Превръща ли се Африка в китайска собственост

Писмото с изходящ номер "MC/19/3" е нещо ново в китайско-африканските отношения. Кабине Калон, министър на транспорта и авиацията на Сиера Леоне, обяснява в трезв тон, че след внимателна преценка няма да се строи ново летище в столицата на страната Фрийтаун.

Китай е обещал заем и строителни работи на стойност 318 милиона долара. Фрийтаун обаче вече има летище, което според министъра и без това се използва "крайно недостатъчно". Строителството на ново е лишено от икономическа логика и Калон коментира, че има правото да взема "най-добрите решения за страната".

Китайските лидери побързаха да омаловажат случката. По думите на говорител на китайското външно министерство проектът е бил само в проучвателна фаза. Същият допълни, че както е с всякаква дейност в Африка, в Сиера Леоне договореностите винаги са базирани на "сътрудничество, от което печелят и двете страни". Поради това този конкретен проект не бива да се "преувеличава като индикация за проблеми между правителствата на Китай и Сиера Леоне".

И все пак това е първият път, в който африканска държава прекратява вече оповестена сделка с такива мащаби. Инцидентът отразява нарастващ и доста закъснял скептицизъм спрямо като цяло безусловните заеми, които пристигат от Пекин.

Международният валутен фонд (МВФ) в момента класифицира шест африкански държави като намиращи се в затруднено положение по отношение на държавния дълг: Чад, Мозамбик, Сао Томе и Принсипе, Южен Судан, Судан и Зимбабве. Девет други са изложени на голям риск от такова положение.

От края на 2017 г. насам, МВФ все по-често предупреждава за нарастващата задлъжнялост в Африка. През последните две години средните плащания по външни дългове на правителства на африкански държави са се удвоили. Това наскоро изчисли британската активистка група Jubilee Debt Coalition. Плащанията по външните дългове са се увеличили средно от 5.9% от приходите в хазната на правителствата през 2015-а до 11.8% през 2017-а. Около 32% от този дълг африканските правителства дължат на частни кредитори, от които 20% се дължат на Китай, така че "относителната му значимост е по-малка, отколкото често се твърди", твърди докладът.

Но за разлика от повечето западни държави и институции, Китай не огласява своите отпуснати заеми пред обичайните системи за това - като Системата за отчитане на кредиторите на ОИСР или Инициативата за прозрачност на международната помощ (ИПМП).

Проучване на университета "Джонс Хопкинс" показва, че между 2000 г. и 2017 г. Китай е отпуснал заеми, равняващи се поне на 136 милиарда долара.

Причините за бързо нарастващия дълг на Африка са очевидни. Повечето африкански икономики са зависими предимно от износ на стоки за широко потребление и спешно се нуждаят от инвестиции в инфраструктура. Когато цените на стоките за широко потребление спаднаха след бума през 2005-2007 г., приходите от борси в чужбина също намаляха. Много държави компенсираха това с нови дългове (в долари), бремето на които нарастваше с увеличаването на курса на долара спрямо техните собствени валути. Инвестициите в инфраструктура обаче не доведоха до очакваното възстановяване на икономиката. В някои случаи това беше, защото даден ефект се проявява едва в дългосрочен план, в други — защото проектите не винаги имаха особен смисъл. Като летището в Сиера Леоне.

През 2005-а отпускането на заеми от G8 за 18 силно задлъжняли развиващи се страни беше прекратено и това незабавно направи Африка интересна за алчни за печалби инвеститори от частния сектор. Това породи надежди, че международните финансови институции ще се намесят, когато държавите обявят банкрут.

Кристин Хакенеш, изследовател в Германския институт за развитие в Бон, е очаквала МВФ и Световната банка по-рано да изтъкнат опасностите от нова дългова криза. По думите й дискусиите за високите нива на нови дългове, породени от заеми от Китай, се водят между експерти от началото на това десетилетие. Хакенеш е на мнение, че, особено в малките икономики, "би трябвало да се задават въпроси за устойчивостта на проекти, които струват стотици милиони долари".

Междувременно става все по-очевидно, че на теория щедрата стратегия на Китай за Африка не винаги води до обещаните изгоди и за двете страни. Споразуменията за строителство на пътища, летища, железници, язовири и други инфраструктурни проекти често нашумяват заради пълната липса на прозрачност, а уговорките в случай на национален банкрут остават в тайна. Поглед към Шри Ланка разкрива колко сурови могат да бъдат клаузите на китайците. Там Пекин пое контрола върху пристанище за период от 99 години чрез договор за лизинг.

Подобни опасения все по-често се чуват в Африка, където на държави като Ангола отдавна се налага да изплащат дълговете си под формата на сериозен дял от добива им на петрол — 90% от външния дълг на страната е в китайски ръце.

Изданието Africa Confidential съобщава, че Китай е предложил на силно задлъжнялата Замбия да поеме контрола над международното летище на столицата Лусака, както и над държавната електрическа компания. Правителствата на Замбия и Китай категорично отричат това твърдение.

И все пак фактът, че милиони британски средства за помощи са присвоени в Замбия, не поражда особено доверие. Агенция AFP също съобщи, че МВФ е отложил плащанията по дълг за милиард долара, защото се опасява, че задлъжнялостта на страната е по-висока от официално огласените 10,6 милиарда долара. През 2016-а друга държава — Мозамбик, призна, че е крила дългове в размер на милиарди.

В държави като Замбия нараства усещането, че те са се превърнали в китайска собственост. През септември на кенийския учен Патрик Лумумба беше отказано влизане в страната. Той беше поканен от университет там за лекция на тема китайско-африканските отношения. Говорител на правителството обясни, че решението е взето "от съображения за сигурност". Националната телевизия в Замбия е предпазлива при отразяване на инциденти — 60% от нея е собственост на китайски компании.

Западът също е загрижен от нарастващата задлъжнялост на стратегически важната държава Джибути, където от 2017-а насам се намира единствената китайска военна база в чужбина. В Джибути също така има военни бази на САЩ, Франция, Италия и Япония. Ако заради дълговата си политика Китай получи преференциален статус при употребата на важната инфраструктура в държавата, би могъл да избухне конфликт.

Засега Китай се опитва да поддържа представата за това, че сделките по африканската й политика се договарят при равни условия.

И все пак Пекин е напълно наясно, че голямата еуфория на континента е към своя край и предстоят сериозни трудности. Кения също отказа споразумение за свободна търговия с Китай заради и без това огромния си търговски дефицит.

Въпреки това трябва да се отбележи, че на важна среща на високо равнище между Китай и представители на 51 африкански държави, провела се в Пекин, бяха договорени нови заеми на обща стойност $60 млрд.