По-висок риск от екстремни суши, горски пожари, наводнения и недостиг на храна за стотици милиони хора по света.
Това очаква планетата ни, ако правителствата по света не предприемат "бързи, широкообхватни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото", за да избегнат катастрофални нива на глобално затопляне.
Мрачната прогноза се съдържа в нов доклад на най-авторитетната глобална научна организация по въпросите на климатичните промени - Междуправителствения панел по климатичните промени към ООН (МПКП).
Авторите на доклада твърдят, че планетата ще достигне критичния праг от 1,5 градуса по Целзий над пред-индустриалните нива още през 2030 г. Посоченият срок, който е в рамките на живота на много от хората, живеещи в момента, е базиран на сегашните нива на емисии на парникови газове.
Планетата вече е на две трети от достигането на този критичен праг - глобалните температури вече са се повишили с около 1 градус по Целзий. За да се избегнат още по-високи температури, ще са необходими значими действия в следващите няколко години.
Преподавателят по климатология от университета в Мелбърн Ендрю Кинг обяснява защо това затопляне е толкова тревожно. Преминаването на предела от 1,5 градуса по Целзий по думите му ще доведе до "още горещи вълни и горещи лета, по-голямо повишаване на морското равнище", а за много части на света и "по-тежки суши и екстремни поройни дъждове".
По-тежките суши водят до риск и от по-мащабни пожари. Снимка: Getty
Спасение има - глобалните нетни емисии на въглероден двуокис трябва до 2030 г. да спаднат с 45% спрямо нивата през 2010-а и да достигнат "нетни нулеви нива" около 2050-а, за да се удържи затоплянето около 1,5 градуса по Целзий.
Понижаването на емисиите до това ниво, въпреки че е технически възможно, ще изисква мащабни промени в енергетиката, индустрията, строителството, транспорта и градоустройството, посочва се в доклада на МПКП.
Според Кинг времето за вземане на мерки изтича бързо, а сегашните ангажименти за ограничаване на емисиите, поети от страните, подписали Парижкото споразумение, "не са достатъчни за постигането на тази цел".
Последици от предишно бездействие
Докладът ясно заявява, че климатичните промени вече се случват – и това, което предстои, ще е още по-сериозно, освен ако не се предприемат спешни международни политически действия.
Едно от основните послания на доклада е, че вече наблюдаваме последиците от глобалното затопляне с 1 градус по Целзий. Става дума за "по-екстремните климатични условия, повишаващо се морско равнище и намаляващи арктически морски ледове", както и други промени, обяснява съпредседателят на една от работните групи към МПКП Панмао Жай.
Дори и затоплянето да бъде удържано на ниво 1,5 градуса по Целзий или малко под това ниво, ефектът ще е всеобхватен и значителен.
Температурите през летните горещи вълни като тези, които Европа преживя през това лято, се очаква да се повишат с 3 градуса по Целзий.
По-чести или силни суши, от рода на тази, която наскоро остави без вода Кейптаун в Южна Африка, както и по-чести екстремни бури от рода на ураганите Харви и Флорънс в САЩ, също се сочат като очаквани последици, ако достигнем пределните нива на затопляне.
Климатичните промени ще доведат и до по-страшни наводнения като тези, които връхлетяха Япония това лято. Снимка: Getty
Кораловите рифове също ще бъдат драстично засегнати. Очаква се между 70% и 90% от тях да загинат, включително Големия бариерен риф край Австралия.
Според авторите на доклада държавите в южното полукълбо ще са по-тежко засегнати. Прогнозите са, че те ще изпитат "най-голям ефект върху икономическия растеж заради климатичните промени, ако глобалното затопляне продължава да нараства".
Щетите от следващите природни бедствия ще бъдат още по-големи, ако се допусне дори най-малкото превишение на поставените цели за ограничаване на емисиите от парникови газове. Реално всяко незначително затопляне има значение, когато затопляне с 1,5 градуса или повече може да доведе до необратими промени – от рода на загуба на някои екосистеми.
Възможно е...
Докладът, публикуван на 8 октомври т.г., е подготвян в продължение на три години. Той е пряк резултат от Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г. Със споразумението 197 държави приеха за цел да удържат глобалните температури "доста под" 2 градуса по Целзий над пред-индустриалните нива и да се стремят да ограничат затоплянето до не повече от 1,5 градуса по Целзий.
САЩ първоначално подписаха споразумението, но американският президент Доналд Тръмп прекрати участието на страната в него година и половина по-късно. Твърдеше, че то е несправедливо към САЩ.
Ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий е "възможно по законите на химията и физиката", коментира Джим Ский, съпредседател на друга от групите към МПКП. По думите му обаче постигането на тази цел "би изисквало безпрецедентни промени".
Абсолютно наложително е международно сътрудничество, за да се ограничат емисиите и съответно глобалното затопляне и неговият ефект.
Ключова възможност ще са негативните емисии – технологии с голям мащаб за премахване на въглерода и намаляване на количествата му в атмосферата. Те ще могат да противодействат на продължаващото замърсяване.
Според доклада, има два основни начина за премахване на въглерода от атмосферата: спомагане и разширяване на естествените процеси, които вече правят това, и експериментални технологии за съхранение или премахване на въглерод.
Всички методи обаче "са в различен етап на разработка". Някои все още са на ниво "концепция" и не са били изпитани в по-голям мащаб. Те също така ще изискват сериозни политически ангажименти в глобален мащаб, както и ограничаване на нивата въглеродни емисии.
Но, за съжаление, въпреки отчаяните предупреждения, посочени в доклада, няма признаци подобно сътрудничество да е постижимо. Особено предвид позициите на администрацията на Тръмп по този въпрос.
