македонското чудо" така наречените "македонски" герои, местни писатели и артисти.
Дълго време забравено кътче от Европа, в бившата Югославска република, започна да работи усърдно след 2010-та година по строежа на огромни правителствени и национални сгради, както и по изработката на стотици статуи в центъра на столицата, напомня журналистът.
"Сега проектът, известен като "Скопие 2014-та", който трябваше да бъде завършен миналата година, е почти готов. И е точно толкова интригуващ и спорен, колкото беше според първоначалния си замисъл.
Проектът има две основни цели: да привлече повече туристи и да се опита да отдели историята на страната от историята на съседна Гърция (и България, бел. ред), разчитайки на местния патриотизъм на така наречните "етнически макдеонци".
Проктът е с цена между 200 и 500 милиона евро (цената варира, според това с кого разговаряш) и резултатът е абсолютно нов изглед на централната част на града", пише Гардиан.
"Голям кич е, но води туристи", споделя пред английския журналист Оливър Стефановски, управител на на централния Unity Hostel.
Според Джилет, много македонци осъждат схемата на огромно публично харчене на средства, да не говорим за естетическите качества на проекта. Противоречив е и начинът, по който се игнорира напълно ролята на албанската общност в историята на Македония.
Но без съмнение - новият център връща града на туристическата карта, а доказателство за това е пристигането на нискобюджетния превозвач Wizz Air.
В сърцето на новопостроения градски център може да се види 22-метровата статуя на Александър Велики, заобиколен от войници и фонтан, който през нощта е оцветен в различни цветове.
Наблизо, набутани по всички възможни места, са разположени статуи от бивши управници и светци.
Джилет не забравя да подчертае и новия символ на величието на Македония: триумфалната арка.
Ето още от неговия репортаж:
"В посока от статуята на Александър към реката се вижда статуя на Филип Македонски, който е издигнал ръка към небето. "Определено предпочитам тази нова част на града пред старата. Показва собствената ни история", казва Анета Гаковска, съдържателка на малък местен ресторант.
Преди туристите идваха в Скопие основно, за да се пошляят около красивия район на Стария Пазар, по неговите алеи, джамии и старата крепост. Но сега те могат да изпият едно турско кафе на това място, което, като архитектура и атмосфера, напомня по-скоро на традиционен град в Близкия изток, отколкото европейска столица, и в рамките на пет минути - да бъдат пренесени до центъра, където ще бъдат заобиколени от фалшиви статуи и сгради, имитиращи класическата европейска архитектура".
Мненията може и да са разделени по въпроса, но "Скопие 2014-та" определено създаде от македонската столица най-нетрадиционния град, който може да се посети в Европа, заключва Джилет.