Отново е сезонът на Нобеловите награди. От днес (5 октомври) нататък, избрано малцинство от учени, писатели, икономисти и хора, работещи за световния мир, ще получат телефонни обаждания в странни часове, за да бъдат информирани, че ще получат една от най-престижните награди в света.
От 1901 до 2014 г. са били раздадени 567 Нобелови награди, включително и на прочути имена като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Нелсън Мандела, Ърнест Хемингуей и Международния комитет на Червения кръст. Наградите имат много дълга история - достатъчно дълга, за да изобилства от драми и скандали.
Защо Нобеловите награди са толкова важни?
Никой всъщност не може да определи защо Нобеловата награда е много по-значима от всички останали награди. Вероятно защото съществува от повече от век, или защото самата награда - приблизително 1 млн. долара - е толкова голяма. В момента те определено са сред най-впечатляващите награди.
Историята им е достатъчно добре известна. Някога е имало швед на име Алфред Нобел, химик и инженер, изобретил динамита, който забогатял и преди смъртта си през 1896 г. направил нещо необичайно: завещал около 260 млн. долара за награди за различни научни и културни постижения на хора и организации по цял свят. Така се появили Нобеловите награди.
Как се избира кой да ги получи?
Има Нобелови награди в пет категории: физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. (Наградата за икономически науки, създадена през 1968 от Шведската централна банка, формално не е Нобелова награда, но е награда в чест на Алфред Нобел.)
Нобелистите трябва да са живи, и Нобелова награда не може да се споделя между повече от трима души. Няма ограничение колко награди може да получи един човек. Организации също могат да ги получават. (Например Върховният комисариат за бежанците на ООН е получавал многобройни Нобелови награди.)
Нобеловите комитети канят хиляди хора всяка година да номинират потенциални носители на наградата. Архивите на номинациите се пазят в тайна 50 години, след което се огласяват. Това означава, че можете да претърсите архивите на номинациите и да разберете кой кого е предложил в миналото.
Например Франклин Делано Рузвелт е бил номиниран 5 пъти, а той самият е номинирал двукратно друг човек. Отбележете, че той и държавният му секретар Кордел Хъл са се номинирали взаимно в една и съща година. Рузвелт така и никога не е станал нобелист, но Хъл получава Нобелова награда за мир през 1945 за участието си в създаването на ООН.
Какво получават победителите всъщност?
По-късно тази година, победителите ще отидат в Стокхолм, ще присъстват на официална церемония, ще се срещнат с шведското кралско семейство и ще получат красива диплома, масивен златен медал и удостоверение, че те получават парите от наградата. Тази година наградата е 8 милиона шведски крони (приблизително $965 000) и може да бъде разделена между до трима души.
Церемонията е последвана от пищен банкет. През 2013 присъстващите са вечеряли "мозайка" от токачка, калкан, пълнен с омар, и "шоколадов силует с нуга и експлозия от морски зърнастец." (Всички менюта са публични.)
Има обаче едно изключение. Нобеловата награда за мир се връчва на отделно събитие в Осло, Норвегия. Алфред Нобел никога не е обяснил защо желае определени награди да се връчват от шведите, а тази за мир - от норвежците.
Кои са най-големите скандали около Нобеловите награди?
Наградата за литература много често е спорна. Например много уважавани в глобален мащаб писатели като Владимир Набоков и Джеймс Джойс никога не са печелили, а някои отдавна забравени автори са нобелисти.
Правилото, че не повече от трима души могат да споделят Нобелова награда, е довело до някои сериозни скандали в научните среди, особено в области, които изискват сътрудничество между много хора. Не е необичайно някой да бъде прескочен. Физикът Марк Джаксън е подготвил доста сериозен списък на хората, които са били лишени от награда заради това правило, включително Фрийман Дайсън (за приноса му в квантовата електродинамика).
Нобеловите награди са дело на хора, които както всички, са склонни към грешки, и съответно са обвинявани в евроцентризъм, сексизъм и прочие. Например, през 1967 година физикът Джослин Бел открива странен модел в данните си, който се оказва първото откритие на пулсар. Тя обаче никога не печели Нобелова награда за това. Вместо това през 1974 нейният съветник Антъни Хюиш получава Нобелова награда за физика за "решаваща си роля в откриването на пулсарите." Той споделя наградата с колегата си астроном Мартин Райл.
Нобеловата награда за мир е вероятно най-спорният Нобел от всички - и не само защото Махатма Ганди така и не я е получил.
Защо Нобеловата награда за мир винаги е толкова спорна?
Почти винаги има спорове и скандали около Нобеловите лауреати за мир - донякъде, защото изборът им е твърде политически. Нещо повече, някои политици получават наградата за определени насърчаващи мира действия, но после се ангажират в конфликти (или са се ангажирали в конфликти преди това). Нещата често се объркват.
През 2009, колумнистът на New York Times по етични теми Ранди Коен коментира, че "наградата трябва да бъде анулирана в екстремни случаи, когато неин предишен получател е действал редовно в противоречие на ценностите, които наградата отстоява." Той предлага няколко потенциално недостойни носители, включително Тиодор Рузвелт, Хенри Кисинджър и Ясер Арафат. (Според правилата на Нобеловите награди, наградата не може да бъде отнета.)
Несъмнено най-спорният Нобелов лауреат в близкото минало е Барак Обама през 2009, "за изключителните му усилия за засилване на международната дипломация и сътрудничество между народите." Обама все още беше в първата година на мандата си, и мнозина тогава твърдяха, че наградата му се връчва твърде рано. Освен това по-късно той се ангажира с доста конфикти и кампании за въздушни удари чрез дронове.
Различен вид скандал е това, че трима Нобелови лауреати са били под арест в родината си, когато са били удостоявани с наградата (което прави тази награда много политическо изявление): китайският активист за правата на човека Лиу Сяобо през 2010, бирманският политик Аун Сан Су Чи през 1991, и германският журналист и пацифист Карл фон Осиецки през 1935 г.
Могат ли покойници да бъдат нобелисти?
Не. През 1974, Нобеловата фондация промени правилата, така че наградите да не могат да се дават посмъртно. Това правило предизвика много спорове, обикновено защото са нужни десетилетия, за да се определи дали дейността на определен човек е имала достатъчно сериозен ефект, за да заслужава Нобел.
Правилото понякога води до неловки ситуации. През 2011 г., ръководството на Нобеловата фондация оповести, че ще даде награда за физиология или медицина на Ралф Стайнман, след което научи, че той е починал три дни по-рано.
Наградата на Стайнман беше за откритието на нов тип имунна клетка, дендритната клетка, направено десетилетия по-рано. В края на живота си, след като бе диагностициран с рак на панкреаса, той създаде и изпробва експериментална терапия с дендритни клетки върху себе си, която вероятно е удължила живота му с около четири години (повечето хора с рак на панкреаса умират за не повече от година). За съжаление той не живя достатъчно дълго, за да научи за Нобеловата си награда.
Все пак фондацията реши да му даде наградата - защото не е знаела, че вече е починал, когато е било взето първоначалното решение.
Защо няма Нобел за математика? Или изкуства? Или музика?
Нобеловите награди са стартирали с пет награди: физика, химия, физиология/медицина, литература и мир. После през 1968 Шведската централна банка е направила дарение за създаване на награда за икономика, която формално не е Нобелова, а "награда Sveriges Riksbank за икономически науки в памет на Алфред Нобел."
Нобеловата фондация не изглежда да проявява интерес към добавяне на нови категории. Сайтът на Нобеловите награди редовно заявява, че фондацията е решила "да не разрешава нови категории."
Така че няма награда за екология, инженерство, изящни изкуства, математика и безброй други неща, които също са значими. Има отдавнашен мит, че не съществува Нобелова награда за математика, защото съпругата на Алфред Нобел е имала извънбрачна връзка с блестящ математик. Този мит обаче изглежда неподкрепен с факти - като начало, Нобел никога не е бил женен.
Кой е отказвал Нобелова награда - и защо?
Отказите не се случват често. Когато обаче се случат, са драматични. Жан-Пол Сартр е удостоен с наградата за литература през 1964, но я отказва, защото просто е Жан-Пол Сартр. Той заявява, че писателите не бива да се обвързват с институции и отстоява този си принцип - той дори е отказал членство във френския Почетен легион.
Хенри Кисинджър и виетнамският политик Ле Дък Тхо са удостоени с Нобелова награда за мир през 1973 година за договарянето на примирие във Виетнам, но Тхо я отказва, аргументирайки се, че "мирът още не е изграден."
Междувременно четирима други нобелисти са били принудени да откажат наградата по настояване на правителствата на родните им държави. Хитлер не разрешава на трима германци да получат парите от наградата през 30-те години: химикът Рихард Кун за работата си по витамините, химика Адолф Бутенанд за работата си по половите хормони, и Герхард Домаг, откривател на първия комерсиално достъпен антибиотик.
Руският писател Борис Пастернак, автор на "Доктор Живаго" (която се е наложило да бъде издадена извън СССР), първоначално приема наградата си за литература през 1958 г., но впоследствие е заставен от съветското правителство да я върне.
Бре,пропусна ли са най-големият „скандал“- Нобелова награда за мир връчена на терорист. Менахем Волфович Бегин - израелски политик, премиер на Израел от 1977 до 1983 г. Става член на младежкото социалистическо движение Хашомер-Хацаир на 13-годишна възраст, а три години по-късно преминава в редиците на Бейтар - дясно ционистко движение, основано от Владимир Яботински. През 1932 г. оглавява организационния отдел, занимаващ се с пропагандна дейност в Полша. По същото време е изпратен в Чехословакия, а през 1935 г. завършва право във Варшава. През 1937 г. е арестуван за организиране на демонстрация пред британското посолство във Варшава. Две години по-късно инициира емигрирането на членове на Бейтар - организацията, която след време оглавява. Когато през май 1942 г. идва в Палестина, става член на Иргун /ционистка паравоенна групировка/ и много бързо се превръща в неин лидер. На 25 Апртил 1946 г. лично ръководи специален отряд, който предприема атака срещу британски гараж и убива служителите. 22 юли 1946 г. застава начело на терористичната група, вдигнала във въздуха хотел Цар Давид, като причинява смъртта на 97 души, по-голямата част от които са болни, лекари и медицински сестри /хотелът е приспособен за военна болница/. На 1 март 1947г. убива двама британски офицери. На 18 април по време на предприет от него терористичен акт е убит минувач. Два дни по-късно хвърля бомба срещу болницата на Международния Червен кръст в Йерусалим. На 12 юли 1947 г. с няколко съмишленици отвлича двама британски сержанти - Мървин Пейс и Клифърд Мартин, още ненавършили 20 години. Подлагат ги на жестоки и продължителни мъчения, а после ги обесват с метална жица. Накрая завързват бомба за двата трупа, която тежко ранява притеклите се на помощ. Три месеца по-късно е начело на грабеж в един от филиалите на Барклис банк и докато бяга с плячкосаното, убива четирима служители. През февруари 1948 г. оглавява група терористи по време на атака срещу английската болница в Йерусалим. Убити са трима военни, докато спят. На 10 април 1948 г, се извършва най-жестокото сред престъпленията в Палестина: Бегин организира и лично ръководи действията срещу арабското селище в Деир Ясин където хладнокръвно са убити 254 души, включително възрастни, болни и пеленачета. Когато става премиер на Израел, предприема аналогични действия срещу арабските селища отвъд ливанската граница, а жертвите са хиляди. На терориста Менахем Бегин през 1978 г. е връчена Нобелова награда за мир.
Алелуйщина, що си мислиш, че си нямаме Уики? Пиши кратко, братко
Отредили сте „мисленето“ за мен „нямането“ за вас. Как да пиша кратко сестро
Гнусните и алчни чифути ще погубят човешката цивилизация...
"Никой всъщност не може да определи защо Нобеловата награда е много по-значима от всички останали награди. " Според мен, това изречение е напълно достатъчно за всеки, който е избрал да живее без да калибрира и ограничава съзнанието си.
Фокнър отказва да отиде с Стокхолм с думите: Нямам достатъчно бензин да измина толкова път. Когато, след настояване на Държавния департамент отива да си получи наградата, произнася реч, която си заслужава всеки сам да прочете: http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1949/faulkner-speech.html След завръщането си в УСА, е единствения американски нобелов лауреат отказал традиционната вечеря с президента. Разбира се, подобаващо: „Сто мили са твърде голямо разстояние … за едното ядене.“