Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Урок по турски за начинаещи диктатори

Бутафорната "отоманска" армия посреща всички държавни гости на турския президент Снимка: https://www.facebook.com/RecepTayyipErdogan
Бутафорната "отоманска" армия посреща всички държавни гости на турския президент
Белият сарай на Ердоган, който разбуни страстите в Турция Снимка: EPA
Белият сарай на Ердоган, който разбуни страстите в Турция
Белият Сарай

Ехото от електоралния срив на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Турция продължава да кънти.

Докато властта се люшка между коалиция на компромиса, нестабилното правителство на малцинството или в краен случай - нови предсрочни избори, "Хюриет" е инсталирал брояч, с който изчислява откога президентът Реджеп Тайип Ердоган не се е появявал в телевизионен ефир.

Безпрецедентно - турският държавен глава мълчи повече от 48 часа след последната си изява в изборния ден. Единствената позиция от страна на Ердоган беше кратко съобщение, в което призовава всички партии да оценят парламентарния вот "здравомислещо и реалистично".

"Ердоган се появяваше по три пъти на ден по турските телевизионни канали по време на предизборната кампания", напомня изданието.

Нерегламентирана, но открита и невъзмутима агитация от страна на държавния глава, който би трябвало да изпълнява функциите си отвъд партийните пристрастия.

Президентът громеше опозицията от трибуната на партиен митинг на ПСР с Корана в ръка, а ескалацията на вътрешното напрежение след атентатите срещу полицейски и съдебни сгради беше използвана за демонстрация на твърдата държавна сила. Напразно.

В кръга на провинциалния политически хумор - не помогна и извънредното привикване на Лютви Местан до Анкара на среща с премиера Ахмед Давутоглу броени дни преди вота с цел спешна активизация на електората от български произход през "изселническите организации".

Турският урок може да послужи като универсален пример за всеки (балкански) управник с нескромни творчески планове.

На теория, Ердоган беше постигнал всичко - укрепи се във властта в продължение на повече от 10 години, ползваше се с лична харизма, като в същото време имаше в актива си инерцията от икономическия растеж след финансовата криза от 2001 г.

Статутът на Турция като "световна държава" (по определението на Исмаил Джем) му позволи да влезе в ролята на сериозен фактор, който балансира интересите си както спрямо Запада, така и спрямо Русия.

Всичко това - в комбинация с комфортната избирателна система, която пречи на фрагментацията и изкуствено помагаше за налагането на еднопартийната власт на консервативната Партия на справедливостта и развитието.

Но Ердоган не се задоволи с това и се провали.

На първо място, се провали заради натиска за власт. Мечтата по демокрация "руска марка" удари на камък.

ПСР трябваше да постигне пълно мнозинство в Меджлиса, за да прокара проекта за Нова Турция - смяна на парламентарната система с президентска форма на управление.

Затова "надпартийният" президент се оказа централен политически сюжет в периода преди изборит, което доведе до жалби до Централната избирателна комисия и специална позиция от страна на ОССЕ за "загриженост заради активната роля на президента в кампанията".

Едновременно с това, само за няколко месеца след президентските избори от август 2014 г. стотици души, позволили си да изразят "несъгласие" с Ердоган, бяха изправени на съд заради възгледите си - в това число, журналисти, карикатуристи, студенти, и... бившата Мис Турция Мерве Буюксарач.

Новият турски парламент е резултат от вълната на гражданските протести през 2013 г., които искаха повече демокрация, повече плурализъм, разделение на властите и децентрализация. Принципи, които противоречат на президентските амбиции на Ердоган.

Това е и провал на идеологическия кич. Когато Турция загуби блясъка на икономическия подем от последните години, заложи на религиозно-националистическата карта.

Докато Ердоган даде всичко от себе си да възпали носталгията на турците по "славното минало", като си построи императорски сарай и се обгради от бутафорна "гвардия" с османски воини, опозицията заложи на кампания в стил "Икономиката, глупако".

Силният фокус върху икономическите проблеми, разделението между богати и бедни провинции, и залог върху правата на изолираните групи от обществото доведе до исторически възход на левичарските формации (с най-много мандати в Меджлиса от 1980 г. насам).

Това се отнася както за социалдемократите на Кемал Кълъчдароглу, така и за про-кюрдската Демократична партия на народите на Селяхатин Демирташ (която се позиционира като местната версия на СИРИЗА и Подемос), които заедно получиха общо 38% от гласовете на турците с пренебрежимо изоставане от 2% от ПСР.

Лидерът на Подемос Пабло Иглесиас поздрави партията на Демирташ за изборния резултат

Новата звезда на турската политическа сцена Демирташ, когото вече наричат "кюрдския Обама", се наложи като "негатив" на Ердоган - противник на национализма, на задължителното религиозно образование и говорител на умерените групи в кюрдското малцинство.

Сега Ердоган е длъжен да се съобразява с етнически балансьор, който трудно може да овладее; или по определението на Димитър Бечев, "роди се турското ДПС".

В крайна сметка, личната политическа амбиция и загубата на самооценка заради свръхдозата идеология спъна вечния Ердоган на крачка от концентрацията на еднолична власт. Целият напън на стиснатия президентски юмрук произведе шумен откат в лицето му.





 

Най-четените