Колите катастрофират и то много - близо 25 500 души са загинали по пътищата на Европейския съюз за миналата година. Автономните самоуправляващи се коли биха катастрофирали по-малко, най-малкото защото те не пият, не изпращат текстови съобщения, нито крещят на децата си на задната седалка.
Това обаче не означава, че шофьорите са готови да пуснат волана.
Според Дейвид Гроувс, старши анализатор по политическите въпроси в мозъчния тръст RAND Corporation, ще има поне една ужасна катастрофа скоро след въвеждането на тези автомобили, защото те катастрофират много.
Той допълва, че хората са станали безчувствени и приемат като даденост катастрофите, които се случват хиляди пъти годишно. Но първата голяма катастрофа със самоуправляваща се кола ще е изключителна новост. С други думи: можем да очакваме паника и истерия.
Какво ще се случи тогава?
Дали негативната реакция на обществеността ще съсипе репутацията на новата технология или въобще ще я прати в забвение, както стана с аварията в "Three Mile Iseland" и ядрената енергетика, или катастрофата на "Хинденбург" и цепелините?
Това са въпросите в основата на нов доклад, публикуван от Гроувс и съавтора му Ниди Калра, експерт по роботика и ръководител на Центъра за взимане на решения в условия на несигурност към RAND.
Докладът разглежда съмненията около самоуправляващите се коли, но е категоричен за едно - че тази технология навлиза със сигурност в реални условия. Достатъчни примери са Сан Франциско, Темпе в Аризона, Мичиган, Бостън, Питсбърг в Пенсилвания или тайната бивша база на военновъздушните сили в Калифорния, където Waymo извършват изпитанията си.
Но все още не можем да говорим за масово въвеждане на самоуправляващите се возила и регулаторните органи не са готови да назоват момента, в който тези автомобили ще са готови да се включат в реалния човешки трафик.
Рационалният аргумент гласи: пуснете ги на пътищата, където те ще причиняват по-малко смъртни случаи, отколкото се случват по вина на хората зад волана.
Ако хората причиняват 25 500 смъртни случая по пътищата годишно, а самоуправляващите се коли причиняват 25 499, време е те да излязат на пътя.
Контрааргументът е, че обществеността ще изпадне в паника още при първия път, в който дори и един човек загине при катастрофа на самоуправляваща се кола, дори и ако хиляди други са били спасени от непиещи и неразсейващи се роботизирани автомобили. Като пример можем да посочим истерията, която беше предизвикана от смъртта на шофьора зад волана на снабдената с полу-автоматичен автопилот Tesla.
Инженерите може и да нямат нищо против несъвършен робот. Обществото обаче надали ще е толкова благосклонно. Можем да приемем, че все пак ще дойде момент, в който ще има смисъл самоуправляващите се возила да бъдат допуснати да преобладават на пътя от гледна точка на безопасността.
След колко време обаче ще стане това? Учените от RAND са използвали аналитичен модел, наречен "стабилен процес за вземане на решения (robust decision making, RDM), за да подходят чисто научно към този въпрос.
Изводът, до който стигат, звучи клиширано - не допускайте перфектното да става враг на просто доброто. Това заключение обаче е много смислено - десетки или дори хиляди животи биха могли да бъдат спасени от самоуправляващи се коли, дори и регулаторните органи да допуснат несъвършени коли по пътищата.
Според Гроувс дори и да не можем да предскажем с точност бъдещето, трудно е да си представим такова, в което чакането на съвършенството не води до огромни разходи под формата на пропуснати възможности. В случая това са предотвратените смъртни случаи.
Трудните статистики
Самоуправляващите се коли очевидно все още са далеч от съвършенството. Всъщност имаме доста ясна представа доколко съвършени са те. 43 компании, извършващи изпитания на самоуправляващи се коли в Калифорния, трябва да публикуват "доклади за намеса". Тези доклади регистрират всеки път, в който водачът се намесва, докато е зад волана на автомобила.
Докладите от миналата година показват, че тези коли се усъвършенстват, но не са достигнали до желаната цел напълно: автомобилите на Waymo изминават средно 8250 км без човешка намеса, което е доста добре!
При Mercedes-Benz обаче интервалът е под 3 км, което изобщо не е добре. Сега автономните самоуправляващи се возила са почти толкова добри, колкото стандартните несръчни шофьори.
Вероятно сте в по-голяма безопасност в самоуправляваща се кола, отколкото с 16-годишен или 90 годишен човек зад волана. Но почти гарантирано сте в по-голяма безопасност с внимаващ за ситуацията на пътя опитен шофьор на средна възраст, отколкото в самоуправляваща се кола.
Учените разглеждат три базови варианта.
В единия самоуправляващите се коли излизат на пътя, когато с малко започнат да превъзхождат уменията на средностатистическия шофьор, например когато са с 10% по-безопасни. Друг вариант предвижда това да се случи, когато станат със 75% по-безопасни.
В третия автономните самоуправляващи се автомобили навлизат масово, когато са почти съвършени - с 90% по-добри от хората-шофьори. И те са установили, че като цяло вариантът, при който те са с 10% по-безопасни, ще спаси повече човешки животи - около 3000 годишно.
Добавете и способността за колективно усъвършенстване на самоуправляващите се коли - когато една от тях допусне конкретна грешка на пътя, всичките ѝ събратя могат да се научат да я избягват. Така получавате убедителен аргумент тези возила да излязат на пътя по-рано. Учените дори конструират онлайн приложение, така че да можете да експериментирате самостоятелно с различните варианти.
Само че не живеем в изцяло практичен свят и хората предпочитат да избягват определени рискове.
"Обществото толерира сериозни нива на човешки грешки по пътищата", коментира Джил Прат, ръководител на изследователския институт на Toyota. "В крайна сметка сме просто хора. Обаче очакваме от машините да се справят много по-добре."
Статистическите анализи могат да предвидят паниката, която неизбежно ще настъпи, когато самоуправляващо се возило причини смъртта на човек. Надали ще се вълнувате особено, че роботизираните коли са спасили хиляди животи, ако удареното от такава кола дете е вашето собствено.
"Надеждата ни е, че самото съществуване на тези доказателства ще укроти негативната реакция, базирана на прекомерни емоции," казва Калра, съавтор на доклада заедно с Гроувс.
Реалността е, че въпреки че американското Министерство на транспорта заявява, че 94% от смъртоносните катастрофи се дължат на човешка грешка, обществото продължава да заявява на социолозите, че се страхува от самоуправляващите се коли.
56% от американците, участвали в проучване на Pew Research Center, казват, че не биха искали дори и веднъж да се качат във возило без шофьор.
Федералните власти продължават да обновяват общите си препоръки за самоуправляващите се коли, а Конгресът подготвя закон, който да създаде обща рамка за регулацията им, който има подкрепа и от двете основни партии. Което означава, че създаваните в момента политики и доброто разбиране от страна на обществото какви чисто статистически са рисковете ще определи безопасността по пътищата в бъдеще.
