Небостъргачът, който загрози Париж

"Най-хубавата гледка в Париж? От върха на кулата "Монпарнас", защото това е единственото място, от което не можеш да видиш самата кула."

Това е една от шеговитите реплики, повтаряни отново и отново във връзка с 210-метровата кула "Монпарнас", намираща се в столицата на Франция. На пръв поглед небостъргачът, изпълнен с офисите на различни компании, не е нещо уникално - подобни нему има в много други големи градове по света.

Но за парижани "Монпарнас" е трън в очите. Няма как да е иначе - 58-етажната офис сграда изпъква твърде ярко сред останалата част от градския пейзаж на френската столица.

Нещо повече - десетилетия наред кулата търпи критики за това, че с височината и семплия си, мрачен вид загрозява естетическия вид на Париж. Така че не е случайно, че години наред отново и отново се е появявало предложението за нейното събаряне.

От края на 2017-а обаче плановете са други - чрез мащабна инвестиция визията на небостъргача ще бъде променена с надеждата той да спре да е такъв разделител на общественото мнение.

Трудният път нагоре

В историята на кулата "Монпарнас" има от всичко по малко - малко алчност, малко стремеж, а покрай тях и много недоволство. Всъщност тази история започва не с плановете за небостъргач, а с проблемите с трафика във френската столица преди почти столетие.

Още през 30-те години на миналия век се появяват плановете за реконструкция на железопътната станция "Монпарнас", намираща се до едноименния булевард. Чак през 50-те, покрай приемането на нов трафик план за града, са създадени две служби, чиято задача е да измислят как да прекроят квартала около станцията.

Така към края на същото десетилетие се появява и идеята за изграждането на небостъргач в района. Още от самото начало идеята е посрещната с критики заради планираната височина.

През 1966-а година реконструкцията на станцията вече тече, а в района е освободено голямо пространство, невиждано от години в сърцето на Париж. Именно то позволява издигането на подобна кула.

Културният министър Андре Мало одобрява идеята през 1968-а, а строителството започва година по-късно.

За целта са разчистени 420 000 куб. м. боклук. На строителната площадка са разположени 15 крана, а лошата почва изисква поставянето на 56 циментови колони на дълбочина от 70 м., които да поддържат масивната тежест на сградата - 130 000 тона.

"Монпарнас" е не само архитектурно, но и финансово предизвикателство за Париж. В някаква степен се оказва и социално такова. Още по време на строителството, бъдещият небостъргач вече среща отпор. Има дори предложения строежът да бъде спрян, когато вече строителите са минали 100-ия метър. Това обаче не става - през 1973-а "Монпарнас" е завършен и официално открит. Но проблемите за сградата едва сега започват...

Пейзажът на Париж вече не е същия, защото там се извисява този 210-метров гигант, а не всички приемат добре това. Но не само височината на сградата е проблем. Критики търпи и външният вид на сградата, която се опитва да комбинира желанието за нещо модерно с алчността за парите, които повечето етажи ще осигурят. Появява се мнението, че "Монпарнас" е пример за това как се прави огромна грешка в градското планиране.

Същото нещо, което в момента София се опитва да избегне с казуса около високите сгради и това къде точно да бъдат строени такива.

"Монпарнас" е толкова проблематичен, че малко след откриването му - през 1975-а, с Плана за ползване на земята в Париж е забранен строежът на сгради по-високи от 37 метра.

Парижани просто не харесват небостъргачите, освен ако те не са в далечината. Такъв е случаят с бизнес квартала "Ла Дефанс", който се намира на 3 км извън границите на Париж и приютява 72 сгради, от които 19 са завършени небостъргачи.

Полза, освен притежателите на офиси в сградата, може би имат само туристите, които от терасата на върха на "Монпарнас" могат да погледнат на Париж от един доста по-различен ъгъл. Вероятно заради това годишно сградата привлича над 1 милион туристи.

Спорове около бъдещето

Не е изненадващо, че през следващите десетилетия, включително и през 21 век, въпросът за премахването на сградата отново и отново излиза на дневен ред. Това обаче е един сложен вариант, който ще изисква огромна инвестиция и съгласието на всичките съсобственици на сградата.

Вместо това е избран друг подход - пълна промяна на "Монпарнас", която да направи сградата по-поносима за изтънчения вкус на французите.

За целта през 2016-а е даден старта на международна архитектурна надпревара. Задачата към архитекти от цял свят е да предложат проект за модернизация на кулата. Победителите стават ясни през септември 2017-а. Става дума за архитектите от Nouvelle AOM - консорциум от три различни фирми, който предлагат "биоклиматичнична метаморфоза на фасадата".

Според идеята на архитектите фасадата на кулата "Монпарнас" ще стане по-светла и прозрачна в сравнение със сегашната остро оплювана такава. Предвиждат се добавянето на зелени площи, осигуряване на частична енергийна независимост на сградата и дори разширяване на нейния капацитет - очаква се след реконструкцията там да могат да работят 12 000 души, което е двойно повече от сега.

Всичко това ще струва около 300 милиона евро, които трябва да дойдат от съсобствениците. Голямата цел е работата по кулата да започне през 2019-а и да завърши навреме за Летните Олимпийски и Параолимпийски игри в Париж през 2024-а.

Но дори това да стане, не е ясно дали еко-освежаването на "Монпарнас" ще промени мнението на недоволните от небостъргача парижани.

Одобрената концепция за освежаване на "Монпарнас".

Новините

Най-четените