Докато останалата част от света се тревожи за частните корпорации и интернет гиганти, които събират и боравят с личните данни на потребителите, в Китай държавният апарат предприема нови стъпки в тази посока.
Нови правила там изискват от всеки, който се опитва да регистрира нов телефонен номер, да сканира лицето си.
От китайското министерство на индустрията и информационните технологии не разкриват кои компании ще осигурят на телекомите с необходимите услуги за лицево сканиране. "Ройтерс" обаче посочва, че в Китай са централите на някои от лидерите в разработката на софтуер за лицево разпознаване като Megvii и SenseTime.
Правителството твърди, че въвеждането на биометрични данни "ефективно [защитава] законовите права и интересите на гражданите в киберпространството" и помага срещу измамите, този ход води до сериозни притеснения за навлизане в личното им пространство и тяхната сигурност.
Китай има една една от най-контролираните онлайн среди в света. От потребителите се изисква да се регистрират с истинските си имена, когато създават нови акаунти онлайн, като за целта използват и официалните си документи за самоличност.
Анонимността в китайския интернет обаче тотално отхвърля идеята за анонимно ползване. Повече от 850 милиона души в Китай – или около 65 процента от населението – използват мобилни устройства за интернет достъп, сочат данни на правителството. Те са много повече от онези, които влизат онлайн през настолни компютри. А за някои китайци определени приложения всъщност са се превърнали в отражение на целия интернет – като WeChat на Tencent – като предлагат както изпращане на лични съобщения, така и социалномрежови услуги до възможности за поръчка на такси, храна и дори плащане на данъци.
От 1 декември нататък обаче всеки, който регистрира нов мобилен номер, ще трябва да сканира лицето си. Изискването на важи на съществуващите номера.
До момента обаче имаше сходно изискване, според което при регистрация на телефонен номер се изискваха документ за самоличност и снимки на регистриращия го.
Така новите правила ще увеличат базата от биометрични данни, с които разполага страната. Тревогите около новите промени са, че така се увеличава възможността страната да наблюдава гражданите си постоянно, както и че се ограничава възможността държавните оператори да опазят чувствителната информация за клиентите си.
Лицевото разпознаване вече е "навсякъде в Китай", посочва CNN – от летищата и офис сградите, до фабрики за рециклиране на боклук. От края на ноември такава система се тества и в метрото на столицата Пекин.
Още през септември четирима китайски специалисти в областта на изкуствения интелект (ИИ) и биометрията посочиха, че при потенциален пробив в системите наличието на такава информация сред данните на потребителите може да има "тежки и дългосрочни" последствия за тях.
По думите им системи за наблюдение, които използват лицево разпознаване, но не са добре изградени или подсигурени, не само ще се провалят в това да се грижат за обществената безопасност, но също така могат да доведат до злоупотреба с данните на гражданите и да се превърнат в източник на инструменти за тормоз.
Electronic Frontier Foundation са неправителствена организация от САЩ, която се води от идеята, че технологиите трябва да бъдат ограничавани там, където е възможно. Те посочват, че през последните години няколко пъти се е доказало потребителите са тези, които "понасят тежестта", когато нещата се объркат в подобна ситуация. А според Electronic Frontier Foundation нещата в Китай със сигурност ще се объркат.
Скорошен анализ на сайта Comparitech показва, че градовете в Китай са сред най-наблюдаваните в света с повече от 100 камери на хиляда души население както в Шанхай, така и в Шънджън.
Камерите за наблюдение са основна част и от охранителната система, която се следи за наблюдаване и проследяване на граждани в западната провинция Синдзян, където всичко това се представя като комплект от мерки за справяне с ислямистки тероризъм. На места в Синдзян, който стана печално известен с лагерите за превъзпитание на представителите на уйгурското малцинство, камери за наблюдение има на всеки 45 метра. Те постоянно изпращат картина до командни центрове, където лицата и ежедневната рутина на гражданите постояно биват наблюдавани.
На други места в Китай развитието на лицевото разпознаване не върви така гладко. Университетският професор Гуо Бинг заведе дело срещу парк за сафари в Ханджoу след изискването всички притежатели на сезонни билети да сканират лицата си, ако искат да посетят парка отново.
По думите му целта на съдебното дело не е той да бъде финансово компенсиран, а да се бори с тормоза на лицевото разпознаване. По-късно от парка коментираха, че ще позволят на хората избор дали да се подложат на лицево сканиране, или не.
През август протестиращи в Хонконг свалиха няколко "умни" улични лампи от притеснения, че в тях може да бъде вградено лицево сканиране и други напреднали технологии за наблюдение в полуавтономния град.
Подобни технологии за наблюдение вече излизат и извън границите на Китай – китайски компании са продавали такива на страни от Мианмар до Аржентина, чиято цел е да създадат "умни градове".
